Решение № 7 от 07.01.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора Ц. Г. Г. като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251800600763 по описа за 2025 година Производството е по гл. ХХI за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда № 9 / 3.07.2025г., постановена по НОХД № 414/2024г. по описа на РС Е.П..

По силата на посочената по- горе присъда съдът е признал подсъдимия Ю. К. К. , роден на .......... г. в гр.Б., българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, управител на „Ф. енд ф.“ ЕООД, живущ в гр.Б., кв. С. ул. „А.Д.“ № .... ап...., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че: На 21.06.2024 г. около 00,30 ч. в с.Н. х., обл.С. ул. „К.” управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел “Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с рег. № ........... след употреба на наркотични вещества - „бензоилекгонин“- метаболит на кокаин, което е от Списък I на Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични, установено по надлежния ред със съдебно токсикохимична експертиза № 24/ТЛ-422 на токсикологична лаборатория към Медицински институт на МВР , предвид на което и на осн. чл.343б, ал.3 вр. чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на “Лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и ГЛОБА в размер на 600 /шестстотин / лева.

Отложил е на осн. чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.343г вр. с чл.343б, ал.3 от НК на подсъдимия Ю. К. К., ЕГН ********** е наложено допълнително наказание- лишаванеот право да управлява моторно превозно средство за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от фактическото отнемане на свидетелството за правоуправление.

С присъдата съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което подсъдимия Ю. К. К., ЕГН ********** е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред.

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия К. на основание чл.343б ал.5 от НК да заплати в полза на държавата сумата от 20 650.00 лева /двадесет хиляди шестстотин и петдесет лева/, представляваща равностойността на управляваното от него моторно превозно средство - лек автомобил марка “Мерцедес ГЛ 320 ЦДИ” с рег. № ............

В тежест на подсъдимия К. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата е атакувана от подсъдимия

1

Ю.

К. с въззивна жалба, като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната и. В жалбата се навеждат конкретни доводи за необоснованост- изграждане на фактически изводи в противоречие с доказателствата, процесуални нарушения- липса на мотиви, ограничаване правото на защита на подсъдимия в хода на производството, отказ да се съберат доказателства, за изясняване на релевантните обстоятелства по делото и др. касателно изложеното оплакване за противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправено е алтернативно оплакване и за явна несправедливост на присъдата. Отделно, касателно приложението на разпоредбата на чл. 343б, ал.5, вр. ал.3 НК се изтъква, че постановената присъда от РС Е.П. в тази и част е в противоречие с решението на Конституционния съд по КД № 16 /2025г.

В жалбата се съдържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава във въззивната инстанция, по силата на която да бъде признат за невинен подсъдимият К. и да бъде оправдан изцяло по повдигнатото против него обвинение.

В хода на въззивното производство е открито въззивно съдебно следствие, като е предоставена възможността на подсъдимия К. да даде допълнителни обяснения. На същия е предоставена възможност, в съответствие с направено от него искане, да представи писмени доказателства за проведено болнично лечение и за прилагане по време на същото на медикаменти, които евентуално съдържат химични съставки и компоненти, открити в кръвта на подсъдимия при проведеното лабораторно изследване. Въпреки предоставената му възможност подсъдимият К. не представи доказателства, подкрепящи твърдените от него обстоятелства посочени по- горе.

В съдебно заседание по същество на делото защитата на подсъдимия поддържа жалбата, ведно с оплакванията и доводите, които я обосновават. Защитникът –адв. М. Х. застъпва становище, че при предявяване на обвинението посредством изготвения и връчен на подсъдимия обвинителен акт е допуснато съществено нарушение на процесуалните права, осуетяващо правото на същия да разбере обвинението, което е съществена част и фундамент на правото му на защита, тъй като според адв. Х. липсва съответствие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива- заключителната част, касателно посочване и конкретизиране на вида на наркотичното вещество, под въздействието на което подсъдимият е управлявал собствения си автомобил. Освен това- в състава на престъплението по чл.343б,ал.3 НК следва да се посочи от обективна страна наркотично вещество, а не- метаболит на такова, както в обвинителния акт е посочено веществото „бензоилекгонин“- метаболит на кокаин. На следващо място- не е спазено изискването на Наредба № 1 при вземане и изследване на кръвта на подсъдимия. От подсъдимия са взети проби от кръв и от урина, но в хода на досъдебното производство са изследвани само кръвните проби, а не е изследвана пробата от урина, която според защитника, в случай, че беше изследвана щеше да даде различен резултата, обуславящ несъставомерно деяние.

Пробите не са били запечатани вакуумно и съхранявани при необходимата температура и условия, съгласно изискванията на Наредба №1, липсват номерата на стикерите, които трябва да придружават кръвните проби и с които следва да бъдат запечатани епруветките.

В същия смисъл е и пледоарията на подсъдимия Ю. К., който с твърдение, че при вземането на кръвна проба и при проведеното лабораторно и експертно изследване на кръвта му „няма разпоредба от Наредба №1, която да не е нарушена“ в съществената си част преповтаря оплакванията и аргументите изложени от защитника. Позовава се на практика на ВКС, в смисъл, че наличието на метаболит на наркотично вещество, в кръвта на водач, при управлени на МПС, съставлява основание да се приеме, че осъщественото деяние е малозначително, поради пренебрежително ниската степен на обществена опасност, следва да 2 се приложи разпоредбата на чл.9,ал.2 НК, поради липса на обществена опасност, че се касае за деяние което е несъставомерно по НК.

