Акт № 4340 от 30.09.2015, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- 133/2014
- Подписан
- 30.09.2015
Цитирани разпоредби
- чл.161 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 372 · Търговски закон
- чл.607 и сл. · Търговски закон
- чл.608 · Търговски закон
- чл.608,ал.1 · Търговски закон
- чл.608,ал.2 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл.628,ал.3 · Търговски закон
- чл.629а · Търговски закон
- чл.629а,ал.2,т.2 · Търговски закон
- чл.629а,ал. 8 · Търговски закон
- чл.630,ал.1 · Търговски закон
- чл.630,ал.1, т.4 · Търговски закон
- чл.631 · Търговски закон
- чл.635,ал.1 · Търговски закон
- чл. 637 · Търговски закон
Решение № 158
Номер
158
Година
12.04.2011 г.
Град
Кърджали
Окръжен Съд - Кърджали
На
03.16
Година
2011
В закрито заседание в следния състав:
Председател:
Елена Димова Налбантова
Секретар:
Светла Веселинова Радева
Прокурор: като разгледа докладваното от
Елена Димова Налбантова
Гражданско I инстанция дело номер
20105100100349 по описа за
2010 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.607 и сл. от ТЗ и е образувано по молба на ”И. Й., със седалище и адрес на управление Г. Г., бул. „С.” № *,.*,ап. * , чрез а. В.И. –САК Г. С., за откриване на производство по несъстоятелност на „Н.-Х.- Н. К., собственост на Н. И. К. , със седалище и адрес на управление с. Р., К-а обл., с произтичащите последици по чл.630,ал.1 от ТЗ- за обявяване неплатежоспособността на „Н.-Х- Н. К., за откриване производство по несъстоятелност, за назначаване на временен синдик, за допускане обезпечение чрез налагане запор , възбрана или други обезпечителни мерки и определяне датата на първото събрание на кредиторите. В молбата си молителят твърди, че с „Н. К. сключили два договора за международен автомобилен превоз, съгласно заявка – договор от 07.09.2009 г. и от 19.10.2009 г. Двете заявки- договор били изпратени от „Н. К. и потвърдени от молителя при уговорени условия за маршрут Севлиево-Вилнюс/Литва/ и 5*Д.-Л./Г./, за тоÔарене, със срок на доставка, адрес на товарене, адрес на разтоварване , превозно възнаграждение/навло/ и начин на плащане. Стоката при двете заявки-договор, описани в CMR/международна товарителница/, били разтоварени и получени без забележки по превоза, в склад на получателя. След изпълнение на договорите молителя съставил фактура № */ 28.09.2009 г. за сумата от 2400.00 лв. с ДДС и фактура № */ 28.10.2009 г. за сумата от 6069.00 лв. с ДДС, с издател ”И. Й. „ към „Н.-Х.- Н. К.,чрез упълномощен представител М. К. за заплащане на посочените суми, които били изпратени по пощата с обратна разписка и са връчени на Н. Б.- упълномощен представител на търговеца. По фактура № */ 28.09.2009 г. на 03.02.2010 г. постъпило плащане на превозно възнаграждение/навло/ в размер на 1000.00 лв., което била част от задължението от 2400.00 лв. по същата фактура. Съгласно условията на заявка- договор от 07.09.2009 г. плащането на превозното възнаграждение следвало да стане 25 дни след получаване на чисто CMR/ международна товарителница/ без забележки от получателя. По фактура № */ 28.10.2009 г. плащането на превозното възнаграждение следвало да стане до 45 дни след получаване на чисто CMR/ международна товарителница/ без забележки от получателя и било дължимо на дата 16.12.2009 г., но същото не било изплатено от „Н.-Х.- Н. К.. Или по двата договора за международен автомобилен превоз задължението на ответника било в размер на 7469.60 лв. и не било погасено. За това счита, че след като не изпълнява задължението си по договорите за международен автомобилен превоз ответника бил в неплатежоспособност. Моли съдът да се съобрази с обстоятелството, че вземането не било обезпечено, че търговецът-длъжник не притежавал авоари в банки, че се е разпоредил с част от имуществото си и съществувала реална опасност да се разпореди и с останалото имущество. Моли съдът да постанови решение съобразно чл.630,ал.1 от ТЗ с присъждане на разноски. В подкрепа на молбата си представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ”И. Й.,чрез а. В.И. , поддържа молбата. По искане на молителя на основание чл.629а от ТЗ съдът наложи предварителни обезпечителни мерки, с оглед запазване имуществото на „Н.-Х.- Н. К. , като назначи временен синдик с правомощията на чл.635,ал.1 от ТЗ с възнаграждение платимо от масата на несъстоятелността, допусна мерките по чл.630,ал.1, т.4 от ТЗ и задължи на основание чл.629а,ал.2,т.2 от ТЗ молителят да внесе обезпечение в размер на 500.00 лв. и такова бе внесено по особената сметка на КОС. Определението на съда не е атакувано от длъжника , при което същото е влезнало в сила.
