Решение № 368 от 13.05.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Бургас, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Веселка Г. Узунова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100500099 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2379/13.11.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120103101. С това решение, съдът осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Х. А. М., ЕГН: ********** от *****, *** сумата от 10 695,30 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди за периода от 21.10.2016г. до 27.01.2022г., претърпени в резултат на наложено наказание „глоба“ в размер на 20 000 лева, внесена по сметка на Военен съд - София, която глоба впоследствие е отменена с решение № 97/21.12.2020г., постановено по к. д. № 339/2016г. на ВКС ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2021г. до окончателното изплащане на главницата. С решението, съдът осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на Х. А. М. съдебни разноски в размер на 1 210 лева.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против решение № 2379/13.11.2024г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. д. № 20242120103101. Жалбоподателят въвежда оплакване за неправилно решение и твърди, че не са налице основанията за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ. Прокуратурата подчертава, че не е налице причинна връзка между действията, извършени от нея и вредата, причинена на въззиваемата страна – ищец, тъй като наказанието „глоба“ е наложено от съда. Освен това, възобновяването на наказателното производство е основано на нарушения на чл.6, §1 от ЕКПЧ, 1 които са допуснати от съда, а не от прокуратурата. Поради това, Прокуратурата на Република България иска от въззивната инстанция да отмени решението на районния съд и да отхвърли иска.

Прокуратурата на Република България се представлява в съдебно заседание от прокурор Георги Дуков, който пледира за уважаване на жалбата, за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на иска.

Ответната страна Х. А. М. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Въззиваемата страна не се представлява в съдебно заседание. По делото е депозирана молба от адвокат Д. В. – процесуален представител на ответника, в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

С присъда № 9/15.07.2015г., постановено по НОХД № 103/2014г., Военен съд – Сливен: 1) признава Х. А. М. за виновен в това, че в периода от началото на месец юни 2011г. до 31.10.2011г. е образувал и ръководил организирана престъпна група в гр. Бургас с участието на лицата О.А.М., В.Н.Ч., А.О.М. и И.М.В. която група е създадена с користна цел – получаване на имотна облага чрез извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК и му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години и „глоба“ в размер на 20 000 лева на основание чл.321, ал.3, пр.2, т.1, вр. ал.1 и чл.54 от НК; 2) признава Х. А. М. и В.Н.Ч. за виновни в това, че на 18.08.2011г. на ГКПП – Малко Търново, в съучастие помежду си, първият като извършител, а вторият като помагач, в изпълнение на решение на ОПГ, са направили опит да пренесат през границата на страната стоки и предмети за търговски и производствени цели (златни и сребърни украшения) на обща стойност 58 970 лева – големи размери, без знанието и разрешението на митническите органи, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини и налага на Х. А. М. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години при общ режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип и „Глоба“ в размер на 20 000 лева на основание чл.242, ал.1, б. „д“ и „ж“ от НК, вр. чл.20, ал.4 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК. На основание чл.23, ал.1 от НК, на Х. М. е определено най-тежкото общо наказание – „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години при „общ“ режим и „Глоба“ в размер на 20 000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 32/018.02.2016г., постановено от Военно-апелативен съд по ВНОХД № 28/2015г. С решение № 113/24.06.2016г., Върховен касационен съд отменя решението на Военно-апелативния съд в частта, относно осъждането по чл.321 от НК и по чл.242, ал.1, б. „ж“ от НК и произнасянето по чл.23 от НК и оправдава Х. А. М. по обвинението за престъпление по чл.321, ал.3, пр. ІІ, т.1, вр. ал. от НК за това, че от началото на месец юни 2011г. до 31.10.2011г. е организирал и ръководил организирана престъпна група, създадена с користна цел, за да бъдат извършвани престъпления по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК и по 2 обвинението с правна квалификация чл.242, ал.1, б. „ж“ от НК за това, че е действал в изпълнение на решение на организирана престъпна група и прилага закон за еднакво престъпление – по чл.242, ал.1, б. „д“ от НК.

Страните не спорят, а от представеното по делото банково извлечение от „ПИБ“ АД се установява, че наложената на М. глоба в размер на 20 000 лева е събрана от Военен съд – Сливен на 21.10.2016г.

С решение от 28.11.2019г., постановено по жалба вх.№ 1230/2017г., Европейският съд по правата на човека приема, че е налице нарушения на чл.6, §1 от ЕКПЧОС, тъй като съдебният процес против Х. М., който е цивилно лице, е проведен пред военен съд.

С решение № 97/21.12.2020г., постановено по нак. дело № 336/2020г., Върховен касационен съд възобновява производството по КНД № 339/2016г. и връща делото на Военноокръжна прокуратура – Сливен със задължително указание за отделяне на материалите по делото, касаещи обвинението срещу М. и последващото им изпращане на прокурор от общата, местно компетентна по общите правила прокуратура, за упражняване на правомощията по чл.242 – чл.246 от НПК.

