Определение № 1477 от 11.12.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1264/2025
- Вид
- Определение № 1477
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- Николай Грънчаров, Атанас Иванов, Владимир Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал.1 т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229 ал.1 т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1477 гр. Благоевград, 11.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Николай Грънчаров
Членове:
Владимир Ковачев
Атанас Иванов като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20251200501264 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 10528/19.11.2025г., подадена от К. Т. Ц., от *** , срещу Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, с което съдът е оставил без уважение искането на страната за спиране, респ. прекратяване на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, на осн. чл.
229 ал.1 т. 2 от ГПК.
С частната въззивна жалба са наведени оплаквания за недопустимост и нищожност на обжалвания съдебен акт, поради липса на мотиви. Поддържа се оплакване и за неправилност на обжалвоното определение на РС Сандански, като се излагат доводи че съставът на първоинстационният съд е следвало да се произнесе по същество по искането на К. Т. Ц. като страна по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански за спиране на производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК поради обусловеност от други производствавъзбудено наказателно преследване срещу пълномощника на насрещната страна по делотоадв. П. Й., чрез жалба до прокуратурата, обжалване отвода на съдиите от РС Петрич по гр.д.
№ 225/2025г., чрез подадена жалба пред ОС Благоевград, обжалване на ИМ, въз основа на която е обраувано делото като нередовна и др.
Иска се с частната жалба от въззивния съд, да постанови определение, с което да отмени обжалваното Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, като върне делото на първоинстанционния съд, с надлежни указания за спиране на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, до произнасяне на въззивният по въззивни жалби подадени до ОС 1
Благоевград на 21.10.2021г. и 14.10.2025г., по които все още няма произнасяне.
Настоящият въззивен съдебен състав, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, основан на оплакванията с частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Прeд РС Сандански е образувано въз основа на депозирана искова молба вх. № 2699 от 19.03.2025г.- гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански. Същото е по предявен иск за извършване на съдебна делба на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
Петрич, с площ от 450кв.м., ведно с изградената върху него Сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 108 кв.м., с предназначение еднофамилна жилищна сграда, като се иска от съда да допусне извършването на съдебна делба между страните В. Т.
Ц., ЕГН **********, К. А. Ц., ЕГН **********, К. Т. Ц., ЕГН ********** и И. Т. Ц., ЕГН ***, при посочените в ИМ квоти от съсобствеността.
След като ИМ е била вписана, съдът е разпоредил да се изпрати препис от ИМ на насрещната страна, с възможност за отговор по реда на чл. 131 от ГПК.
По делото е депозирана молба с вх. № 9454/21.10.2025г. от К. Т. Ц., който е страна в производството по делото за извършване на съдебна делба, с която е направено искане за спиране или прекратяване на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, до приключване на висящи производства: 1.
Образуване на производство по заличаване на ИМ, вписана в АВ към РС Петрич; 2.
Производство пред Инспектората на МП на РБ; 3. Производство пред ВАС и 4.
Административно производство пред АС Благоевград. Излагат се доводи, че производството по делото за делба не може да продължи, докато не се разрешат въпросите относно валидността на правното действие по вписване на ИМ.
Молителят сочи, че в 7 дневен срок се задължава да представи пред състава разглеждащ гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански и допълнителни молби до Етичната комисия по обжалване действията на съдия А. К. до ОС Благоевград.
Към молбата с искане за спиране на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, са приложени- жалба от К. Т. Ц. до ВАС; жалба сигнал от К. Т. Ц. до Министерството на правосъдието на РБ за проверка на действията на съдиите по вписванията и сгнал до прокуратурата; молба от К. Т. Ц. по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, във връзка с производство по искане за заличаване на вписването на ИМ в АВ към РС Петрич.
С обжалваното Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, първоинстанционният съд е приел че искането на страната по делото- К.
Т. Ц., с молба с вх. № 9454/21.10.2025г. съставлява искане за спиране, респ. прекратяване на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, поради преюдициалност от други висящи производства пред други съдилища и институции, по молби и сигнали депозирани от К. Т. Ц..
Съставът на РС Сандански е оставил без уважение искането за спиране, респ. прекратяване 2 на производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК. Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, изложени са доводи че посочените в молбата за спиране други висящи производства пред Инспекторатът на ВСС, пред ВАС и пред АС Благоевград, не са определящи за изхода на гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, което е образувано по иск за извършване на съдебна делба на недвижим имот.
Съдът е изложил доводи, че депозираната искова молба вх. № 2699 от 19.03.2025г., вписана в СВ към РС Сандански е редовна, поради което същата следва да бъде разглеждана по същество. Сочи се в мотивите на първоинстационния съд, че оспорването на нейната редовност, не е в зависимост от изхода на висящите производства по останалите молби.
Съдът е посочил в обжалвания съдебен акт- Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, че не се налице основания за прекратяване на производството по делото за делба.
