Решение № 902 от 18.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 902 гр. Варна, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Томова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20253100500438 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №94780/25.11.2024г. по описа на ВРС на ответника Е. Ч. Я., ЕГН **********, с адрес в град Варна, подадена чрез пълномощник адвокат И. З., против решение №3772/25.10.2024г. на Районен съд - Варна, 51-ви състав, постановено по гр.д. №198/2024г. по описа на ВРС.

С обжалваното решение съдът е приел за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. Ч. Я., ЕГН **********, дължи на ищеца „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, със седалище в град Варна, сумата 203,32 лева, представляваща общия размер на незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактури, издадени за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. арх. „Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, с абонатен номер 32Z410100809I59Y и обект, находящ се в гр. Варна, ул. арх.

„Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, с абонатен номер 1

32Z41А1008091580 за клиентски номер 7100009813, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 20.09.2023г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 12,90 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2022г. до 08.09.2023г., за които суми по ч.гр.д. №12058/2023г. на ВРС е била издадена заповед за изпълнение №5644/21.09.2023г. по чл.410 от ГПК.

Със същото решение съдът е осъдил ответника да репарира на ищеца сторените разноски, в т.ч. 75 лева - в заповедното и 555 лева – в исковото производство.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Според въззивника, видът на вземанията, включени в издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, са единствено за незаплатена електрическа енергия, поради което липсва основание в исковото производство по чл.422 ГПК да се установяват вземания и за мрежови услуги, съгласно легалната им дефиниция, дадена с § 1, т.8 от ПТЕЕ, както неправилно и незаконосъобразно е процедирал първоинстанционния съд. Наред с това въззивникът счита, че по делото няма проведено доказване за доставена електроенергия до установения размер на начислените количества за м.01.2023г. и м.11.2022г. общо за 6,51 лева с вкл.

ДДС, поради което искът е неоснователен в цялост. Това от своя страна води до неоснователност и на акцесорната претенция за лихви за забава, неправилно уважена до сумата от 12,90 лева, съответно до липса на основание за присъждане и на разноски за производството. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски и за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, чрез пълномощника си по делото адвокат Х. И., ВАК, е подал писмен отговор вх. №9030/30.01.2025г., в който обосновава становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, обосновано с подробно изложени аргументи и доводи по наведените от въззивника оплаквания. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Претендира и разноски за въззивното производство.

По предварителните въпроси

2 и допустимостта на въззивното производство, съдът се е произнесъл с определение № 1310/11.03.2025 година.

В съдебно заседание въззивникът не е взел участие. С писмена молба пълномощникът на страната е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания.

Въззиваемата страна, представлявана по пълномощие от процесуалния си представител, поддържа доводите си за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство като представя нарочен списък по чл. 80 ГПК.

За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:

Предмет на първоинстанционното исково производство са предявените в хипотезата на чл.415, ал.3, предл. първо, във вр. с ал.1, т.1 ГПК от кредитора „Енерго- Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, седалище град Варна, установителни претенции спрямо длъжника Е. Ч. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес град Варна, за съществуване на вземанията, за които по ч.гр.д.

№12058/2023г. на Районен съд - Варна е издадена заповед №5644/21.09.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно: за сумата 203,32 лева - главница за незаплатена електрическа енергия и мрежови услуги съгласно фактури, издадени за периода от 25.11.2022г. до 14.08.2023г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул. арх. „Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, с абонатен номер 32Z410100809I59Y и обект, находящ се в гр. Варна, ул. арх. „Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕБАР, с абонатен номер 32Z41А1008091580 за клиентски номер 7100009813; за сумата 12,90 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 25.06.2022г. до 08.09.2023г., както и за законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 20.09.2023г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на разноските по делото, в т.ч. и сторените за заповедното производство по ЧГД № 13348/2023г. по описа на ВРС.

С възражение, подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е оспорил заповедта за изпълнение, исковата молба е подадена в указания от заповедния съд срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК, с оглед на което исковото 3 производство е валидно учредено и допустимо.

Ищецът – кредитор „Енерго-Про Продажби“ АД основава претенциите си на твърдения, че между страните съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, възникнало на основание Закона за енергетиката, по силата на което ответницата - „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т.33а от ПЗР към ЗЕ е потребител на доставяна от ищцовото дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция в хипотезата на § 15, ал.2 и ал. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.).

Като краен клиент ответникът е нормативно задължен да заплаща мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти - чл. 29, ал.1 от ПТЕЕ, чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ, чл. 2, т. 3, вр. чл. 20, ал.