С присъда № 7/27.01.2023г., постановена по НОХД № 1237/2021г., Окръжен съд – Бургас признава Х. А. М. за виновен в това, че на 18.08.2011г. в гр. Бургас, действащ в качеството си на помагач в съучастие с В.Н.Ч., умишлено улеснил Ч. да извърши престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“, вр. чл.18, ал.1 от НК чрез набавяне на средства, като му предоставил собствения си лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № *******, за да пренесе с него през границата на Република България стоки и предмети за търговски и производствени цели в големи размери – златни и сребърни изделия, всички на обща стойност 58 970 лева без знанието и разрешението на митниците, като деянието на Ч. е останало недовършено по независещи от него причини – престъпление по чл.242, ал.1, б. „д“, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.18, ал.1 от НК и му налага наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, 4 месеца и 8 дни и „Глоба“ в размер на 10 000 лева. Присъдата е потвърдена с решение № 53/13.07.2023г., постановено от Апелативен съд– Бургас по ВНОХД № 94/2023г.

С решение № 27/10.01.2024г., постановено по КНД № 812/2023г., Върховен касационен съд изменя решението на Апелативен съд – Бургас и на основание чл.55, ал.3 от НК отменя наложеното на М. наказание глоба в размер на 10 000 лева.

На 09.12.2021г. Х. А. М. сезира Висшият съдебен съвет с искане да му бъде възстановена сумата от 20 000 лева, постъпила по сметката на Военен съд – Сливен на 21.10.2016г. Сумата е възстановена на 27.01.2022г.

На 16.05.2024г. Х. А. М. предявява иск с правно основание чл.4, вр. чл.2, ал., т.6 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди в размер на 10 695,30 лева, представляващи законна лихва за периода от 21.10.2016г. до 27.01.2022г. върху сумата от 20 000 лева – „Глоба“, наложена с влязъл в сила и 3 отменен впоследствие съдебен акт, считано от 21.12.2020г. до окончателното изплаща на сумата. В исковата молба, М. описва фактите, описани по-горе и заявява, че законната лихва върху сумата от 20 000 лева за претендирания период е в размер на 10 695,30 лева.

Ответната страна представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на иска. Прокуратурата твърди, че в конкретния случай не са осъществени предпоставките по чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, тъй като описаните от ищеца факти не са резултат от нейната правораздавателната дейност по упражняване на контрол в досъдебното производство, по повдигане и поддържане на обвинение, по упражняване на надзор за законност при изпълнение на наказанието и надзор за законност върху действията на пробационните служби. Ответната страна подчертава, че наказанието „глоба“ е наложено от съда и се изпълнява от Националната агенция по приходите. Възобновяването на НОХД № 103/2014г. по описа на Военен съд – Сливен е заради допуснато нарушение на чл.6, §1 от ЕКПЧОС от съда, а не от прокуратурата. Освен това, при възобновяването на делото, ищецът е признат за виновен по обвинението, за което е привлечен като обвиняем и за което е внесен обвинителен акт в съда. Следователно, наложеното на ищеца наказание не е в резултат от незаконосъобразни действия, бездействия или актове на прокуратурата по образуване, провеждане и завършване на предварителното досъдебно производство като орган, който ръководи и осъществява надзор за законосъобразност на тези действия или в резултат на незаконосъобразно съставен, внесен и поддържан обвинителен акт в съда. Прокуратурата на Република България иска от районния съд да отхвърли иска за главницата и за претендираната законна лихва. Прокуратурата въвежда възражение за началния момент, от който се претендира лихвата и възражение за давност за период от три години до подаване на исковата молба на основание чл.111, б. „в“ от ЗЗД.

В хода на първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, които установяват описаните по-горе юридически факти: осъждане на ищеца; заплащане на наложената глоба и възстановяването й от Военен съд - Сливен. Въз основа на събраните доказателства, Районен съд – Бургас формира извод за основателност на иска. Съдът приема, че в конкретния случай е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.6 от ЗОДОВ, тъй като ищецът е доказал наличието на всички предпоставки и подчертава, че когато се претендира вреда от неправомерно задържане на парична сума, размерът на вредата се заключава само в заплащането на законна лихва. Поради това, съдът намира, че претенцията на ищеца, представляваща законна лихва върху сумата от 20 000 лева за периода от 21.10.2016г. до 21.01.2022г. в размер на 10 695,30 лева е основателна. На основание чл.86 от ЗЗД съдът присъжда на ищеца обезщетение за забавено плащане, считано от 16.05.2021г. до окончателното изплащане (за период от три години преди предявяването на иска по аргумент от правилото на чл.111, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, за приложението на което е направено възражение от ответната страна).

Въз основа на изложените факти, които се установяват от представените 4 по делото доказателства, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита за всяка от страните и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.