Решение № 719 от 15.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

София, 15.04.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година в следния състав СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 1611 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по предявен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК.

Ищецът Ф.Т.Ю.

АД, ЕИК: *******твърди, че по сключен на 30.07.2013 година договор за покупко – продажба е станал собственик на описаните в исковата молба движими вещи /оборудване- „Инсталация за регенериране на киселина“/, като е изплатил на продавача „И.Х.“ АД цената по договора /чрез прихващане на вземания/. Твърди, че „И.Х.“ АД от своя страна е придобил вещите също по силата на договор за продажба от 2007 година, като са доставени в склад в кв. Ботунец, стопанисван и притежаван от И.П.АД и са се намирали там към датата на сключване на договора от 30.07.2013 година и прехвърляне на собствеността. Твърди от 09.10.2012 година вещите да са съхранявани в склада, собственост на влогоприемателя И.П.АД, по силата на сключен договор за влог. Излага, че в полза на предпочитания ответник е бил сключен договор за залог на търговско предприятие от 11.04.2006 година по отношение на активите, включени в търговското предприятие на И.П.АД и описани в договора за залог, като процесната инсталация не е сред тях, като банката е назначила за управител на заложеното имуществото Кр. Х.. Поддържа и че на 18.12.2009 година между ПИБ АД и И.Х. АД е сключен договор за залог на машини и съоръжения, като процесните такива отново не са част от предмета на договора.

Твърди още, че главният ответник е прехвърлил своите вземания срещу „И.Х.“ АД, ведно с обезпеченията /по договора по ЗОЗ/, а евентуалният ответник е закупил от цесионера /ГОФ Х.М.Л./ недвижими имоти, сред които и склада в кв. Ботунец, в който е съхранявана инсталацията.

Твърди, че е правил многократно опити /в уточнителна молба сочи като начало на периода 30.07.2013 година/, вкл. и до датата на предявяване на иска, да получи достъп до склада и оборудването, но е препятстван, както от служители на първия ответник, така и от охранители на евентуалния ответник, като ответниците неправомерно задържат вещта в склада. Твърди, че в резултат на тези действия е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва оборудването в дейността си и реализира печалби, както и имуществена вреда в размер на заплатената цена за придобиване на имуществото, обезвреда на която всъщност вреда претендира в процеса.

В исковата молба не е предявен иск за солидарно осъждане на ответниците и не са изложени основания за твърдяната солидарност, поради което посоченото основание не може да бъде наведено с писмените бележки по делото и съответно – съдът не може да рагледа такъв иск.

Ищецът претендира законна лихва и разноски.

Предпочитаният ответник - П.и.б. АД, ЕИК: ********оспорва иска, като намира, че не е процесуално и материалноправно легитимиран да отговаря по исковете, тъй като е цедирал вземанията си по договора за кредит, сключен с „И.Х.“ АД и обезпечен по реда на ЗОЗ, както и че ищецът всъщност се позовава на неизпълнение на договорни задължения. Оспорва факта, че ищецът е придобил собствеността върху оборудването, както и твърди нищожност /поради абсолютна симулация/ на договора от 30.07.2013 година и извършеното прихващане по Споразумителен протокол от 10.09.2013 година.

Евентуалният ответник - Х.2. ЕООД, ЕИК: ********също оспорва иска. Намира, че не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане по чл. 49 ЗЗД, както и наличието на вина и оспорва размера на предявения иск, настъпили вреди за ищеца.

Оспорва изложените от ищеца фактически твърдения, активната материално-правна легитимация на ищеца /обстоятелството, че ищецът е придобил собствеността върху инсталацията/ и своята пасивна такава, оспорва, че инсталацията се е намирала в склада, посочен от ищеца към 30.10.2013 година, както и че въобще е била предадена за съхранение преди това в този склад. Твърди, че Х.2. ЕООД не е било уведомено, че тя се намира за отговорно пазене в склада, закупен от него.

Оспорва и твърденията на ищеца, че последният е правил опити да си получи оборудването, а евентуалният ответник ги е осуетявал, тоест, твърди липса на противоправни действия на свои служители. Оспорва и наличието на претърпени вреди - доставяне на инсталацията, нейната годност и цялост, реално намаляване на имуществото на ищеца, нейната амортизация и др., както и дължимостта на ДДС като вреда. Прави и възражение за съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Предявени са субективно съединени в условията на евентуалност искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът носи тежест да докаже следните релевантни към предмета на делото факти: че е собственик на съставните части и съответно – на на инсталацията като цяло; деликтната отговорност на ответниците, като възложители на работа на лицата /служители на банката/охранители на обекта на евентуалния ответник/, които непосредствено и виновно са причинили непозволеното увреждане чрез противоправни действия/бездействия, изразяващи се в недопускане/препятстване достъпа на ответника до склада, в който се намира инсталацията и неосъществяване на съдействие за получаването й; пряка причинна връзка между тези действия и вредоносния резултат – имуществени вреди – претърпяна от ищеца загуба, съизмерима със заплатената по сделката цена, съответстваща на амортизираната стойност на закупената и неизползвана от ищеца инсталация; вид и размер на претърпените вреди.

При установяване на горните факти от ищеца, ответниците носят тежест да докажат възраженията си /вкл. това за съпричиняване/, както и да оборят презумпцията за виновност, установена в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Искът срещу предпочитания ответник е неоснователен. Това води до възникване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска и срещу евентуалния ответник. Поради наличието на множество общи факти и правни изводи, съдът ще посочи в общо изложение причините за неоснователност на претенциите спрямо двамата ответници.

