Решение № 180 от 09.06.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. гр. Червен бряг, 09.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100211 по описа за 2024 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 127, ал.2 и чл. 127а, ал. 2 от СК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4 против В. Ц. В., с ЕГН ********** от с. Б..., обл. Плевен, ул. „П. Р.

С.“ № 3, с която на основание чл.127, ал.2 и чл.127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното съжителство на страните деца на бащата, определи местоживеенето им при него и даде разрешение за издаване на задграничен паспорт на децата и свободното им пътуване в чужбина, с всички произтичащи от това законни последици. С исковата молба е направено искане и за определяне на привременни мерки по реда на чл.127, ал.3 от СК.

Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок ответника не е депозирал писмен отговор по делото. По делото има постановени привременни мерки.

Предоставено е упражняването на родителските права по отношение на малолетните Н. Ц.

Д., с ЕГН **********, родена на *** г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на *** г. на бащата – Ц. Д. Ц., с ЕГН ********** с постоянен адрес в с. Б..., обл. Плевен, ул. „...“ № 4, временно до приключване с влязло в сила Решение на производството по чл.127, ал.2 от СК.

Ищецът – в съдебно заседание се явява лично и с адв. И. А. от АК – Плевен, който от името на доверителя си поддържа предявените обективно съединени искове. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

Ответницата - редовно призована се явява лично и с адв. М. П. от САК, която от името на доверителката си оспорва изцяло претенцията на ищеца. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното: Правната теория и съдебната практика определят производството по чл.127, ал.2 от СК като „спорна съдебна администрация“, т.е. осъществяване на съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която, постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите по чл.127, ал.1 от СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на присъдено нещо и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на обстоятелствата.

По делото е установено, че ищеца и ответницата са родители и законни представители на малолетния Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на *** г., като по отношение на Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. са налице данни тя да е родена преди страните да са заживяли в условията на фактическо съжителство и в първоначалният й акт за раждане /л.

37 от делото/ е записано баща „неизвестен“ и едва по-късно ищеца е извършил процедурата по припознаване на детето. По твърдение на ответницата, той не е биологичен баща на Н..

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите М.Й.Й. – без родствени връзки със страните, МПП - без родствени връзки със страните, ..... - без родствени връзки със страните, ..... – майка на ответницата, .... – без родствени връзки със страните и Д..... - без родствени връзки със страните.

Съдът кредитира показанията на всички свидетели, касаещи предмета на спора – живеене на страните при условията на фактическа раздяла, местоживеене на детето, нужда и размер на издръжка за тях за бъдеще време, битови условия и среда, като правдиви, взаимодопълващи се и непротиворечиви.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че страните не са встъпвали в брак и са разделени от няколко месеца, като бащата живее в собствено жилище в с. Б..., с адрес: ул. „...“ № 4, а майката в с.с. на адрес: ул. „....“ № 24 в дома на своите родители. Към датата на подаване на исковата молба – 20.02.2024 г. страните са разделени и ответницата се намирала в Германия за да работи, като се завърнала в средата на месец април с.г. По делото е изготвен и социален доклад от Дирекции „Социално подпомагане“ при Община Червен бряг, според който отдел „Закрила на детето“ към Дирекцията е работил с детето Н. от раждането му, поради факта, че към онзи момент майката е била непълнолетна, а сочения за биологичен баща е работил и живеел в чужбина и не поддържал връзка с майката.

