Решение № 86 от 12.05.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА С. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20214310100150 по описа за 2021 година

…….………...и в присъствието на прокурора.................ВАСЯ РАДЕВСКА............................като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 150 по описа за 2021 год, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.549,ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 14 от ЗЛС – за обявяване смъртта на отсъстващо лице.

Ловешки РС е сезиран с молба, подадена от И. З. Д., с адрес: *****, чрез адв. М.Д., САК, съд.адрес: ***** с искане съдът да обяви смъртта на лицето И. В. Д., роден през 1898 г. в с. *****, като определи дата и място на смъртта – 08.10.1944 г. в с. ***** и да разпореди на Община ***** да състави акт за смърт на името на И. В. Д. и вписването му в съответните регистри по гражданско състояние.

Молителят излага, че И. В. Д. е роден на ****** г. и е живял в с. *****, днешна Община – ***** към ***** г. Посочва, че същият е бил в брак с М. И. от която има син – З.

И. Д., баща на молителя.

Наведени са твърдения, че по време на деветосептемврийските събития от 1944 г. дядото И. В. Д. е бил арестуван и отведен от представители на управляващите, като от 04.10.1994 г. нататък никой не е получавал каквито и да било вести от него, нито го е виждал. Сочи се,че по разкази на негови съвременници той и още 6 негови съселяни са били арестувани заедно и после убити по политически причини от представители на БКП.

1

Фактите и обстоятелствата по ареста и отвеждането не са документирани, като за действията не съществуват архивни документи от наказателно-правен характер.

Молителят твърди, че след отвеждането и слуховете за убийството на седемте жители – земеделци от с. *****, е постановена Присъда №2 на Народния съд от 10.03.1945 г., с която над 100 лица са обявени за „виновници за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и злодеянията, свързани с нея“ и са осъдени на смърт и лишение от права завинаги. Изтъква, че дядо му И. В. Д. е сред осъдените на смърт с тази присъда, като е посочен под номер 49 на стр.2 от присъдата в частта за обявяване на смърт.

Съдът още е наложил глоба и е присъдил в полза на държавата всичкото му имущество.

В потвърждение на горното молителят представя писмени доказателства от съвременници на И. В. Д., съставени в началото на 90-те години във връзка с упражняване правото за изплащане на еднократно обезщетение на репресирани лица по политически причини през периода 12.09.1944 г. – 10.11.1989 г.

Молителят счита, че са налице основателни причини и обстоятелства да се приеме,че И. В. Д. е бил убит или загинал при други обстоятелства през м.октомври 1944 г. или най-късно март 1945 г., като считано най-късно от 08.10.1944 г. никой не е получавал вест от него.

Твърди се, че към настоящия момент не е налице смъртен акт на И. В. Д., което обстоятелство се удостоверява от приложеното Удостоверение № 214/08.04.1993 г. от Кметство на с. *****. Изтъква се, че липсата на смъртен акт и фигурирането на И.Д. в регистрите за гражданско състояние поставя в невъзможност наследниците да се легитимират като такива и да упражнят наследените имуществени права, нито да получат документи и удостоверения за гражданско състояние по отношение на И.Д., предвид което е налице правен интерес за тях по смисъла на чл.14 от ЗЛС от обявяване смъртта на И.Д..

Посочено е, че последното известие за И.Д. е от октомври 1944 г., като към настоящия момент са минали много повече от 5 години, считано от този момент, предвид на което е налице изискването на чл.14 от ЗЛС. Последната дата със сведения за него, посочена из представените документи, е 08.10.1944 г., поради което моли съдът за приеме за ден на смъртта на И. В. Д. датата 08.10.1944 г.

Съобразно разпоредбата на чл.550 от ГПК съдът е изпратил писма до съответните органи с оглед събиране на сведения по отношение на изчезналото лице.

Съгласно разпоредбата на чл.550, ал.2, предл.2-ро от ГПК препис от молбата е връчена и на останалите наследници на отсъстващия – П. О. С. и М. О. Н..

По делото, като заинтересована страна е призована Община –*****, която не е изразила становище по депозираната молба.

2

Молителят И. З. Д. взема лично участие в процеса, като се представлява от адв.М.Д., САК. Поддържа молбата и моли да бъде уважена. Позовава се на събраните писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура-гр.Ловеч се представлява от прокурор В. Радевска. Застъпва становище за основателност на молбата. Развива аргументи, че последните известия за лицето са от 08.10.1944 г. и моли съдът да приеме, че това е моментът на настъпване на смъртта на И. В. Д..