С договор за продажба от 30.07.2013 година ищецът установява придобиване на идеална част от собствеността върху движимата веш –Инсталация за регенериране на киселина, състояща се от множество съставни елементи, подлежащи на самостоятелна доставка и описани подробно в Приложение 1 /неразделна част от договора/ и предмет на настоящия спор.

Видно от договора, преминаването на собствеността е съобразно раздел 4 и 5 от същия, а именно – с предаване на стоката на превозвач, уведомление за експедиция и изпращане на индивидуализиращите стоката документи, което всъщност означава и франкировката FCA. От представените по делото – двустранно подписана фактура на л. 22, превозни документи /в т.ч. международни товарителници и опаковъчни листове/ и заключението по съдебно – счетоводната експертиза /което съдът възприема като обективно и вярно, изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице/ за това, че фактурата е осчетоводена и от двете дружества, може да се направи обоснован извод за това, че ищецът е придобил притежаваните от продавача права върху движимите вещи, представляващи съставни части на инсталацията за регенериране на киселина. В случая се установява, че последната е закупена от И.Х. - БГ АД и И.ООД при равни дялове /доколкото друго не е отразено/ по силата на договор за покупко-продажба от 08.02.2007 година, а предвид твърденията в искова молба /като именно ищецът е представил като доказателство този договор/, за Ф.Т.Ю. АД не е приложима хипотезата на чл. 78 ЗС /същият се установява да е знаел, че закупува движима вещ от несобственик/ по отношение на останалата ½ ид. част.

Дали ищецът е заплатил продажната цена съдът намира за неотносимо към предмета на доказване обстоятелство, доколкото предвид уговореното в договора, придобиването на собствеността възниква при предаване на вещта на доставчика, което от своя страна е доказано с двустранно подписаните от страните и редовно осчетоводени фактури, които на основание чл. 182 ГПК имат доказателствена стойност в процеса. Тоест, за купувача е възникнало облигационното задължение за заплащане на цената. Само за пълнота следва да се посочи, че представеното споразумение за прихващане от 10.09.2013 година /л. 23 от делото/ не установява наличието на предпоставките на чл. 103 ЗЗД и съответно – настъпване на погасителния ефект от изявлението за дължимата цена по договора. Споразумението е частен документ и има само формална доказателствена сила, тоест, съдържанието му се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по делото и съгласно принципа на чл. 12 ГПК. А по делото не са представени доказателства, установяващи действителни договори за цесия, както и съществуване, ликвидност и изискуемост на насрещните вземания на ищеца по тях, което е изгоден нему факт.

Тоест, не се установява наличието на насрещно вземане и съответно изявлението за прихващане да е изпълнило съдържанието на нормите на чл. 103 и чл. 104 ЗЗД.

За пълнота следва да се посочи, че възражението за нищожност на договора за продажба от 2013 година и споразумителен протокол поради абсолютна симулация е недоказано /нито посредством обратно писмо, нито посредством друг писмен документ, носещ характеристики на начало на писмено доказателство/.

В производството по делото не се доказа обстоятелството, че в процесния период 30.07.2013 година – 2018 година, процесната инсталация се намира в производствената база и склад, закупен по силата на договор за покупко продажба от 30.10.2013 година от евентуалния ответник, складът който преди това е бил в притежание на И.П.АД.

От съвкупен анализ на цитираните документи, а именно – договора от 2007 година, складови разписки и опаковъчни листове, договора от 30.07.2013 година и Приложение 1 към него, приемо- предавателни протоколи, товарителници и неоспорена електронна кореспонденция, както и предвид показанията на свидетеля С., може да се направи обоснован извод за това, че именно процесната инсталация /на съставни елементи/ е реално доставена през 2008 година в склада на купувача И.ООД, притежаван понастоящем от ответника Х.2. ЕООД. На 29.08.2008 година с приемо – предавателен протокол представител на И.Х. - БГ АД е удостоверил получаване на инсталацията и по- специално нейните елементи, описани във фактура № 079/26.08.2008 година. От представения договор за влог от 09.10.2012 година /л. 236 и сл. от делото/, сключен между И.Х. АД и И.П.АД може евентуално да са направи извод и че към тази дата /неотносима към процесния период/ инсталацията се е намирала в склад Бюро оборудване, притежаван от И.П.Ад и преминал в собственост на евентуалния ответник на 30.10.2013 година. По делото, обаче, няма доказателства, установяващи по несъмнен начин, че към 30.10.2013 година същата инсталация все още се съхранява в този склад. Нито пък има доказателства някой от двамата ответници да е установил фактическа власт върху нея през кое да е време от заявения исков период. На 26.09.2013 година предпочитаният ответник е цедирал вземането с обезпеченията, сред които и учреденият залог, разпростиращ се и върху процесната сграда – склад Бюро Оборудване, а евентуалният ответник е придобил владението върху склада едва след 30.10.2013 година. В тази връзка са единствено показанията на свидетеля С., но доколкото същият няма преки впечатления относно местонахождението на инсталацията след 2012 година, а и не е служител на дружествата, стопанисвали базата, в която се намира процесния склад, от показанията му не се доказват твърдените от ищеца факти и по-специално – местонахождението на инсталацията в склада на ответника, т.нар. Бюро Оборудване за процесния период от време.

Свидетелят няма преки впечатления и не установява и факта на установяване на фактическа власт от страна на предпочитания ответник върху съставните елементи на инсталацията. Извън неговите показания в тази връзка няма събрани никакви други показания, поради което съдът приема за недоказан факта, че ПИБ АД е организирала и преместила инсталацията /установила фактическа власт/ от процесния склад през 2012 година.