Настоящият състав на ОС Благоевград, след като съобрази установената фактическа обстановка и становището на жалбоподателя по делото, излага следните правни съображения:
Депозираната частна жалба е редовна от външна страна и отговаря на изискванията на чл.
275 ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК, като е постъпила в съда в установения от закона срок по чл. 275 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в производството по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански.
Съгласно приетото с ТР № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г. на ОСГТК, са премахнати ограниченията относно обхвата на дейността на въззивният съд, предвиден в чл.
269 изр. второ от ГПК, по отношение на производствата образувани по частни жалби, с което на въззивната инстанция е възложен контрол за законосъобразност при условията на пълен въззив, относно законосъобразността на обжалваните актове на първоинстационния съд. Така въззивният съд наред със служебната проверка за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт, е длъжен да извърши проверка за материална и процесуална законосъобразност, без да е ограничен от оплакванията с частната въззивна жалба.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че оплакването наведено с частната жалба за нищожност на обжалваното Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански е неоснователно.
Съгласно правната теория и трайно установената съдебна практика, съдебно решение/респ. определение/ е нищожно, когато е постановено извън правораздавателната власт на съда, не е постановено в законен състав и не е облечено в съответствие с чл. 235 ал. 4 ГПК в предвидената от закона задължителна писмена форма, както и когато няма изискуемото от чл. 236 ГПК съдържание, чрез което ясно да е изразена формираната от съда правораздавателна воля (в посочения смисъл е практиката на ВКС обективирана в: Решение № 668 на ВКС, постановено по гр. д. № 1790/2009г. на I г.о.; Решение № 41 от 02.02.2012г. по гр. д. № 1540/2010г., на ГК, ІV ГО на ВКС; Решение № 355 от 03.10.2012г. по гр.д. № 35/2012г., ГК, І г.о. на ВКС; Решение № 432/26.10.2010г. по гр.д. № 826/2010г. на ВКС, ГК ІІ 3 г.о.; Решение № 157/01.07.2011г. по гр.д. № 1125/2010г. на ВКС, ГК ІІІ г.о.; Решение № 134 от 30.12.2013г. по т. д. № 34/2013г., ТК, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 437 от 10.04.2012г. по гр.д.
№ 1209/2010г., ГК, I г.о. на ВКС и др.).
С Решение № 27 от 22.04.2019г. на ВКС, ІV г.о. е прието също така, че макар и законодателят да не е посочил в законова норма конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на съда.
В Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012г. на ВКС по тълк.д. № 1/2011г., ОСГКТК също се застъпва становището, че нищожно е онова решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, както и абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че обжалваното в настоящото производство Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански не е нищожно и въззивната частна жалба касателно заявеното оплакване се явява неоснователна, поради което и няма основания за отмяна постановеното съдебно решение на посоченото основание.
Обжалваното определение на състава на РС Сандански, е постановено от законен съдебен състав, в рамките на правораздавателната компетност на съда, като същото е постановено в писмена форма по висящо за разглеждане гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански.
Обжалваното Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, съдържа всички законови реквизити съобразно разпоредбата на чл. 236 от ГПК.
Неоснователни са доводите наведени с частната жалба, че обжалваното определение на съда не съдържа мотиви, а още по- малко че изложените мотиви са неясни или непълни, до степен на абсолютна неразбираемост. Видно е от съдържанието на Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, че първоинстанционният състав на съда е изложил кратки, но ясни мотиви- че не са налице основания за спиране, респ. прекратяване на делото, на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК, доколкото изброените от молителя производства- „..не са определящи за изхода на спора по настоящото дело, което е за делба..“
Изводите на настоящия състав на ОС Благоевград са, че обжалваното Определение № 805/03.11.2025г., постановено по гр.д. № 339/2025г. по описа на РС Сандански, съставлява валиден съдебен акт, издаден в изискуемата от закона писмена форма, от надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната му власт, като съдържа всички реквизити съгласно чл. 236 от ГПК и е подписан от съда който го е постановил.
Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че депозираната частна жалба макар и редовна и изходяща от надлежна страна, както и подадена в законно установения срок, е 4 процесуално недопустима.
Разпоредбата на чл. 274 ал. 1 ГПК визира две групи определения, които подлежат на обжалване с частни жалби. Първата група съдебни актове са определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото /т. 1/. Втората група съдебни актове са тези, чието обжалване е предвидено изрично в закона /т. 2/. Определението, с което съдът отказва да спре производството по делото на осн. чл. 229 ал.1 т. 4 от ГПК поради преюдициалност, няма преграждащ характер. То не е и сред изрично нормативно посочените, които подлежат на такъв контрол по т. 2 на разпоредбата. Ето защо за тези определения не е предвидена изрично възможност за самостоятелно обжалване на определението пред по- горната съдебна инстанция. Същото по силата на закона и на установената съдебна практика, не може да бъде атакувано и изпращано за инстанционна проверка пред по- горния по степен съд, чрез обжалването му с частна жалба. Правилността му подлежи на инстанционна проверка, по реда на обжалването на постановеното решение по съществото на спора.