Решение № 49 от 15.05.2023, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Т., 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Ж.П.Ж. като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20223250100189 по описа за 2022 година

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от от Б. А. Д. с ЕГН:********** с адрес село *********** и З. М. Д. с ЕГН:********** с адрес ************* срещу Ш. Н. Ш. с ЕГН********** от село ********* с правно основание чл.422 от ГПК, вр.с чл.124 ГПК, с който се моли да бъде признато по отношение на страните, че ответникът Ш. Н. Ш. дължи на ищците Б. А. Д. и З. М. Д. сумата в размер от 20 000 лева, представляваща незаплатен остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба вписан по акт №***, том 1, дело №99/2020г. вх.рег.№***/17.02.2020г. на СВ-Т., както и лихва за забава в размер на 4361,46 лева за периода от 21.02.2020г. до 15.04.2020г.,ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.04.2022 датата на п.кл.на пратката до РС-Т. до окончателното изплащане на сумата, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищците съдебноделоводни разноски и разноски по упълномощен адвокат.

В исковата молба се твърди, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща незаплатен остатък от продажна цена по договор за покупко-продажба вписан по акт №***, том 1, дело№99/2020г., вх.рег.

№***/17.02.2020г. на СВ-Т..

Ищцовата страна сочи, че на 22.11.2019г. с ответника са сключили предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот/собственост на ищеца/, находящ се в с.Орляк, общ.Т., обл.Добрич - дворно място с площ от 1949 кв.м., представляващо УПИ I/първи/, квартал №11/единадесети/ по плана на с.Орляк, общ.Т., обл.Добрич, одобрен със заповед №332/19.08.1999г., ведно с построената в него масивна стопанска сградафуражна кухня, със застроена площ от 740,70 кв.м. Договорената продажна цена по предварителния договор възлизала на сумата от 130 000 лева. Именно заради това ответникът е кандидатствал пред „ПроКредит банк (Българи) ЕАД за отпускане на банков кредит. Поради това обстоятелство продажната 1 цена е следвало да бъде заплатена по следния начин: на 01.11.2019г. в брой сума в размер на 10 000 лева, на 15.11.2019г. също в брой сумата от 10 000 лева (преди подписване на предварителния договор), и по банков път сумата от 10 000лева /при подписването на договора/, а остатъкът от 100 000лева ще бъде изплатена с банков заем в срок до пет месеца от датата на подписване на предварителния договор. На 17.02.2020г. са пристъпили към сключване на окончателния договор за покупко-продажба. Ищците сочат, че не са договаряли с ответника условия различни от тези в предварителния договор, включително за промяна на договорения размер на продажната цена от 130 000 лева. В исковата молба се посочва, че разликата в размера на продажната цена в двата договора е, защото поради договорка между страните и с изричното съгласие на ответника е сключена симулативна сделка за покупко-продажба, досежно посочената цена, а именно 110 000 лева, като действителното съгласие между страните било имотът да бъде закупен от ответника за 130 000 лева. След като ответникът е превел 30 000 лева на ищеца, то остатъкът от 100 000 лева следва да бъде заплатен чрез отпуснат банков кредит.

Ищецът Б. Д. на 20.02.2020г. по личната си банкова сметка бил получил само 80 000 лева. След като провел разговор с ответника, последният му заявил, че е станала грешка и остатъкът от 20 000 лева ще му бъде изплатен в близките дни.

До настоящият момент след многократни разговори между страните и обещания от страна на ответника, сумата от 20 000 лева не била изплатена.

Това е дало основание на ищеца да потърси правата си по съдебен ред.

В законоустановения едномесечен срок е получен писмен отговор от ответника, с който счита предявените искове за неоснователни. Ответникът сочи, че е изплатил изцяло в брой и по банкова сметка посочената продажна цена в договора за покупко-продажба обективирана в нотариален акт вписан с акт №***, том 1, дело №99/2020г. вх.рег.№***/17.02.2020г. на СВ-Т.. Сочи, че преди подписване на окончателния договор за покупко-продажбата, с ищците се договорили окончателната продажна цена да е в размер на 110 000 лева, от които вече бил изплатил 30 000 лева и останало след отпускане на кредита продавачите да получат от банката останалите 80 000 лева. Възразява срещу твърдението на ищците относно договарянето на симулативна сделка.

Посочва в отговора си, че с ищцовата страна никога не са водили разговори относно това, че била станала грешка и тези 20 000 лева ще бъдат изплатени на ищците.

В съдебни заседания ищците се представляват от адв.С.Р. и В.З. от АКДобрич, чрез които молят предявените искове да бъдат уважени изцяло като допустими и основателни, както и да им бъдат присъдени разноските сторени по настоящото производство и по проведеното заповедното производство по чл.417 от ГПК.

Ответникът се явява лично и с адв.Д.А., като поддържа отговора на исковата молба и поддържа своите възражения. Моли да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.

По делото са приети като доказателства: Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с рег.№4123/22.11.2019г. на Нотариус Добромир Пъков; нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, 2 вписан по акт №***, том 1, дело №99/2020, вх. Рег.№***/17.02.2020г. на СВТ. и извлечение от банкова сметка с титуляр Б. А. Д. и три броя платежни нареждания за кредитен превод, рамково споразумение за финансиране №251-РС-1149908/29.01.2020г., както и доказателствата по служебно приложеното ч.гр.д. №20223250100120/2022г. на ТлРС, като след отпадане на необходимостта последното ще бъде върнато по служебен път в деловодството на съда.

В съдебно заседание съдът отдели спорно от безспорно, след становищата на страните за това.

