Определение № 371 от 25.03.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 371 гр. Велико Търново, 22.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Радка Цариградска

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20244100500248 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена от „Еос Матрикс" ЕООД, гр. София чрез адв. Х. от ВТАК, частна жалба срещу Определение № 287/06.02.2024г., постановено по Ч.гр.д. № 212/2023г. по описа на РС Велико Търново, с което в производство по чл. 248 ГПК е отхвърлена молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 157/10.01.2024г. с искане да не бъдат осъждани за разноски, тъй като са признал иска и не са дали повод за завеждане на делото. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен с мотивите, с които е поискал изменение на решението.

Ответникът по жалбата – ищец по първоинстанционното дело оспорва същата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че съдът правилно е счел, че не е приложима хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, тъй като ответникът се е конституирал в изпълнителното производство като взискател и макар това производство да е прекратено поради перемпция, е възможно образуване на ново изпълнително дело. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

Великотърновският окръжен съд, като прецени изложените във въззивната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, приема за установено следното :

Частната жалба срещу Определение № 287/06.02.2024г., постановено по Ч.гр.д. № 212/2023г. по описа на РС Велико Търново е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, към който препраща разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, считан от получаването на препис от обжалвания акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Производството по Ч.гр.д. № 212/2023г. по описа на РС Велико Търново е образувано по установителен иск на Г. В. А. от гр. К., като длъжник по изпълнително дело № 157/2017г. при ЧСИ С. Д. Г., против „ЕОС Матрикс" ЕООД, гр. София с правно основание чл. 439 , вр. с чл.124,ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4279,88 лева главница ; сумата от 3335,83 лева лихви за периода 20.06.2013 г.- 27.02.2017 г.; законна лихва върху главницата от 28.02.2017 г. до изплащане на вземането и разноски, за които е издаден изпълнителен лист № 2582/8.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 3078/2017 г. на РС Пловдив, поради погасяването на вземането по давност. Ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска и е заел становище, че не оспорва да е изтекла погасителната давност по отношение 1 посочените задължения, но те можели да бъдат изпълнени доброволно. Изложил е, че не е дал повод за образуване на делото, тъй като не е конституиран като взискател в изпълнителното производство и не е предприемал никакви действия за удовлетворяване на вземането.

С решението по делото искът е уважен изцяло, като съдът е зачел, че от страна на ответника не е налице признание на иска в процесуален смисъл и решението не е постановено по реда на чл. 237 от ГПК, а се признава факта на изтеклия давностен срок. Присъдени са в полза на ищцата разноски за адвокатско възнаграждение, като е уважено възражението на ответното дружество за прекомерност и същото е намалено на основание чл. 78,ал.8 от ГПК до минимално предвидения размер от 695 лева по чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С вх. № 2587/19.01.2024г. по делото е постъпила молба от ответника с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като ответникът бъде освободен от такива на основание чл.78, ал.2 от ГПК – не е дал повод за завеждане на делото. В становище по молбата насрещната страна е възразила с аргументи идентични с отговора на настоящата частна жалба.

С обжалваното определение № 287/06.02.2024 г. първоинстанционният съд е съдът е оставил без уважение молбата с мотивите, изложени и в съдебното решение.

Настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

За да се освободи ответникът в исковото производство от задължението си за разноски по чл.78, ал.1 от ГПК, разпоредбата на ал. 2 от същия текст предвижда наличието на две кумулативни предпоставки – ответникът да не е дал повод с поведението си за завеждане на делото и да е признал иска. В настоящия случай нито едно от тях не е налице, тъй като ответникът е оспорил допустимостта и основателността на иска, легитимирал се е пред ЧСИ в хода на изпълнителното производство като кредитор – получил вземането чрез цесия, не е признал иска, а само факта на изтичане на погасителната давност.

Като споделя мотивите и крайните изводи на първоинстанционния съд Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 287/06.02.2024г., постановено по Ч.гр.д. № 212/2023г. по описа на РС Велико Търново.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2