„Н.-Х.- Н. К., редовно призован , не се явява в съдебно заседание и не взема становище по молбата. Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
С уведомление на ”И. Й. вх.№ 21100-Е166/26.10.2010 г. НАП,ТП-К. е уведомен за започване производство по несъстоятелност на ”Н.-Х.- Н. К., съгласно чл.628,ал.3 от ТЗ, във вр. с чл.78,ал.2 от ДОПК.
От два броя удостоверения на АВ се установява, че страните са с търговска регистрация и са търговци.
По делото не се спори, че със заявка-договор от 07.09.2009 г. и от 19.10.2009 г. между страните по делото е сключен договор за международен автомобилен превоз, за което са съставени два броя международни товарителници, установяващи превоза. За уговореното превозно възнаграждение по двата договора молителят е съставил два броя фактури - № */ 28.09.2009 г. за сумата 2400.00 лв. с ДДС и № */ 28.10.2009 г. за сумата от 6060.60 лв.с ДДС. Не се оспорва, че в два броя заявка-договор и два броя фактури за ”Н.-Х.- Н. К. са положени подписите на М. К. и Н. Б., за които по делото не се представят доказателства за представителна власт.
С определение № 2005/ 30.07.2010 г. на Районен съд – Г. е допуснато обезпечение на бъдещи искове на молителя против ”Н.-Х.- Н. К. , между които и иск по чл. 79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 288,от ТЗ във вр. с чл. 372 от ТЗ за заплащане на превозно възнаграждение по заявка- договор за международен автомобилен превоз от 07.09.2009г за сумата от 1400.00 лв. и от 19.10.2009 г. за сумата от 6069.60 лв. , за които молителят твърди, че са предмет на настоящото дело. Твърди още, че за същото вземане по искова молба против ”Н.-Х.- Н. К. е било образувано Г.д. № 40431/2010 г. по описа на СРС с твърдения , че същото и висящо. Възражение от длъжника по чл.126,Óл.1 от ГПК не е направено, при което с оглед разпоредбата на чл. 637 от ТЗ съдът не предприе действия по спиране на съдебното производство.
По делото е представена справка за лице за имотното състояние на ”Н.-Х.- Н. К. и нотариален акт за продажба на недвижим имот, със запазване правото на пожизнено ползване, № 18, том І, рег.№ 488, дело № 18/2010 г. на Нотариус Г. Х. с рег. № 554 , от който се установява, че М. Х. К. и Н. И. К. продават на Х. М. К. и З. М. К. недвижим имот - ПИ №165 по плана на С..К- а обл.
По делото е изслушана единична съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице, по която установява, че извършения от ответника международен автомобилен превоз е за сумата от 8468.60 лв. , от които са погасени 1000.00 лв.на 03.02.2010 г. ”Н. К. е спрял плащанията по двете фактури след 03.02.2010 г. Търговецът разполага с имущество за 76932.00 лв. , част от което е обезпечено със залог в полза на ОББ по договор за банков кредит № *15/ 28.04.2009 г. По други сделки търговеца не е спрял плащанията- към 31.12.2009 г.задълженията са били 749 хил.лв. , а към 30.11.2010 г. – 617хил.лв. Дълготрайните активи на търговеца към 31.12.2009 г. са в размер на 49хил.лв., а към 30.11.2010 г. – 44хил.лв., като разликата представлява набрана амортизация.Към датата на изготвяне на заключението 09.12.2010 г. задълженията на търговеца са в размер на 617хил.лв. в това число краткосрочни задължения към доставчици в размер на 452хил.лв. и дългосрочни задължения към финансови институции- 165хил.лв. Финансовото състояние на търговеца към 31.12.2009 г. и към 30.11.2010 г. показва, че не разполага със собствен оборотен капитал, но има краткосрочен оборотен капитал , достатъчен да покрие задълженията към кредиторите без да застрашава интересите им, което означавало,че затрудненията на търговеца са с временен характер. Вземанията на търговеца от клиенти и доставчици към 31.12.2009 г. са 629хил.лв., към 30.11.2010 г. – 540хил.лв., а бързоликвидните активи към 31.12.2009 г. са 638хил.лв., и към 30.11.2010 г.- 574хил.лв.Коефициентите за ликвидност към 31.12.2009 г. са: за обща ликвидност 1.14, за бърза ликвидност 1.13, за незабавна ликвидност 1.13 и за абсолютна ликвидност 0.009; към 30.11.2010 г. са : за обща ликвидност 1.27, за бърза ликдивност 1.20, за незабавна ликвидност 1.20, за абсолютна ликвидност 0.002. Общия принцип е, колкото един коефициент за ликвидност е по-голям от единица, толкова е по-голяма възможността за посрещане на текущи задължения. Бързоликвидните активи на търговеца са достатъчни да покрият задълженията без да застрашават интересите на кредиторите и същия не разполага с парични средства с оглед коефициента за абсолютна ликвидност. Макар че единичната експертиза е оспорена от молителя, по делото бе изслушана и тройна съдебно-счетоводна експертиза, която по баланс към 31.12.2009 г. установява същите данни относно вземането на молителя и коефициенти за ликвидност, с изключение на коефициента за абсолютна ликвидност който е 0.002. Тройната експертиза установява, че към 31.12.2009 г. в балансовата част на счетоводния баланс са отразени дълготрайни активи общо за 49хил.