Решение № 18545 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18545 гр. *****, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110116661 по описа за 2026 година

Предявени е от ищеца **************, ЕИК *********, срещу ответника ***********************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 1291 евро, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва за период от 11.06.2026 г. до изплащане на вземането.

Ищецът **************, ЕИК *********, твърди, че на 30.12.2025 в гр. ********* на ул. ********************* на паркинга на ********, застрахованият по застраховка Каско, водач на ******************* рег. № *******, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ виновно е предизвикал ПТП, при което са причинени вреди на лек автомобил марка ********** ДК ********, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“. Твърди, че водачът на автомобил ******************* е нарушил чл.25, ал. 1 ЗДвП. За процесното ПТП бил съставен Констативен протокол за ПТП от 30.12.2025 г., като водачът на на автомобил ******************* признал вината си. Твърди се, че към датата на ПТП за увредения автомобил при ищеца имало сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица. Сочи се, че за обезщетяване на причинените вреди, при ищеца е била заведена Щета **************, като било определено и 1 изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1291 евро. в полза на увреденото лице. Твърди се, че към датата на ПТП отговорността на водача на автомобил ******************* била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увредения автомобил срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП водач. Ответникът е поканен да плати на 27.04.2026 г., но не е сторил това. Моли за уважаване на предявения иск.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ***********************, ЕИК *********, депозира отговор на исковата молба, чрез адв. С., с който прави признание на исковете. Моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли да не бъдат присъждане разноски на ищеца, тъй като ответникът е признал иска и не е дал повод за образуване на съдебното производство.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца отправя искане за постановяване на решение при признание на иска, предвид изявлението на надлежно упълномощен представител на ответника.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

За уважаване на иска с правна квалификация чл. 411, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, или да обори презумпцията за вина на водача на МПС. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени за безспорни обстоятелства и такива, 2 които не се нуждаят от доказване: На 30.12.2025 г. около 11:20 ч. в гр. ***** в гр. ********* на ул. ********************* на паркинга на ********, водач на ******************* рег. № ******* виновно е предизвикал ПТП, при което са причинени вреди на лек автомобил марка ********** ДК ********.

Към датата на ПТП за ********** ДК ******** при ищеца имало сключена имуществена застраховка, обективирана в застрахователна полица. В резултат на процесното ПТП за ********** ДК ******** са настъпили материални вреди, за чието обезщетяване ищецът е заплатил сумата от 1291 евро в полза на увреденото лице. Към датата на ПТП отговорността на водача на ******************* рег. № *******, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за постановяване на решение при признание на иска, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.

Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на ответника и липсата на отрицателните процесуални предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага допълнителни мотиви.

По разноските:

С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените разноски за държавна такса в размер на 51,64 евро и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК. Възражението за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно, тъй като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки.

Видно от покана от 23.04.2026 г. на л. 24, същата е получена при ответника, но процесната не е платена нито в указания срок по чл. 412 КЗ, нито към момента на приключване на съдебното дирене. Следователно не може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо в негова тежест 3 следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 КЗ ***********************, ЕИК ********* да заплати на **************, ЕИК ********* сумата от 1 291 евро (хиляда двеста деветдесет и едно евро), представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „**********“ с ДК № ********, ведно със законна лихва за период от 11.06.2026 г. до изплащане на вземането причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 30.12.2025 г. в гр. ********* по Щета №**************, ведно със законната лихва , считано от 11.06.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 151,64 евро (сто петдесет и едно евро и 64 евро), представляващи разноски по делото пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4