Решение № 1104 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1104 гр. София, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20251110201506 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.

Софийски районен съд е сезиран с жалба от В. И. М., с ЕГН: ********** с адрес: ххх чрез упълномощен защитник против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4464801 издаден от СДВР с който е било установено, че на 06.02.2021г. в 13:08ч. в град София, бул.,,.Пейо Я.ов“ № 28, с посока на движение от бул.,,Драган Цанков“ към бул.,,Черни връх“, при въведено ограничение на скоростта на движение 50 км/ч. в населено място, жалбоподателят В. М. управлявал собствения си лек автомобил ххх със скорост от 79 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 29 км/ч., като деянието било заснето с АТСС ARH CAM S1, за което му е наложено административно наказание глоба 100.00 лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата до съда наказаното лице оспорва законосъобразността на електронния фиш с оплакването, че същият не му е бил връчен по надлежния ред и че е налице изтекла погасителна давност за търсене на административна отговорност на вмененото нарушение.

1

В съдебно заседание жалбоподателят ххх редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания електронен фиш. Претендира се присъждане на юрисконултско възнаграждение в минимален размер.

Поради посочване в писмото на СДВР, отдел ,,Пътна Полиция“, че няма получено доказателство (разписка) за връчване на електронния фиш съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

На 06.02.2021г. в 13:08ч. в град София, бул.,,.Пейо Я.ов“ № 28, с посока на движение от бул.,,Драган Цанков“ към бул.,,Черни връх“, при въведено ограничение на скоростта на движение 50 км/ч. в населено място, жалбоподателят В. М. управлявал собствения си лек автомобил ххх със скорост от 79 км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 29 км/ч., като деянието било заснето с АТСС ARH CAM S1.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приложените към делото писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:

Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.

С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо 2 средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш, като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за първата фаза на административно – наказателното производство.

В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от пътна радарна система, технически годна да извърши заснемането, за което е налице Протокол от проверка № 60 – СГ – ИСИС/28.09.2020г. от Български институт по метрология и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126.

Съдът намира, че процесната система за контрол отговаря на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Техническото устройство, с което е било заснето процесното нарушение, очевидно е част от мобилната система, която е била технически изправна към момента на извършеното деяние. Именно поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен издател и дата, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество. С оглед изложеното не се споделя наведеното в жалбата възражение за техническа неизправност на АТСС.

Маршрутът, по който се е движел лекият автомобил, е бил в населено място, при въведено ограничение по силата на закона от 50 км/ч. Снимковият материал на мобилното устройство и заснетия лек автомобил, както и пътния знак и пътния участък, по който се е движело МПС, доказва времето и мястото на изпълнителното деяние.

Видно от постъпилата справка на заснетото МПС е, че към момента на 3 заснемането на изпълнителното деяние, собственик на заснетия товарен автомобил е бил В. И. М..

Съдът намира, че вмененото на жалбоподателя В. административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП е съставомерно.

И.

М.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и се счита за извършено чрез действие. Жалбоподателят е управлявал собственото си МПС с превишена скорост в нарушение на въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.

От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено, тъй като водачът на МПС е следвало да съобразява своето поведение с въведеното по силата на закона ограничение на скоростта в населено място.

В случая е налице превишаване на максимално допустимата скорост в населено място, въведена със закон от 50 км/ч., с 29 км/ч., което попада в хипотезата на чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП и при превишаване на скоростта от 21 до 30 км/ч. се налага наказание глоба 100.00 лева.

Видът и размера на наказанието са строго регламентирани в закона и не подлежат на последваща редукция.

Съдът не споделя оплакването на наказаното лице, че не му е би връчен електронния фиш. В факта на неговото обжалване и приемане на жалбата за допустима в пълна степен се охраняват правата на санкционираното лице срещу твърдяната незаконосъобразност на издадения административен акт.

Също така не следва да бъде споделено и възражението, относно погасяването на административно наказателното преследване по давност. По силата на задължителните указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. В мотивите на Тълкувателното постановление е посочено, че понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността на АНО да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение /по чл. 34 от ЗАНН/ и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността 4 компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция /чл. 82 от ЗАНН/, като изпълнителската давност е обикновена /по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна /по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН/.

С оглед на изложеното, неправилно в жалбата си защитникът на жалбоподателя е смесил двата вида давност, формирайки изводи за погасителната давност от изпълнителската давност. В случая по делото, изпълнителската давност е неприложима, т. к. няма влязъл в сила електронен фиш по арг. от чл. 82, ал. 2 във вр. с чл. 64 от ЗАНН. Относимият въпрос е дали е изтекла давността за преследване по правилата на чл. 80, ал. 1, т. 5 и ал.

3 във вр. с чл. 81 от НК по препращане от чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно чл. 80, ал. 3 от НК тази давност започва да тече от довършване на деянието. Това ще рече от датата на извършване на нарушението по фиша, т. к. същото е довършено на 06.02.2021г. По този начин, обикновената давност за преследване ще изтече на 06.02.2024г., но по правилото на чл. 81, ал. 2 от НК давността е прекъсната с издаването на фиша, което е осъществено на 10.02.2021г. Датата на издаване на фиша е надлежно отразена в справката на л. 23 от кориците на делото. Датата на издаване на фиша представлява действие на надлежен орган /АН0/, предприето за административнонаказателно преследване срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК. След издаване на фиша, т. е. след 10.02. 2021г. е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е изтекла до действието по връчване на фиша на 24.01.2022г. Тъй като от справката на СДВР няма доказателство кога е бил получен от жалбоподателя срещу разписка, но същевременно е отразена дата връчване следва се приеме, че макар и да не може да се установи по безспорен и несъмнен начин кога е била връчена жалбата, това обстоятелство следва да се приеме като такова, свързано с допустимостта и, а не с бездействие на административно наказващия орган. С връчването на фиша давността отново е прекъсната, т. к. връчването на фиша е дейност по разследване на АНО срещу дееца по смисъла на чл. 81, ал. 2 от НК . По делото не е изтекла и абсолютната давност за преследване по правилото на чл. 81, ал.

3 от НК. За да се приложи тази давност следва да изтече срок от 4 години и половина, считано от извършване на деянието. Това означава, че абсолютна давност е започнала на 06.02.2021г. и ще изтече на 06.08.2025г.

Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране на административно – наказателна отговорност спрямо В. М. е издаден 5 законосъобразно, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед изхода на делото жалбоподателят В. И. М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща договорено възнаграждение за юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 4464801 на СДВР, с който на В. И. М., с ЕГН: ********** с адрес: ххх, е наложено наказание глоба 100.00 лева за извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН ОСЪЖДА В. И. М., с ЕГН:

********** с адрес: ххх да заплати по сметка на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща договорени и заплатено възнаграждение за упълномощен юрисконсулт, а по сметка на СРС и сумата от 05.00 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните пред Административен съд – гр.София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6