Решение № 6 от 02.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№6 гр. София, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20231110102259 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕООД срещу С. Г. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1296,82 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ; сумата от 250 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и сумата от 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът твърди, че на 01.11.2011 г. е сключен Договор за потребителски кредит без предоставяне на обезпечение между „***“ АД и С. Г. В., по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя паричен кредит в размер на 1320 лв. Посочва, че кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на 120 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване – 20.10.2021 г., като бил договорен годишен лихвен процент в размер на 16,25 %. Твърди, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал в срок и в необходимия размер месечните си вноски съгласно договора. Сочи, че на 31.01.2018 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „***“ АД и „***” ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит от 01.11.2011 г. е изкупено от „***” ЕООД. Сочи, че длъжникът е бил уведомен на 22.12.2021 г., че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор по отношение гореописаното парично вземане е „***” ЕООД. Със същото на ответника е предоставен 7-дневен срок за доброволно изпълнение на непогасеното задължение по процесния договор за кредит. Твърди, че срокът за заплащане на задълженията съгласно договора за потребителски кредит е изтекъл на 20.10.2021 г., 1 поради което всички задължения на длъжника по договор за кредит са изцяло изискуеми.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника С. Г. В., с която оспорва предявения иск. Навежда твърдения, че срещу нея е образувано изпълнително дело при ЧСИ ***, по което са наложени запори и й се удържат суми, като ответницата посочва, че се съмнява, че предметът на изпълнителното дело и предметът на настоящото съдебно производство е един и същ. Посочва, че предявените искове са недопустими, тъй като цесията не й е съобщена. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В проведеното открито съдебно заседание ищцата заявява, че признава иска.

Признава, че е сключила процесния договор за кредит с ***и че дължи претендираните от ищеца суми.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между „***“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, а за ответника е възникнало задължението за плащане на процесната сума; размерът на непогасеното задължение; настъпване на изискуемостта на процесното вземане; сключен договор за цесия, по силата на който „***“ ЕООД е придобило посочените по-горе вземания на „***“ АД срещу ответника; съобщаване на цесията на длъжника от страна на цедента.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на: валидно облигационно отношение между „***“ АД и ответника по договор за потребителски кредит, по силата на което кредиторът е отпуснал на ответника заем в размера, посочен в исковата молба, наличието на валидна уговорка за договорна възнаградителна лихва в договора за кредит и нейния размер.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадане на ответника в забава, както и размера на задължението.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяването на дълга, за което не сочи доказателства, както и да докаже възраженията си.

По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

С оглед наведените доводи от ответника, който заявява, че не оспорва иска, признава същия по основание и размер, то съдът приема, че всички юридически факти от фактическия състав на процесното вземане са безспорни между страните по делото. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването им за доказано.

Изявлението на ответника е подкрепено от събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства – Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., погасителен план, Договор за прехвърляне на парични вземания от 31.01.2015 г., сключен между „***“ АД и „***“ ЕООД, ведно с приложение № 1 към него, споразумение за разсрочване на парично задължение от 21.05.2021 г., сключено между „***“ ЕООД и С. Г. В..

Ответникът не твърди и не доказва да е погасил претендираните вземания чрез 2 плащания. С оглед изложеното предявените искове се явяват основателни и като такива следва да се уважат.

По разноските:

С оглед изхода на спора по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК, ответницата С. Г. В. с поведението си е дала повод за завеждане на делото, поради което следва да понесе изцяло разноските по производството, макар и да признава иска. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът „***“ ЕООД има право на разноски в размер на 215,94 лв. за заповедното производство, от които 35,94 лв. - заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, и 35,94 лв. за исковото производство за заплатена държавна такса.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, срещу С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. Г. В., ЕГН **********, дължи на „***“ ЕООД, ЕИК ***, следните суми: сумата от 1296,82 лв., представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 01.11.2011 г., сключен между „***“ АД и С. Г. В., вземанията по който са прехвърлени от „***“ АД с договор за цесия от 31.01.2018 г. на „***“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането ; сумата от 250 лв., представляващи договорна лихва за периода от 20.11.2011 г. до 20.10.2021 г.; и сумата от 250 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.08.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми на 14.09.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 44864/2022 г. по описа на СРС, 61 състав.

ОСЪЖДА С. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 35,94 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 215,94 лв. за заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3