2, т. 17 от ЗАДС. Цената, по която ищцовото дружество като доставчик от последна инстанция (ДПИ) продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно приета от КЕВР „Методика за определяне на цените на електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция“, като към нея клиентите му заплащат и нормативно определени съгласно Решение № Ц-27 от 01.07.2021 г. на КЕВР цени за задължения към обществото и мрежови услуги за пренос и достъп през/до електропреносната и разпределителните мрежи, както и акциз в размер на 0,00200 лв./кВтч. Като ДПИ „Енерго-Про Продажби“ АД определя размера на задълженията на своите клиенти въз основа на данните от измерването, предоставени му от оператора на съответната мрежа, който е отговорен за измерванията - чл. 89, т.1 от ПТЕЕ.

Като не оспорва, че като собственик на обект, находящ се в гр. Варна, ул.

„арх. Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД, с два абонатни номера 32Z410100809159Y и 32Z41А1008091580 за клиентски номер 7100009813, се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката, ответницата оспорва по основание и размер начислените й задължения като противопоставя твърдения, че в процесният период от 25.11.2022 до 14.08.2023 год., за който са издадени фактурите, в обекта няма никакво потребление на ел. енергия, преустановена е дейността в обекта и не 4 се ползва ел. енергия, нито каквито и да е други услуги от електроразпределителното предприятие. Счита, че според чл. 29, ал. 1 от ПТЕЕ предпоставка за заплащане на мрежови услуги е да са налице доставени, респ. потребени количества активна електрическа енергия. И тъй като в случая липсва потребление, то и ответницата не дължи и заплащане на мрежовата услуга „достъп до електроразпределителната мрежа“ като „потенциалната възможност“ да я ползва не е предоставяне на услуга.

Този спор е пренесен и във въззивното производство с подадената от ответницата въззивна жалба като в условие на евентуалност се поддържа твърдение за погрешно определен от първоинстанционния съд размер на основателния иск, позовавайки се на установеното частично потребление на ел. енергия за м.01.2023г. в размер на 2,53 лева и м.11.2022г. в размер на 3,98 лева, с вкл. ДДС.

Наличието на облигационна обвързаност между страните по продажбено отношение за доставка на електрическа енергия до собствен на ответницата обект, находящ се в град Варна, ул. „Дабко Дабков“ 10-13, представляващ КАФЕ-БАР, респ. качеството на ответницата на небитов клиент по смисъла на § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ, потребяващ ел. енергия за стопанска дейност, не се оспорва.

Не е спорно, установено е и от справката за потребление и издадените фактури, че в процесния период 25.11.2022 - 14.08.2023 год. единствено за м.01.2023г. (фактура №0332915636/14.02.2023г.) и м.11.2022г. (фактура №0330586766/14.12.2022г.) има потребление на ел. енергия. По останалите девет фактури, когато консумация на ел. енергия в обекта не е регистрирана, са начислени само сумите, представляващи стойност на мрежови услуги (достъп средно/ниско напрежение) и акциз.

Съгласно чл. 29, ал. 1-3, вр. чл. 28 от ПТЕЕ в ред. ДВ бр. 76/13.09.2022 г. в сила от 01.10.2022 г., съответно чл. 27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1-2 в ред. ДВ бр.

36/21.04.2023 г. в сила от 01.05.2023 г., мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени. Клиенти и 5 производители, присъединени към електропреносната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, други мрежови услуги по електропреносната мрежа за съответния ценови период, които заплащат на независимия преносен оператор. Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от оператора на електроразпределителната мрежа на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Заплащането на мрежови услуги се дължи в две хипотези: върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване. Следователно и при временно преустановено снабдяване с ел. енергия на обект клиентът не е освободен от заплащане на цената за достъп до преносните и/или разпределителните мрежи. Достъпът е необходим за потреблението на ел. енергия, докато обратното не е вярно. Достъпът е правото за използване на преносната и/или разпределителните мрежи за пренос на ел. енергия /§ 1, т. 15 от ДР към ЗЕ/.

Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на операторите на електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа е вменено задължение да осигуряват равнопоставен достъп за пренос на електрическа енергия при спазване на изискванията за качество. За предоставянето на тези услуги и гарантиране на нормалната работа на мрежата, независимо от количествата потребена ел. енергия, мрежовите оператори правят постоянно разходи за поддръжката на тази мрежа, така че да разполага с необходимата пропускателна способност и ползвателят да е в състояние да ползва цялата необходима предоставена мощност.

Разпечатката съдържа 37 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7907716e-41e1-49fb-8b88-2e14597a427d