В последната си дума моли съда да констатира, че присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

Защитникът и подсъдимият поддържат заявеното с жалбата искане за отмяна на постановената осъдителна присъда и за постановяване на нова- в обратния смисъл, оправдателна за подсъдимия, както и алтернативно- за отмяна и връщане за ново разглеждане от друг състав в предходната инстанция за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при изготвяне е връчване на обвинителния акт, осуетяващи правото на защита на подсъдимия.

Представителят на СОП застъпва становище, че жалбата е изцяло неоснователна.

Постановената присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, поради което следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата, прецени становищата и доводите на страните, в съответствие със събраните доказателства по делото и приложимия закон, прие за установено следното:

Жалбата е частично основателна.

Касателно осъществяване на престъплението първият съд е изградил верни фактически и правни изводи, като законосъобразно е ангажирал отговорността на подсъдимия Ю. К. по чл.343б,ал.3 НК.

Внимателния прочит на обвинителния акт и доказателствените източници, събрани в хода на първоинстанционното производство, както и съдебният акт- като единство на постановена присъда и мотиви, не подкрепят оплакванията на подсъдимия и на неговия защитник за осъществени съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното производство. Не би могъл да бъде споделен извода за липса на яснота по обвинението, поради непосочване на наркотичното вещество в кръвта на подсъдимия, К. по време на управление на собствения му лек автомобил м. „Мерцедес“, индивидуализиран прецизно в обвинителния акт и в постановената присъда. Вън от всякакво съмнение, безпротиворечиво във всички части на обвинителния акт като такова вещество е посочено наркотичното вещество кокаин. Вповече от необходимото е посочен и активния компонент- метаболит на кокаин-„бензоилекгонин“, който е остатъчен продукт в кръвта единствено вследствие на употребата на наркотичното вещество кокаин. По този начин, не се създава неяснота и объркване какво е повдигнатото обвинение, а точно обратното- в пряка кореспонденция с разпоредбата на чл.246 НПК обвинението е прецезирано, не само като съставомерен признак от обективна страната- наркотично вещество в кръвта на водача по време на управление на МПС, но и относно начина по който е установено, което има допълнителен принос за формиране на защитната позиция и организация на защитата на подсъдимия.

Производството пред първия съд е протекло в пълно съответствие с изискванията на процесуалния закон и при стриктно съблюдаване на процесуалните права на подсъдимия и на неговия защитник.

Възраженията на защитника на подсъдимия –адв. М. Х., че иззетите проби кръв от водача- подсъдимия – предназначени за изследване за наличие на алкохол в кръвта и отделно- за наркотични вещества нямат отделни номера и с това е нарушено изискването на Наредба № 1 / 2017г. не намират опора в делото, тъй като видно от прочетените и приети писмени доказателства от досъдебното производство от стикер с инициален № 01-0177799, са предадени от мед. Сестра Катя Вельова на полицейските служители и впоследствие 3 предадени от последните и- съответно- приети от вещите лица Ася П.а и Марчела Г. съответно проби с номера-4-0177799 и 5-0177799, които са били обект на изследване от първоначалната СХЕ- токсикологична експертиза / протоколи за предаване , като в обстоятелствената част на експертизата изрично е записано, че същите са запечатани, опаковани, надписани и съхранявани – както в момента на предаването им, така и по време на изследването, в пълно съответствие на изискванията на Наредба №1 /20017г. Това обстоятелство е изрично потвърдено от вещите лица при разпита им в съдебно заседание.

Така и по повторната съдебно –химична- токсикологична експертиза Протокол № 24 /ТЛ-494 от вещото лице С. Д. е изследвана кръвна проба от 7 мл. С № 2-0177799, взета от подсъдимия К.. В обстоятелствената част на експертното заключение изрично е отбелязано, че

1/“количествата, начинът на опаковане и запечатване и надписване отговарят на чл.17,ал.3 и 4 от Наредба №1 /2017г.“

2/“контролната проба кръв е доставена в хладилна чанта, в съответствие с изискванията на чл.20,ал.2 от Наредба №1“

3/„от момента на получаване в МИ- МВР до момента на изследване обектът е съхраняван във фризерна камера, при температура – не по- висока от минус 15 градуса.

Заключенията на и на двете експертизи са категорични и във взаимна кореспонденция и еднопосочност, че в представените за изследване проби на кръв, иззети от лицето Ю. К. К., ЕГН- ********** се установява наличие на бензоилекгонин, който е метаболит на кокаина.

Тези заключения са в кореспонденция със свидетелските показания на полицейските служители, извършили проверката на водача, касателно показанията на техническото средство, което е отчело употреба на кокаин от страна на водача К..

При разпита си в съдебно заседание вещите лица, категорично потвърждават, че установеният в кръвта на водача бензоилекгонин представлява метаболит единствено и само на кокаина, което означава, че водачът е приемал наркотичното вещество кокаин.

Експертите и по двете назначени експертизи са категорични в своите изводи, че липсата на направено изследване на пробата от урина, иззета от подсъдимия, по никакъв начин няма да промени резултатите от изследването, касателно находката на метаболит на наркотичното вещество кокаин. Според вещите лица изследването на урина, в този смисъл, се е оказало ненужно.