Решение № 5698 от 25.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5698 гр. София, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря И. Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110150261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и пета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 310 – 317 ГПК).

Ищцата Ю. И. В. е предявила срещу ответника „БАЛКАН ТУЛС“ ЕООД, ЕИК 200663652, обективно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 6 от 06.10.2025 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал.

1 от КТ за осъждане на ответника да й заплати сумата от 26218,56 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение извършено със Заповед № 6 от 06.10.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, за периода от 06.10.2025 г. до 06.04.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че по силата на сключен с ответника трудов договор заемала длъжността „***“ при ответника с основно трудово възнаграждение в размер на 1800 лева и ДТВ от месечен бонус от 0,8% от оборота на дружеството. На 04.09.2025 г., на ищцата било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение и Заповед № 6 от 06.10.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ (намаляване обема на работа), считано от 06.10.2025 г. Ищцата твърди, че уволнението е незаконосъобразно, тъй като заповедта не е мотивирана, не е спазено изискването на чл. 333, ал. 1, т. 5а от КТ – да е налице предварително разрешение от Инспекция по труда, тъй като се ползвала от закрила като работник или служител, който е избран за представител на работниците и служителите, освен това не било налице намаляване на обема на работата. Сочи, че за работодателят е възникнало задължение да извърши подбор. Позовава се на злоупотреба с право. Ето защо прави искане уволнението да бъде отменено. Твърди, че е останала без работа след уволнението, поради което претендира осъждане на ответника да й заплати обезщетение 1 вследствие на незаконното уволнение в размер на 26218,58 лева за периода от шест месеца, считано от 06.10.2025 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника „БАЛКАН ТУЛС“ ЕООД, който оспорва предявените искове. Твърди, че е налице намаляване на обема на работата като основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва, че ищцата се ползва със закрилата, на която се позовава, тъй като по делото не се установява, че е избрана за представител на трудещите се по смисъла на чл.

333, ал. 1, т. 5а КТ. Оспорва размера на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, като твърди, че посочените от ищеца суми не са с постоянен характер и в зависимост единствено от отработеното време по смисъла на чл. 15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Прави искане при евентуално уважаване на иска, да бъде прихванато платеното от работодателя обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК. Възразява за прекомерност на разноските на ищеца.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че са били валидно обвързани от трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „***“ при ответника, на която е била преназначена с Допълнително споразумение от 19.04.2024 г. и от 11.06.2024 г. към Трудов договор № 20 от 11.01.2015 г. с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1800 лева, считано от 01.04.2024 г. Според т. 4 от Допълнително споразумение от 11.06.2024 г. към основното трудово възнаграждение от 1800 лева се добавя месечен бонус при постигнати резултати 0,8% от общия оборот на фирмата. (л. 14).

Между страните не е спорно, поради което отделено като ненуждаещо се доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обстоятелството, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 6 от 06.10.2025 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 06.10.2025 г. – поради намаляване обема на работа, като от събраните по делото доказателства – Предизвестие № 4 от 04.09.2025 г. (л. 15) се установява, че на работника е дадено предизвестие, като обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ не е начислено.

От събраните по делото гласни доказателствени средства - показанията на разпитания по делото свидетел М. Д. Х., преценен с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като обективни, последователни и логични, които кореспондират със събраните по делото писмени доказателства – копие от Протокол № 1 от 04.06.2024 г. (л.

22), както и кореспонденцията с дружеството „СТМ-ПЛЮС“ ООД, на което е възложено 2 извършване на дейности по обслужване на трудова медицина, се установява, че на 14.06.2024 г. (петък) в гр. София, в офиса на дружеството, е проведено общо събрание, на което освен обсъждане на текущите оперативни въпроси, присъствалите работници са обсъдили и дали съгласие Ю. И. В. да бъде избрана за представител на работещите по безопасност и здраве, което решение е обективирано писмено, в протокол, подписан от присъствалите лица (л. 293 гръб). Извод, че общо събрание с посочения дневен ред е проведено тогава, както и че решението за избор на Ю. И. В. за представител на работниците е взето, за което документ с описаното на лист 22 съдържание е изготвен и подписан от присъствалите лица, се обосновава и от показанията на разпитания по делото свидетел М. Д. Х., преценени внимателно от съда, предвид факта, че същият е заинтересован от изхода на спора като съпруг на ищцата и бивш служител на дружеството, както и от уклончивите отговори на управителя на ответното дружество Р. М., дадени на поставените от ищцата по реда на чл. 176, ал. 1 и 2 ГПК въпроси (л. 296).