Установява се още от проведената със страните беседа, че след като решили да изградят собствено семейство страните се разбрали и Ц. Ц. да припознае Н., което и сторили. От съвместното съжителство на страните се родило и собственото им дете Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на *** г. Първоначално семейството живеело в дома на майката на съпругата, след което се преместило в новозакупен от Ц. собствен недвижим имот – 2 двуетажна къща, в който имало достатъчно жилищно пространство и обзаведена детска стая за децата. Към онзи момент майката била тази, която полагала непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата, включително и воденето им и взимането от детска градина в гр. Червен бряг. През месец декември страните се разделили, като ответницата с децата се преместила в дома на майка си – св. ....., където и преди е живяло семейството, без да са ограничавани контактите на бащата с децата. След като в началото на месец февруари ответницата заминала в Р. Германия да работи, ищеца завел настоящето дело. Поискал и постановяване на привременни мерки, което искане, предвид отсъствието на майката било своевременно уважено. От изготвения повторен и актуален социален доклад от Дирекции „Социално подпомагане“ при Община Червен бряг се установява, че по-голямото дете – Н., се е отглеждало от бабата по майчина линия, а момчето Д. от бащата, като сутрин той е водил и двете деца на детска градина в Червен бряг. След раздялата на страните липсва нормална комуникация между тях, дори и по отношение на децата. Децата се отглеждат добре от майката и от бащата. Създадени са добри битови условия и семейна среда. Бащата, на когото временно са му предоставени родителските права върху децата полага необходимите грижи, осигурявайки подходящи битови условия и достатъчно средства за живеене, реализирайки не малки трудови доходи. От изготвения социален доклад се установява, че и двамата родители разполагат с необходимите условия и подкрепяща среда за задоволяване на нуждите и потребностите на малолетните им деца, като при бащата те са значително по-добри. Видно от изготвеният социалния доклад майката живее в жилище, собственост на леля й по бащина линия, като се обмисля прехвърляне на имота на нея или на брат й. Помещенията в него са значително ограничени на площ от жилището, с което разполага бащата. Майката изчаква прекратяване на трудовият й договор в Германия и за в бъдеще планира да работи в Община Червен бряг, като за непосредствените грижи за децата разчита на своите родители, които винаги са я подкрепяли и с които децата имат изградена силна връзка. Както майката, така и бащата пред социалните работници изразяват готовност за родителска връзка помежду им по въпросите, касаещи децата, но предвид нерешените със съгласие въпроси, очевидно липсва продуктивна комуникация между тях. Децата продължават да поддържат контакти и с двамата си родители. И двете страни излагат противоречиви факти и обстоятелства за влошените им взаимоотношения. Всеки един от тях твърди, че е правил опити да съхрани семейството им. По делото са налице данни за условно осъждане на ищеца за управление на МПС след употреба на алкохол, което наказание е изтърпяно. По отношение твърденията на страните за извънбрачна връзка на майката, обосновала пътуването й до Германия от една страна и от друга – участие на бащата в запой, докато малолетния Д. е спял в колата, съдът не ги кредитира, а възприема само като резултата от скорошната раздяла на страните и желание за дискредитиране в очите на обществото и съда на другия. Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава по един категоричен и небудещ съмнение начин от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.

От така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

3

По иска по чл.127, ал.2 от СК:

Относно предоставяне упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата при единия родител: Съгласно разпоредбата на чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. Между страните е налице спор по отношение на това, на кого следва да се предостави упражняването на родителските права върху родените от съвместното им съжителство деца: Н. Ц. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. и Д. Ц. Д., с ЕГН ********** роден на *** г. По въпроса, е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която чрез решението по чл.127, ал.2 от СК съдът изпълнява социалната си функция да предостави адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца и да гарантира правната сигурност, задължавайки и вменявайки отговорност на единия родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл.59, ал.4 от СК и изведени в ППВС № 1/1974, което не е изгубило своето значение и днес, а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живеят децата и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на децата, съгласно легалната му дефиниция по §1, т.5 от ДР на ЗЗДетето. За да го охрани, съдът съобразява: желанията и чувствата на децата, преценени в контекста на тяхната възраст и конкретно развитие, техните физически, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други характеристики на децата; възпитателските качества на родителя, полаганите до момента от него грижи и отношението му към децата; желанието му и способността му да се грижи за децата, умението му да поддържа връзка с децата, да ги зачита като личност и да се съобразява с възрастовите и здравословни особености, познаване на техните интереси, амбиции и нужди; личният пример и умение на родителя да подкрепя и помага; социалното обкръжение на родителя; привързаността на децата към родителя, пола и възрастта им; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата помежду им във връзка с децата, както и спрямо децата, умението да водят диалог в името на децата, да не го въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител, да не настройват детето срещу другия родител; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на личните отношения. Нито едно от изброените няма приоритетно значение спрямо другите, а те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики.

Предвид сравнително малката възраст на децата, обстоятелството, че съжителства с родителите си, с които децата са изградили връзка на любов и привързаност и във всеки един момент тя може да разчита на тях съдът съобрази, че майката разполага с необходимият емоционален, културен, психологически и физически капацитет да отглежда 4 децата си и има добри възпитателски качества. В подкрепа на това е и факта, че от раждането им и към настоящия момент тя е тази, която полага и е полагала всички необходими грижи за отглеждането им, което обстоятелство не се оспорва от бащата. През периода от по-малко от два месеца, в който тя е отсъствала за децата са полагани адекватни и всички необходими грижи – както от страна на бащата, така и от нейната майка. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката и местоживеенето им да бъде определено при нея, а на бащата следва да се гарантира и определи един поразширен режим на лични отношения с тях до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права, за което спомага и обстоятелството, че страните живеят в едно населено място. Вината за разрива в отношенията между страните е без правно значение за упражняването на родителските права.

Разпечатката съдържа 24 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/790b808b-cd30-4945-a6c6-8de404cc6ec7