Решение № 567 от 18.04.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. ***, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана К. Тодорова Досева при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско дело № 20214430104368 по описа за 2021 година

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 691,46 лева и чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 75,31 лева.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу БЛ. ИВ. П., ЕГН**********, ***, в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№591/21 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответника- ***, находящ се на адрес , ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.

150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на 1 клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.

Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.

Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.

Посочва, че претенди-раните суми за процесния период са: сума за отопление с ИРУ- 0,00 лв., енергия за отопление без ИРУ289,21 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 334,02 лв., сума за битово горещо водоснабдяване – 0 лв., услуга дялово разпределение- 68,23 лв. Твърди, че сумите са начислени на база на реалния отчет на уредите за 2 дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в имота на ответника 1 бр. водомери и 3 бр. индивидуални разпределителни уреди и един брой щранг-лира в баня. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 691,46 лева за главница за периода 01.11.2018г. – 30.11.2020 г. и лихва върху главницата в размер на 75,31 лева за периода 04.03.2019 г. до 15.03.2021 г. и законната лихва върху главницата от 23.07.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 591/2021г. по описа на ПлРС.

Претендират се и направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище за допускимост, но неоснователност на предявените претенции. Оспорва същите по основание и по размер. Счита, че не се установява качеството потребител на ответника за целия процесен период. По делото е представен н.а. №131 том XI per. № 11646 дело № 1557 от 2007г., видно от който е, че на ответника е учредено право на ползване на 1/2 идеална част от процесния имот. От друга страна от представените фактури се установява, че партидата е открита на името на Вероника Благовестова П.а, която съм настоящият момент е пълнолетна и е собственик на процесното жилище. Не са представени доказателства, партидата да е прехвърлена на ответника за процесния, както и декларация за солидарна отговорност. Счита, че от представените доказателства е недоказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника. От представените доказателства, не става ясно, дали ответника е потребител на собствено основание-като съсобственик на топлоснабдения имот. От издадената заповед в приложеното ч. гр.д. не е ясно дали ответника е ползвател или съсобственик с оглед приложения нотариален акт. При това положение счита, че по делото не е доказано качеството на потребител/клиент на топлинна енергия на ответника и за него не е възникнало задължение да заплащане на претендираните суми на ищеца по делото. Счита, че не е доказано, дали ответника е носител на всичките три елемента от правото на собственост, а именно право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

Излага аргументи, че съгласно чл.56 и чл.57 от Закона за собствеността, 3 които определят съдържанието на правото на ползване, в т.ч. правата, както и задълженията на носителя на това ограничено вещно право, ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Счита, че тези норми, обаче имат пряко значение за отношенията между самия собственик и носителя на ограниченото вещно право на ползване, а не и за облигационните отношения, които възникват по силата на посочения по-горе чл.153 ал.1 във вр. с чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката между топлопреносното предприятие и клиента на топлоенергия. Нормата на чл.57 ал.1 от ЗС има диспозитивен, а не императивен характер в отношенията между собственика и ползвателя, доколкото няма пречка носителят на „голата собственост" да поиска откриване на партида на свое име, независимо, че друго лице е носител на правото на ползване за същия имот, в какъвто случай облигационните отношения ще възникнат между топлопреносното предприятие и носителят на „голата собственост . Няма пречка носителят на „голата собственост" на имота на чието име е открита партида за отчитане на ползвана топлоенергия , след като заплати ползваната топлоенергия за този имот, да търси при условията на неоснователно обогатяване платената сума от носителя на вещното право на ползване, ако той действително е ползвал имота през прецесния период.Посочва съдебна практика в този смисъл.

Оспорва влизането в сила на общите условия. Независимо от твърденията на ищцовото дружество за влизане в сила на общите условия в 30-дневен срок след публикуването им в горепосочените всекидневници, този факт не може да се приеме за общоизвестен по смисъла на чл. 155 от ГПК и съответно за неподлежащ на доказване. Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично известяване на потребителите на топлинна енергия за Общите условия за продажба на топлинна енергия от *** на потребители за битови нужди в гр.***, одобрени с Решение на ДКЕВР, и изтичането на съответния законов срок след публикуването им по посочения от законодателя ред води до извод за неоснователното позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Счита, че това е достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищцовото дружество за сумата е изцяло недължимо, което води до неоснователност на предявения по отношение на същото установителен иск /вж. в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т.о., ТК, постановени по чл.

4

290 от ГПК/ и същият следва да бъде отхвърлен. Посочва, че съгласно чл.139б от ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл.139а, за извършване на услуга дялово разпределение. Според императивната разпоредба на чл.139б, ал.2 от ЗЕ, изборът се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост и съгласно ал.3 за резултатите от избора писмено да уведомят топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия. Твърди, че е видно от представения договор на Холидей и райзен е с изтекъл срок и няма доказателства за продължаването му. Няма представен протокол за проведено общо събрание на етажните собственици на имота описан в ИМ, ползващи топлинна енергия от ***, и представения списък на броя на живущите в апартаментите не се доказва, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение е извършен съгласно изискванията на чл.139а ЗЕ. С оглед изложеното, счита че ищецът не е доказал, че изборът на фирма за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия е в съответствие с чл.1396 от ЗЕ. При това положение, отчитането на топлоенергията не е извършено надлежно, не се установява доставената топлинна енергия и предявеният иск следва да се отхвърли. Прави възражение по см. на чл. 111 от ЗЗД.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от НА за дарение на *** на *** С.И., БЛ. ИВ. П. си е запазил вещното право на ползване върху целия процесен топлоснабден имот- ***, находящ се в гр.***, б***, ет.6.

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***-***”ЕАД на потребители в гр.***, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***-***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “*** ***” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми 5 писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия, купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.