От изслушаното и прието по делото заключение и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л. Б. Б., което не оспорено от страните и на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, се установява, че общият брой на издадените от „БАЛКАН ТУЛС“ ЕООД фактури за 2023 г. е 4228 броя, а за 2024 г. – 3969 броя. За съпоставими период периода януари-септември 2023 – 3197, за 2024 г.

– 3014 и за съответния период за 2025 г. – 3143 броя. Средно месечният брой продажби през електронния магазин на дружеството за 2023 г. е 5136,38 лева и за 2024 г. 3504,45 лева. За съпоставими период периода януари-септември 2023 е 3886,64 лева, за 2024 г. – 2733,39 лева, а за 2025 г. – 5729,77 лева, т.е. от заключението се установява, че промяната спрямо предходен период за 2024 г. е -29,67% (спад), а за 2025 г. 109,62% увеличение. От заключението на експерта се установява, че оборотите от общите продажби на дружеството за сравними периоди през 2023, 2024 и 2025 година да съответно 1443449,61 лева, 1387949,18 лева и 1373395,59 лева (спад с 1,05%). Броят на договорите сключени през 2023 г. е 6, за 2024 – 7 и за 2025 г. – 5, ведно със съответни анекси. От заключението по допълнителната експертиза се установява, че размерът на реализираните продажби по месеци за сравними периоди януари-септември съответно за 2024 г. е 1 388 322,88 лева, за 2025 г. и 1373395,59 лева, като сумите по месеци са съпоставими числа.

От допълнителното заключение на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Б., се установява, че възнаграждението на ищцата за пълен отработен месец – юни 2025 г. е в размер на 3948,76 лева, от които 1800 лева основано месечно възнаграждение, 108,00 лева – допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 6,0% и 2040,76 лева – еднократна сума бонус (0,8%).

От представеното и прието по делото платежно нареждане от 12.11.2025 г., подписано на същата дата, се установява, че работодателят е изплатил по сметка на работника сумата от 1566,42 лева обезщетение за оставане без работа (л. 111), получаването на което плащане ищцата изрично признава.

От оригинала на трудова книжка серия ..., издадена на ищцата, предоставен за 3 констатация в открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2026 г. (л. 297), се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение при ответника на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 06.10.2025 г., липсват други вписвания. По делото се установява и че ищцата е регистрирана при Агенция по заетостта “Бюро по труда“ (л. 284).

Други релевантни за спора доказателства не са представени.

Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 6 от 06.10.2025 г. – чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 26218,56 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение извършено със Заповед № 6 от 06.10.2025 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, за периода от 06.10.2025 г. до 06.04.2026 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 28.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при намаляване на обема на работата. По делото безспорно се установява, че уволнението е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, както в тежест на ответника е да установи, че към момента на уволнението предпоставките за уволнението са били налице. При намаляване обема на работа не се преустановява изцяло една или няколко конкретни стопански дейности на работодателя, а се намалява обема на работа, който ще се изпълнява с по-малко на брой работници, затова има за последица прекратяване на част от трудовите договори. Практиката на ВС и ВКС е категорична, че намаляването на обема на работа е въпрос на преценка на работодателя, тъй като се касае за фактическо състояние обусловено от конкретни причини, което не е необходимо да се установява с изрично приети решения от работодателя (Решение № 21 от 01.02.2010 г. на гр. дело № 5101/2008 г. I ГО на ВКС). В тази хипотеза, при фактическо намаляване на обема на работа, няма пречка уволнението да се извърши на повече от едно законово основание (пр. чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ), щом са настъпили правнорелевантните факти за това. В този случай съдът е длъжен да изследва наличието на всяко едно от посочените основания. Само липсата и на всички посочени основания за уволнение прави заповедта незаконосъобразна. Намаляването на обема на работа е обективен факт. При настъпването му, въпрос на работодателска преценка е дали да намали персонала в цялото предприятие или в отделни негови звена. Поради намаления обем на работа, работодателят може да изготви и по-малък щат, който да съответствува на намаления обем на работа. Ето защо, намаляването на обема на работа и съкращаването на щата са съвместими основания и могат да се използват кумулативно от работодателя (така Решение № 183 от 25.06.2014 г. по гр. дело № 7042/2013 г. на III ГО на ВКС и цитираната там практика). Намаляването на обема на работата е самостоятелно основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, като в настоящия случай уволнението е извършено само на това основание, поради което доводите на ищцата за липса на подбор, относно установяване на 4 обстоятелството дали фактът на намаляване на обема на работата е свързан с изпълняваните от работника трудови функции, както и наведените доводи след приема на доклада по делото, че правилното основание за прекратяване на трудовото правоотношение е друго, не следва да се обсъждат.