Определение № 51 от 23.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51 гр. Варна, 22.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20233001000427 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК, образувано по молба вх.

№8807/21.12.2023г., подадена от адв.Зв.С. като пълномощник на В. Х. М., с искане за изменение решението в частта за разноските като в полза на пълномощника на ответника адв.С. бъде присъдена съответна част от адвокатското възнаграждение, договорено при условията на чл.38 от ЗАдв., съобразно отхвърлената част от иска на БАНКА ДСК ЕАД. Съдът прецени молбата за редовна – постъпила в срока по чл.248 ГПК, от надлежно упълномощен процесуален представител на ответника В. М..

С решение №324/22.11.2023г. съдът е отменил решение №28/22.03.2023г., постановено по т.дело №169/2022г. на Окръжен съд – Добрич в частта, в която е прието за установено между страните В. Х. М., ЕГН **********, Варна, като солидарен длъжник на кредитополучателя С.В.В., и БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, София, че в полза на банката съществува вземане, основано на Договор за ипотечен кредит от 30.11.2009г., сключен между Банка ДСК ЕАД и С.В.В., в който договор е встъпил ответникът В. Х. М. въз основа на споразумение от 18.06.2018г. към договора за кредит, за разликата над: 3 849.30 евро до присъдените 4 181.98 евро, представляващи договорна лихва за периода от 15.12.20г. до 15.05.2022г.; за разликата над 31.90 евро до присъдените 42.69 евро, представляващи 1 обезщетение за забава за периода от 15.06.20г. до 15.05.2022г. както и за разликата над 37.41 евро до присъдените 37.68 евро – неплатено обезщетение за забава за периода от 16.05.22г. до 18.05.22г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №174/2022г. на РС-гр.Каварна, като вместо това за тези разлики исковете спрямо ответника М. са били отхвърлени. Въз основа на горното и доколкото ответникът е обжалвал изцяло постановеното първоинстанционно решение, жалбата му се явява основателна до размера от 343.50 евро, или 672 лева от общо претенция в размер на 98 866 лева. В останалата част осъдителното решение е било потвърдено, а именно в частта, в която съдът е уважил исковете по чл.422 ГПК за съществуване в полза на банката – ищец на вземане, основано на предсрочно изискуем договор за ипотечен кредит от 30.11.2009г., сключен от С.В.В. като кредитополучател, по който В.М. е встъпил в дълг, за следните суми: 45 205.17 евро главница по договора ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 19.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 3 849.30 евро, представляващи възнаградителна лихва за периода 15.12.2020г. до 15.05.2022г. вкл.; 31.90 евро, представляващи обезщетение за забава за периода от 15.06.2020г. до 15.05.2022г. вкл.; 37.41 евро, неплатено обезщетение за забава за периода от 16.05.22г. до 18.05.22г.вкл. както и 60 евро – такса изискуемост, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №174/2022г. на РС-Каварна, на основание чл.422 ГПК.

Искането е допустимо – молбата за изменение на решението е депозирана от пълномощника-адвокат в срока по чл.248 ГПК при липса на произнасяне по искане за присъждане на адв.възнаграждение по реда на чл.38 ЗА.

Изложеният в молбата по чл.248 ГПК довод, че при частично отхвърляне на исковете на Банка ДСК ЕАД ответникът има право на съответна част от сторените разноски съдът не възприема като искане за изменение на въззивното решение и спрямо останалите съдебни разноски съгласно чл.78 ГПК, тъй като липсва петитум по отношение на същите, а освен това, въззивникът е бил освободен от такси и разноски за въззивното производство.

С въззивната жалба пълномощникът на ответника В.М. е направил 2 искане за присъждане адв.възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв., каквото искане, скрепено с договор за правна помощ, е направено и пред първата инстанция. Обстоятелствата поради които е предоставена безплатно правна помощ са извън предмета на производството по разноските. Ако са налице условията за осъждане на насрещната страна за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката по правилата на чл.36, ал.2 ЗА.

Адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл.78 ГПК – този извод се подкрепя от нормата на чл.38, ал.2 ЗА, приложима, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В случая, поради освобождаване на въззивника с определение от 05.06.2023г. от такси и разноски за въззивното производство, възнаграждение се дължи единствено на пълномощника по реда на чл.38 ЗА, съобразно отхвърлената част от исковете. Тъй като произнасянето по разноските е функционално обусловено от това по жалбата, следва да бъде уважено и искането за присъждане на идентични разноски за първа инстанция съобразно отменената част от съдебния акт.

По делото е представен пред първата инстанция договор за правна помощ от 18.11.2022г., предоставена по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Направено е било искане за присъждане на адв.възнаграждение по същия ред като пълномощникът е извършил реално процесуално представителство на страната по делото. Пред настоящата инстанция не е бил представен договор, но съдът счита, че приложеният пред първата инстанция надлежно удостоверява съгласие на страните за предоставянето и вида на правната помощ на ответника В. М. по конкретния спор.

Съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случаите на предоставени безплатно адвокатска помощ и съдействие по чл.38 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Осъществяването на предпоставките по чл.38, ал.2 ЗА задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА като осъди другата страна да го заплати.

3

С оглед осъществената защита по въззивната жалба на В. М. от адв.Зв.С. и представения договор за безплатна правна помощ от 18.11.2022г., е налице основанието по чл.38, ал.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение за производството. Налице е основание и за присъждане на такова за първа инстанция поради по арг. от чл.78 ГПК. Размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съобразно Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията с ДВ, бр.88 от 4.11.2022г. При определяне на дължимото на основание чл.38 ЗА адвокатско възнаграждение трябва да бъдат отчетени осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна н а адвоката в изпълнение на договора за правна помощ и съдействие.

Доколкото с този договор адвокатското възнаграждение не е договорено и дейността по определянето му е възложена на съда, в случая преценката за размера му следва да се извърши при съобразяване с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС, в размер на сумата от 60 лева /58.17лева/ за една инстанция, каквато се дължи и за първоинстанционното производство като функция на отменената част от решението и съобразно размера на отхвърлените претенции.

Въз основа на изложеното, съдът на основание чл.248 ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение №324/22.11.2023г., постановено по в.т.дело №427/2023г. по описа на Апелативен съд –Варна в частта за разноските като ДОПЪЛВА същото:

ОСЪЖДА БАНКА ДСК ЕАД, ЕИК 121830616, София да заплати на адв.З. С., АК-Варна, Варна, ул.Радко Димитриев №7, адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на страна по делото В. Х. М., съобразно отхвърлената част от претенциите, за първа и втора инстанция, определена от съда съгласно чл.36, ал.2 вр.чл.38 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на ВАС, в размер на по 60 лева за всяка инстанция, или общо 120 лева, платими по посочена от адвоката банкова сметка.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5