Решение № 4754 от 19.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4754 гр. Пловдив, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330116886 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с чл. 45 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата П. Ж. Б., ЕГН: **********, от *****************************, чрез пълномощник адв. В. Б., е предявила против Община Пловдив, БУЛСТАТ: 000471504, с адрес: град Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от ********** К. Д., искове за осъждане на ответника да й заплати следните суми като обезщетение в резултат на инцидент, настъпил на 22.10.2024 г. около 16 ч. в ********** до площадката на бл. ***, поради спъването й в бетонно стълбище и последвали падане и удар в лявото коляно: сумата от 18 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното погасяване, сумата от 500 лева- имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между трудовото възнаграждение и полученото обезщетение за временна неработоспособност за периодите 22.10.2024 г.- 22.02.2025 г. и 08.06.2025 г.06.07.2025 г., както и сумата от общо 314, 64 лева- имуществени вреди, под формата на претърпени загуби, изразяващи се в платени разноски за възстановяване на здравето.

В исковата молба е посочено, че на 22.10.2024 г. около 16 ч. в ********** ищцата се запътила към площадката на бл. ***, като на паркинга имало бетонно стълбище с три стъпала с метален парапет в ляво. Всяко едно от стъпалата било с различни размери, в следствие на което при преминаването през стъпалата ищцата се спънала, загубила 1 равновесие и паднала, като се ударила лявото си коляно в ръба на стълбите. Поради огромната болка изпаднала в шок, наложило се да търси помощ от колеги, по случая бил подаден и сигнал на телефон 112, като на място дошла линейка, която транспортирала пострадалата до болницата. Установило се счупване, което наложило веднага операция и 3дневен болничен престой. След изписването й лечението продължило при домашен режим, като кракът бил обездвижен с шина, която трябвало да се носи 40 дни. Ищцата работела по ТПО, като след инцидента ползвала болнични, а изкарала и физиотерапия, за което имала съответна медицинска документация. На 03.06.2025 г. поради изпитвани болки посетила лекар, който я насочил към нова операция за отстраняване на метални тела в коляното.

Такава била извършена и последвали нови болнични за още 1 месец. Първоначално инцидентът бил признат за трудова злополука, но в последствие решението за това било отменено. По случая било образувано производство по обезпечаване на доказателства, като по частно гр. дело № 12034/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, се приела СТЕ, според която имотът, в който е изградено стълбището, е частна общинска собственост, като се установила и разлика във височината на всяко едно стъпало. След инцидента ищцата претърпяла множество негативни емоции, болка и дискомфорт, като в продължение на месеци изпитвала затруднения при движението си, не можела да се обслужва сама и да извършва елементарни действия, което наложило помощ от дъщеря й, тогава още ученичка. Не можела да спи, движела се с помощни средства, приемала обезболяващи, изпитвала силни болки от фрактурата на капачката на коляното. Възстановяването й било бавно и мъчително, като и до момента чувствала дискомфорт. Счита, че в случая била налице деликтна отговорност на ответника- стълбите били изградени върху терен общинска собственост, като ответникът имал нормативно задължение да поддържа тези съоръжения. Ищцата пострадала от бездействието на служителите на ответника, на които било възложено да стопанисват и поддържат тези общински площи в съС.ие, годно за ползване или да упражняват надзор върху незаконното строителство. Налице била причинно- следствена връзка между инцидента и претърпените вреди. Претендира обезщетение за причините й неимуществени вреди и имуществените вреди, ведно със законната лихва. Моли и за разноските по делото. В с.з. страната се явява лично и чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Прави се възражение за съпричиняване, като се посочва, че ищцата била допринесла за настъпване на вредите, поради бързане да се върне на работното си място, което самоволно е напуснала. Ответникът не следвало да носи отговорност в конкретния случай, защото теренът не бил общинска собственост, а прилежаща площ към сграда с режим на ЕС. Общината не била ползвател на имота и не носела отговорност за поддръжката на конкретното стълбище. От приетата СТЕ се установявало, че обектът е в добро съС.ие, като общината не носела вина в случая, нито такава се доказвала. Оспорват се размерът и на имуществените вреди. Моли за отхвърляне на исковете или намаляване на търсения размер на неимуществените вреди, като също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора. Също 2 представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от трудов договор № ***/ 25.03.2019 г., ищцата се намира в ТПО с „Павирани“ ЕООД.

Представена е медицинска документация относно здравословното съС.ие на ищцата след инцидента- фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент, направление за хоспитализация, предоперативна епикриза, оперативен протокол, епикризи КОТ- 2 броя, амбулаторни листове- 16 броя, болнични листове- 5 броя.

Прието е решение на НОИ за определяне на злополуката като нетрудова.

Представени са и справки от НОИ за получени обезщетения за периода м. 10.2024 г.м. 02.2025 г. и за м. 06.- м. 07.2025 г.

Приета е и служебна бележка от работодателя за получено от ищцата БТВ за периода м. 10.2023 г.- м. 09.2024 г.

Приети са и касови бележки и фактури за извършени разходи за лечение.

По отношение на дъщерята на ищцата са представени удостоверение, че е била ученичка за учебната 2025 г.- 2026 г., както и удостоверение за раждане.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, ангажирани от ищцата (протокол от с.з. от 02.06.2026 г.).