По делото бяха допуснати и разпитани свидетели:

От страна ищците-К.Х.Ш. без родствена връзка със страните по делото и М. А. Д. сестра на единия ищец.

От страна на ответника – В.П.Г. и И.Х.Д. двамата без родствена връзка със страните по делото.

Съдът по отношение на дадените свидетелски показания кредитира покозанията на К.Х.Ш. и М. А. Д., тъй като същите са обективни и се подкрепят от писмените доказателства представени по делото – предварителен и окончателен договор за покупко продажба на имот.

Съдът съответно не кредитира показанията на В.П.Г. и И.Х.Д., тъй като те се градят единствено на това което им е казал ответника за цената на сделката, а именно 110000 лева. Същите не знаят за сключение предварителен договор и условията по него.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът като предявен от активно легитимирана страна пред надлежния съд се явява допустим. Разгледан по същество се явява и основателен по следните съображения.

Искът е предявен след успешно провеждане на производство по чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение № 51/26.04.2022г. по ч.гр. д.120 по описа на РС-Т. за 2022г. С издадената заповед за изпълнение на осн.чл.417 от ГПК, съдът е уважил изцяло заявлението на настоящите ищци, тогава заявители като е заповядал Ш. Н. Ш. с ЕГН********** от село *************, в качеството на купувач по договор за покупко – продажба от 17.02.2020 година обективиран в нот. Акт № ***********, дело.№72/2020 година по описа на нотариус Р. Д., вписан при службата по вписванията гр.

Т., вх.рег. № *********** 2020 година да заплати на Б. А. Д. с ЕГН ********** с адрес село ********** и З. М. Д. с ЕГН ********** с адрес *************, в качеството им на продавачи по договор за покупко – продажба от 17.02.2020 година обективиран в нот. Акт № ***********, дело.

№72/2020 година по описа на нотариус Р. Д., вписан при службата по вписванията гр. Т. , вх.рег. № *** , 17.02.2020 година, акт № ***, том 1 дело № 99/ 2020 година, следните суми: 20000,00 / двадесет хиляди / лева главница – представляваща незаплатен остатък от продажна цена по договор за покупко – продажба от 17.02.2020 година обективиран в нот. Акт № ***********, дело.№72/2020 година по описа на нотариус Р. Д., вписан при службата по вписванията гр. Т., вх.рег. № ***/17.02.2020 година, акт № ***, том 1 дело № 99/ 2020 година, лихва в размер на 4361,46 / четири хиляди триста шестдесет и един лева и 46 ст./лева за периода от 21.02.2020 година до 3

15.04.2020 година, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 15.04.2022 година – дата на пощенското клеймо на пратката до РС Т., с която е депозирано и подадено заявлението, до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 488,00 /четиристотин осемдесет и осем/ лева представляваща сторени съдебно деловодни разноски - внесена по делото държавна такса и 500,00/петстотин/ лева – разноски по упълномощен адвокат.

След постъпило възражение от длъжника, искът е предявен на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в срока по чл.415, ал.4 от ГПК.

От представените по делото писмени доказателства и от становищата на страните безспорно се установява, че между страните е сключен Договор за покупко – продажба от 17.02.2020 година обективиран в нот. Акт № ***********, дело.№72/2020 година по описа на нотариус Р. Д., вписан при службата по вписванията гр. Т., вх.рег. № *********** 2020 година.

Безспорно е между страните, че ответникът е превел сумата от 80 000 лева, приведена на Б. А. Д. по негова банкова сметка на 21.02.2020г.; че ответникът е превел сумата от 10 000 лева, приведена на Б. А. Д. по негова банкова сметка на 22.11.2019г. и че по банков път няма други преводи; че ответникът на 01.11.2019 година и на 15.11.2019 г. е предал в брой на Б. А. Д. две суми от по 10 000 лева.

Съдът намира, че искът се явява основателен.

Ответника е предал на ищеца на 01.11.2019 година 10 000 лева и на 15.11.2019 г. 10 000 лева, като това са дължимите суми и начин на плащане по предварителния договор и ответникът безспорно ги е дължал.

Няма никакво разминаване и по окончателният договор, тъй като в самият нотариален акт е описано, че окончателната цена на имота ще е 110 000 лева, като е описан и начинът на плащане, а именно 10 000 лева платени преди изповядване на сделката, като това е сторено в деня на сделката, и 100 000 лева които чрез кредит предоставен на купувача от ПроКредит банк АД.

От представените писмени доказателства е видно, че ответника е превел по сметка на ищеца в деня на изповядване на сделката 10 000 лева и в последствие още 80 000 лева по банков път.

Така ответникът е останал задължен по сделката към ищеца в размер на 20 000 лева, което се явява неизпълнен договор за продажба от негова страна, а именно не плащане на уговорената в цялост цена.

По тези съображения и съгласно представените доказателства съдът намира така предявеният иск за изцяло основателен и като такъв следва да го уважи, като признае за установено, че ответника дължи на ищеца задължението си от 20000 лева представляващи главница за незаплатена цена по договора за покупко-продажба обективирана в нотариален акт вписан с акт №***, том 1, дело №99/2020г. вх.рег.№***/17.02.2020г. на СВ-Т..

Предвид основателността на претенцията относно главното задължение основателно се явява и искането по чл.86, ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва за сумата от 4361.11 лева – представляваща обезщетение за забава, както и законна лихва върху признатото главно задължение, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане.

4

Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая с оглед уважаването на иска в пълния му размер, съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство в размер на 988,00 (Деветстотин осемдесет и осем) лева, от които 488,00 внесена държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение.