Решение № 1828 от 31.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16311/2024
- Вид
- Решение № 1828
- Подписан
- 31.01.2026
- Състав
- МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 56129 от 16.04.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 133499 от 19.09.2024 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Определение № 1834 от 14.01.2025 · БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
- Разпореждане № 45510 от 17.03.2025 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 26765 от 26.02.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
- Разпореждане № 32551 от 12.03.2026 · МОНИКА ХРИСТОФОРОВА ХРИСТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411, изр. 2 · Кодекс за застраховането
- чл.411, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 1828 гр. София, 31.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20241110116311 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу ***, ЕИК ***, с със седалище:
***, с която е предявен е иск правна квалификация чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 204,36 евро (399,70 лева), представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско”, заедно със законна лихва от предявяване на иска до погасяване.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, а именно: на ***г. в ***ч., на път * * * км *** посока село ***, застрахованият при ответника вода на МПС „Хонда ЦРВ“, с рег. №***, предприема маневра завой наляво без да се убеди, че няма да създаде опасност за МПС „Дачия логан“, с рег. № ***, управляван от П. В., който е предприел маневра изпреварване, и бива ударен от последния. Твърди, че в причинна връзка посоченото ПТП са причинени вреди на застрахования при него автомобил – Дачия логан.
Поддържа, че е налице увреждане „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, като дължимото обезщетение било определено в размер на 2093,60 лева, 1 от него било приспадната сума за изплатенени обезщетение в размер на 1344,19 лева, като на застрахованото лице било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 628,03 лева (след прихваната премия в размер на 121,38 лева). Поддържа, че били сторени ликвидационни разноски в размер на 25 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и ликвидационните разноски. Сочи, че събитието е настъпило поради противоправното поведение на двамата водачи, поради което претендира заплащане на половината от стойността на заплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от депозиране на исковата молба. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, както и че същото е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил. Навежда твърдения, че вина за настъпването има застрахования при ищеца автомобил, който е нарушил разпоредбите на ЗДвП. Оспорва представения по делото констативен протокол за ПТП, оспорва размера на претендираното обезщетение, като твърди че не всички щети са причинно-следствена връзка с процесния удар, както и начина на определяне на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника, 2 в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на виновност на водача, включително и възражението за съпричиняване.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП е налице застраховка „Каско Стандарт“ по застрахователна полица № *** по отношение на л.а. „Дачия Логън“, с рег. № ***, със застраховател ищцовото дружество; че към тази дата е налице договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти между ответника и собственика на л.а. марка „Хонда ЦРВ“, с рег.№***, както и че ищецът е платил посоченото в исковата молба обезщетение в размер на 749,41 лева.
Спорен е механизмът на настъпване на ПТП, дали причинените имуществени вреди, са пряка и непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при ответника, както и какъв е техният размер.
В тази връзка по делото са снети гласни доказателствени средства чрез разпита по делегация на свидетелката А. М.. В своите показанията същата сочи, че си спомня за процесното ПТП, като на ***г. тя, съпруга и свекърът на дъщеря пътували до с. ***, за да вземат колата от ремонт – марка Хонда.
Решили да пробват колата, като мъжът на свидетелката шофирал, до него бил свекърът, а на задната седалка – свидетелката А.. Пътували в посока от с. *** към с. ***. Решили да отбият на една отбивка, мъжът подал мигач, като в този момент ги ударила кола отзад, вследствие на което Хондата се завъртяла в посока с. ***. Свидетелката сочи, че не е видяла другата кола откъде е дошла и колко бързо се е движила.
По делото са снети и гласните доказателствени средства чрез разпит по делегация на свидетеля П. Г. В.. Същият свидетелства, че си спомня за процесното ПТП, като е управлявал л.а. Дачия логан. Посочва, че е карал по извънградски път в посока с. *** с около 90 км/ч, като пред него се е движел някакъв джип на около 50-60 м разстояние, като в един момент последният започнал да намалява скоростта. Поради това свидетелят дал ляв мигач, за да го изпревари. В този момент и колата пред него дала ляв мигач и завила рязко наляво. Свидетелят сочи, че е натискал спирачките и реагирал веднага, но въпреки това се ударили. Свидетелства, че атмосферните условия били нормални – ясно време, без дъжд и мъгла. Посочва още, че след удара л.а.
3
Дачия не можела да се движи на собствен ход. Ограните на *** посетили мястото и съставили протокол за ПТП.
По делото е приетото заключение на вещо лице по допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните, като от него се установява, че на ***г. около *** ч., л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № *** се движи по път *** с посока на движение от с. *** към с. ***, като в района км, ***, водачът предприема маневра за завой наляво. В същото време и в същата посока се движи товарен автомобил „Дачия логан“, с рег. № ***, чийто водач предприема маневра за изпреварване, вследствие на което траекториите на движение на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Според заключението от техническа гледна точка и от приложението по делото доказателства, може да се направи извод, че причината за настъпване на процесното ПТП е в поведението и на двамата водачи. Щетите по товарен автомобил „Дачия логан“ с рег. № ***, се намират в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото ПТП на ***г. Стойността, необходима за възстановяване на товарния автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 4820,91 лева, като действителната стойност на автомобила към същата дата е в размер на 5937 лева. По отношение на маркировката вещото лице сочи, че платното за движение е съставено от две активни ленти за движение, по една в посока, разделени с единична прекъсната линия в района на процесното ПТП, като няма данни за вертикална маркировка на мястото на произшествието. Според заключението процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при условията на ясно време и суха асфалтова настилка. По отношение на скоростта на двата автомобила, вещото лице сочи, че няма данни, чрез които да се определи скоростта на л.а. Ходна ЦРВ, а съгласно свидетелските показания – скоростта на л.а. Дачия логан е била около 90 км/ч. Според заключението ударът е бил предотвратим, ако всеки от двамата водачи беше пропуснал другия да извърши маневрата, която предприема.
В съдебно заседние вещото лице сочи, че е налице тотална щета, поради което е допусната допълнителна експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло. Видно от същото стойността на уврежданията по процесния товарен автомобил Дачия логан при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 4 156 лева.
4
Въз основа на събраните в производството доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание. Причина за настъпване на произшествието е поведението и на двамата водачи. Установи се, че водачът, застрахован при ответника, е имал възможност за предотврати ПТПто, като изчака извършването на маневра ляв завой от автомобила пред него, още повече, че самият водач П. В. посочва, че е видял, че джипът пред него подава ляв мигач. Така той е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно което водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е подал сигнал, че има свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. По отношение водача на л.а Хонда съдът намира, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Възражението на ответника, че изключителна причина за настъпване на произшествието има застрахованият при ищеца водач, респ. че поведението на застрахования при ответника водач не е причина за настъпване на произшествието по мнение на настоящия състав на съда е неоснователно. Въз основа на гласните доказателствени средстава и заключението на САТЕ съдът приема, че поведението и на двамата водачи в равна степен се намира в причинна връзка с настъпване на произшествието, с оглед което и приноса на водача на застраховния по застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца лек автомобил следва да бъде определен на 50 пункта.
С оглед изложеното, съдът приема, че в срока на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност”, застраховател по която е 5 ответникът, застрахованият водач на Хонда е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при ищеца по имуществена застраховка автомобил, като ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер, който не надхвърля действителната пазарна стойност на вредите съгласно допълнителното заключение на САТЕ, която при наличието на тотална щета и след приспадане на запазените части е в размер на 4156 лева. Искът е предявен за сумата от 399,70 лева – половината от 749,41 лева /която е изплатена за репариране на вредите по застрахования при ищеца автомобил/ + 25 лева ликвидационни разходи. С оглед степента на приноса за настъпване на вредите от страна на двамата водачи, възприета от настоящия състав, претенцията следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага само ищецът, който е доказал сторени разноски в размер на 25,56 евро (50 лева) за д.т., 102,26 евро (200 лева за САТЕ), 102,26 евро (200 лева) – допълнителен депозит САТЕ, 25,56 евро (50 лева) - депозит за свидетел и 204,52 евро (400 лева), адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правно обслужване от ***г., заплатено по сметка на адв. Н., или общо разноските възлизат на 460,16 евро.
Разпечатката съдържа 28 от 34 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/790d11fd-cc5d-4114-b1dc-5b1449945ff8