Св. Х. Д. А.- колега на ищцата по месторабота, посочва, че в деня на инцидента тя била в следобедна почивка, когато разбрали, че е паднала при движението си по стълбите, намиращи се в близост до магазина, в който работели, и място за паркиране до блока. Други колеги му казали, че тя си била ударила коляното, но той не видял случката, защото бил в магазина. Всички били притеснени и в паника. Дошла линейка, била откарана в болница, чул я след няколко дни, като тя му казала, че съС.ието й било лошо. Като се върнала на работа, използвала патерица, като в началото била доста разстроена. Имало разлика във височината на стъпалата, като те не били в добро съС.ие. На място бил виждал работници с жилетки с надпис ОП, правещи ремонт на пътя.

Св. С.П.М.- дъщеря на ищцата, посочва, че била на училище, когато майка й се обадила да й съобщи, че е претърпяла инцидент- счупване на крак, в следствие на падане по стълби и удар в коляното. Останала в болница, където претърпяла операция. Била много разстроена, а когато я посетила, я заварила плачела и чувстваща се много зле. След няколко дни я изписали за домашно лечение, като в къщи за нея се грижели тя и баба й. Помагали й за обслужване и други ежедневни дейности, била за около месец с гипс и шина. Пиела обезболяващи, не можела да спи, сънувала кошмари, не можела да излиза навън. В последствие се движела с патерици, но не била стабилна. След време претърпяла и втора операция. Положението й било тежко, а периодът- труден за цялото семейство.

По делото е приета съдебно- медицинска експертиза, по която вещото лице след 3 проверка на медицинската документация и личен преглед на ищцата, е изследвало вида и механизма на травмата, претърпените болки и страдания, както и възстановителния период.

Експертът установява наличие на причинно- следствена връзка между удара и уврежданията, които описва по вид и степен. Посочва, че възстановяването е около 3-4 месеца, а периода на зарастване- около 45 дни, като лечението приключило нормално. В устния си доклад посочва, че лицето няма ограничения в колянната става, а ротацията в тазобедрената става била компенсирана.

Приета е още и съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е изчислило разликата между брутна и нетна сума (в два варианта) и полученото от ищцата обезщетение от НОИ поради болнични, за процесния период.

Във връзка с приетата ССчЕ е направено и изменение на иска за имуществени вреди, като същият се увеличава в размер до 333, 86 евро, вместо първоначалния такъв от 500 лева.

Прието е и заключение на съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след оглед на място е посочило размерите на стълбите, разликата във височините на нивата на отделните стъпала и е изследвало нормативната база за строителните изисквания към тях.

Не е установила в общината наличие на инвестиционен проект или строителни книжа за изграждането на тези стълби, нито пък заповед на **********. Посочено е, че те са изградени в общински имот и били в добро съС.ие. В устния си доклад експертът заявява, че вероятно стълбите били правени с подръчни средства и не от общината, предвид начинът на изграждането им, като в случая не били приложими нормативните изисквания за хора с увреждания, свързани с осигуряване на достъпност на средата.

Приложено е и частно гр. дело № 12034/ 2025 г. на ПРС, XI гр. с-в, по което е допуснато предварително обезпечаване на доказателства, като е приета СТЕ относно съС.ието на процесните стълби. Изследвани са още въпросите и за законността, собствеността и момента на изграждане на тези стълби.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Няма спор по делото за това, че процесните стълби, на които е станал въпросният инцидент с ищцата, са изградени върху терен, който е общинска собственост, като се касае за междублоково пространство. Ответникът е собственик на съответната площ, като е без значение дали мястото е част от паркинг, двор или пешеходна зона. В качеството си на собственик на терена общината е длъжна да го поддържа с грижата на добър стопанин и в съС.ие, което не представлява опасност за околните. Независимо, че няма доказателства по делото ответникът да е възложил изработването на тези стълби или пък да е участвал в изграждането им, като собственик на земята общината има задължения, свързани с поддръжка на терена и съоръженията, чрез своевременно обследване на съС.ието им, с оглед предотвратяване на инциденти в тях, за да не представляват те опасност за живота и здравето на хората. Извършването на контрол върху подобни обекти изисква тяхното обезопасяване- или тяхното премахване, ако те действително са опасни, или пък предприемане на необходимите мерки, за да не настъпват инциденти. И в двете хипотези 4 обаче- на действие, или на бездействие, се обуславя гаранционно- обезпечителната отговорност на общината за вреди, причинени от нейни вещи, спрямо които тя следва да упражнява надзор. При иска по чл. 49 от ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на съответното учреждение, което е отговорно за вредите, причинени от негови служители, дори и когато не е установено кои служители конкретно са предизвикали с поведението си същите вреди. Конкретният инцидент показва, че в случая общината не е положила дължимата грижа, а и не се установява от ответника да е била създадена организация или да са извършвани действия по обследване и контрол на съС.ието на подобни стълби преди инцидента от натоварените за това лица от възложителя, поради което е налице изпълнение на задълженията на тези служители, свързани с обезопасяването им и за това не са предприети конкретни действия. Фактът, че се е случил този инцидент, което е безспорно доказано по делото обстоятелство на база събраните данни от разпита на двамата свидетели, обуславя обективната отговорност на общината, както и причинно- следствената връзка между механизма на причиняване на увреждането и самата травма. Ответникът като собственик на терена и прилежащата му инфраструктура не е положил грижата на добър стопанин, за да обезпечи наличието на безопасно стълбищно съоръжение, по начин и чрез способи, които са от естество да предотвратят настъпването на каквито и да е инциденти, дължащи се на находящите в тези площи стълби.