Съдът като съобрази изложеното в молбата, изразеното становище на страните в проведеното открито с.з, събраните по делото писмени доказателства, както и гласните доказателства: показанията на разпитаните свидетели М. Д. М. и Ф. М. М., на които съдът дава вяра, тъй като същите бяха депозирани добросъвестно, преценени поотделно и в съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Активната легитимация на молителя се установява от приложеното по делото удостоверение за наследници на Община – *****, Кметство – с. *****, от които е видно, че молителят И. З. Д. е внук на изчезналото лице И. В. Д.. Съгласно представеното удостоверение за наследници изх.№ 436 от 07.09.2010 г. на Община – *****, И. В. Д. е имал две деца: син - З. И. Д., поч. 1996 г. и от своя страна оставил за наследник молителя И. З. Д. и дъщеря – З. И. К., поч.1994 г. и оставила за свои наследници по закон две дъщери – з.л.

П.О. Д. и з.л. М. О. Н..

Съгласно представеното по делото удостоверение на Кметство – с. ***** по отношение на И. В. Д. – б.ж. на с.с. няма съставен акт в регистрите за умирания на селото.

Отбелязано е, че по непотвърдени сведения, същият е арестуван на 08.10.1944 г. и след тази дата е безследно изчезнал.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите М. Д. М. и Ф. М. М.. Същите дават непротиворечиви показания, че по сведения на техните близки И. В.

Д. - дядо на молителя е бил член на управата на БЗНС и по време на деветосептемврийските събития е бил арестуван от новата власт. По същото време /началото на м.октомври 1944 г./ са били задържани и други хора от селото, като И. В. Д. последно е видян жив на 08.10.1944 г. Св. М. заявява, че от разказ на негови съвременници знае, че са били изкарани от селото 8 човека между с. ***** и с.*****, където биват разстреляни, погребани в масов гроб и прикрити из горите.

По делото е установено, че след арестуването и отвеждането на И. В. Д. е произнесена Присъда № 2 от 10.03.1945 г. на Втория състав на Народния съд, образуван в гр. Ловеч за съдене на виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, с която под № 49 на стр.2 И.Д. е признат за виновен и осъден на смърт, като наред с това съдът му е наложил глоба и е присъдил в полза на държавата всичкото му имущество.

3

Събразявайки изложеното по-горе, съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 14 ЗЛС. От доказателствената съвкупност по делото не се установява наличието на данни и вести за лицето след 08.10.1944 г., когато И. В. Д. е бил арестуван и отведен от новата власт. Събраните по делото писмени и гласни доказателства изцяло потвърждават така установената липса на известие за лицето от този момент. Наред с това, а и с оглед средностатистическата възраст съдът приема, че са налице основанията да се предполага, че И. В. Д. е починал. По данни на кметството след изчезването му, за последния няма издаден акт за смърт.

С оглед на горното, съдът намира, че са налице законовите предпоставки да се обяви смъртта на И. В. Д., като в случая е изтекъл е значително по – дълъг срок от визираният в чл. 14 ЗЛС.

Установено е, че последният адрес на отсъстващия е бил в с.*****, общ. *****. По делото, в съответствие с чл. 549, ал. 2 ГПК са събрани данни и за предполагаемите наследници на изчезналото лице. Съдът намира, че събраният по делото доказателствен материал, изцяло кореспондира с изложеното в молбата от страна на молителя.

Предвид на това, че по делото не се събраха безспорни доказателства за точния ден и час на смъртта на лицето И. В. Д., в съответствие с чл. 16 ЗЛС, съдът намира, че за дата на смъртта следва да се приеме датата 08.10.1944 г. , към който момент се отнася последното сведение за него. Тъй като липсват данни за часа на смъртта, съдът не е длъжен да определи същия. /Решение №400 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 1646/2010 г., ІV г.о./ В съответствие с разпоредбата на чл. 551 ГПК, въз основа на настоящия съдебен акт, следва да бъде съставен акт за смърт по последното местожителство на лицето, поради което препис от влязлото в сила решение следва да се изпрати на Община – *****.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл. 549 и сл. ГПК, във връзка с чл.

14 и чл. 16 ЗЛС, съдът намира че подадената молба от И. З. Д. е основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.

Мотивиран от горните съображения,съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА, на основание чл.14 от Закона за лицата и семейството смъртта на лицето И. В.

Д., роден на ****** г., с последен адрес в с.*****, Община - *****.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗЛС, ден на смъртта на И. В. Д., с горните данни, а именно -08.10.1944 г., към която дата се отнася последното известие за него.

4

ДА СЕ СЪСТАВИ акт за смърт на И. В. Д., като за дата на смъртта се впише - 08.10.1944 г. и място на смъртта –с.*****.

На основание чл.551 ГПК препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Община-*****, за съставяне на акт за смърт и вписването му в съответните регистри по гражданско състояние.

Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок, който тече от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

5