лв., които са актуални и към 26.10.2010 г./датата на постъпване на молбата в съда/, и краткотрайни активи за 638хил.лв., които притежават качеството на незабавна ликвидност и позволяват незабавно покриване на всички задължения на длъжника.Краткотрайните активи с балансова стойност 638хил.лв. са актуални и към 26.10.2010 г. За 2010 г. експертизата не установява парични средства, тъй като търговеца не е предоставил данни, поради неприключила стопанската година. По счетоводните документи експертизата не е установила данни дали търговеца разполага със собствени парични средства по банкови сметки , в брой на каса към 26.10.2009 г., към 16.12.2009 и към момента на изготвяне на експертизата. Към 31.12.2009 г. размерът на задълженията на търговеца са 748хил.лв. по представена информация само към 31.12.2009 г., към други дати такава не е представена. Към първата платежна дата на задължението 26.10.2009 г. , когато е следвало да бъде извършено плащане на молителя, поради непредставена документация експертизата не е установила началната дата на неплатежоспособността на длъжника. Не е установила и за периода до 31.12.2009 г. , както и до 05.02.2010 г. какви разпоредителни сделки с имущество на ответника са извършвани. При съвкупния анализ на счетоводните показатели и представените писмени доказателства експертизата установява, че до 31.12.2009 г.ответника е притежавал имущество, достатъчно за покриване на паричните задължения. При извършена разбивка на вземанията и задълженията се установява редовно осчетоводени в счетоводните регистри фактури. Разбивката на собствения капитал към 31.12.2009 г. установява, че наличния собствен капитал е в размер на 1хил.лв., което не дава основание да се определи търговеца като декапитализиран. При разбивката на краткосрочните активи по баланса се установява , че от общо 638хил.лв., 624хил.лв. са със срок от до една година, притежават качеството на незабавна ликвидност и позволяват незабавно да покрият всички задължения на длъжника.Дългосрочните задължения към финансови институции са в размер на 188хил.лв. със срок на погасяване над една година.
По искане на молителя съдът задължи ответника да представи писмени доказателства – финансови отчети и баланси и всички приложения към тях към 31.12.2009 г. , дневници за покупки и продажби към същата дата и списък на всички заведени дела от длъжника за неплатени вземания, които са отразени в баланса. На длъжника бяха указани последиците от възпрепятстване на доказването по чл.161 от ГПК.Доказателства не се представиха по делото и поради тази причина не бе изпълнена и исканата допълнителна задача на тройната експертиза.
При тези данни съдът приема от правна страна следното:
Производството по несъстоятелност е съчетание от исково и изпълнително производство и спорния му характер се изразява най-вече във фазата по установяване на материалноправните предпоставки за откриването му по чл.608 от ТЗ С оглед универсалността на производството целта на несъстоятелността е да осигури бързо и справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за оздравяване предприятието на длъжника.
По делото не се спори, че между страните е сключен договор за договор за международен автомобилен превоз, който е обективна търговска сделка, обективирана в две заявки – договори, съгласно чл.1,ал.,т.5 от ТЗ и от същите произтича задължението на ответника в размер на 8469.60 лв. Не се спори и относно уговорения срок на плащане на превозното възнаграждение от страна на ответника, частичното му погасяване на 03.02.2010г., както и че остатъка на задължението към молителя е в размер на 7469.60 лв. Възражения, относно наличието на временни затруднения или за достатъчност на имуществото за удовлетворяване на кредиторите, ответника не прави. Независимо от това съдът намира, че няма пречка при анализ на доказателствата да се направи преценка на финансовото състояние на търговеца. Така от експертизите/при изслушването на тройната експертиза за съдът не възникна съмнение в правилността на единичната експертиза/ и от писмените доказателства се установява, че вземането на молителя е изискуемо , свързано е с търговската дейност на ответника, падежа на задължението е на 26.10.2009 г. и на 16.12.2009 г. , част е от задължението към доставчици и счетоводството на търговеца се води правилно.