Решение № 996 от 19.07.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 996 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20231000500839 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 260001/10.01.2023г, постановено по гр.д.№ 360/2013г по описа на СОС, ГО, е отхвърлен предявеният от „Мюсюлманско изповедание “, ЕИК: 121526008, гр. София, ***, против Община Самоков иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, одобрен със Заповед № РД– 18 – 3/27.01.2005 г., с административен адрес – гр. Самоков, ул.

„Македония“, с площ на застроения терен 371 кв. м., трайно предназначение на територията– урбанизирана, начин на трайно ползване – за исторически паметник, историческо място, номер по предходен план – 1253, при съседи: от всички страни ПИ ***, заедно с намиращата се в него сграда – „Байракли джамия“ – с идентификатор ***, застроена на 371 кв. м., и за осъждането на Община Самоков да предаде на ищеца владението върху спорната земя и описаната джамия. Осъдено е на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Мюсюлманско изповедание“, ЕИК: 121526008, гр. София, ***, да заплати на Община Самоков сумата от 10 000 (десет хиляди) лева – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е обжалвано от „Мюсюлманско изповедание “, ЕИК: 121526008, гр.

София, представлявано от адв.Кр.Р. от АК-Кюстендил. Възразява срещу приетото от съда, че не е доказано наличието на признат и уреден от закона способ за придобиване на собствеността. Сочи, че съдът не е указал на ответника да уточни в какъв смисъл оспорва ведомостта от 1940г, списъците на мюсюлманските вероизповедни общини в Царството и Републиката, от 1927г, 1936г, 1948г и 1949г., съдържащи данни за съществуването на мюсюлманско вероизповедание в гр.Самоков, за които е приел, че са частни писмени документи, като не е съобразил, че списъкът от 1936г е от Министерство на външните работи и изповеданията, поради което е официален документ.

1

Поддържа, че съдът не е анализирал представените устави и нормативни актове, съдържащи регламентацията на Мюсюлманското вероизповедание и неговите поделения от времето на Фердинанд I и от 1895г до приемането на Закона за изповеданията /отм./ Сочи, че от „Временни Правила за духовното управление на мюсюлманите”, одобрени с указ № 63/1895г, обн. в ДВ бр.210/26.09.1895г. мюсюлманските вероизповедни общини са имали статут на юридически лица и са единствени собственици на джамиите и другите вакъфи, намиращи се на територията на съответната община. В чл.14, чл.21, чл.22, ал.3, чл.25, чл.28 и чл.32 от Правилата е посочено, че джамиите и вакъфите, са собственост на съответната мюсюлманска вероизповедна община, която управлява и стопанисва тези имоти, събира приходите от тях, отчита ги по надлежен начин. /чл.21, изр.1/ Излага доводи, че тъй като чл.22, ал.3 предвижда, че за купуването, продаването или заменяване на джамийски имоти, настоятелствата са длъжни да правят мотивирано постановление и да изискват чрез мюфтията предварително разрешение от Министерство на външните работи и изповеданията, то те имат право да се разпореждат с тях, а това правомощие е част от правото на собственост.

Позовава се на пар.8 от Устав 1919г и пар. 8 от Устав 1945г, в които е посочено, че мюсюлманските вероизповедни общини са собственици на джамиите, медресетата, училищата и пр. недвижим имоти / също пар. 78 от Устав 1945г. за джамиите/. В следващите устави 1951г, 1975г, 1992г и 1994г, с изменения от 1996г., също е закрепено правото на вероизповедните общини, със самото изповедание и Главно мюфтийство да притежават правото на собственост върху недвижими имоти, а по силата на следващите устави от 1997г, 2005г и 2011г правото е запазено само за самото изповедание.

Въз основа на изброените актове претендира, че е установено, че от 1895г е собственик на процесните терен и сграда. Алтернативно поддържа, че е придобил имотите въз основа на придобивна давност.

Поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като са установени предпоставките за реституция на обектите, уредени в нормата на пар.5, ал.1 от ПЗР на ЗВ, като ревандикирането им се е следвало по този закон.

Възразява и срещу присъдените разноски на ответната страна.

Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.

В писмената защита на процесуалния представител на въззивника се поддържат изложените доводи във въззивната жалба.

Ответната страна- Община Самоков, представлявана от адв.Е. Е. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Счита, че са правилни изводите на съда, че не е доказано учредяването на мюсюлманска вероизповедна общност в гр.Самоков, че няма доказателства за придобиване на правото на собственост върху процесния имот, че не е доказано същият да е одържавен, отчужден, конфискуван или незаконно отнет, за да е приложим пар.5 от ПРЗ на Закона за вероизповеданията, за да се счита същият за реституиран в полза на ищеца.

Относно представените списъци на мюсюлмански вероизповедания се поддържа, че са частни свидетелстващи документи, изходящи от страна по спора, удостоверяващи изгодни за нея обстоятелства. В списъка от 1949 г не съществува Самоковска мюсюлманска вероизповедна общност. От 1928г имотът се владее и е реставриран от Община-Самоков, обявен е за паметник на културата, съгласно Закона за паметниците на културата и музеите /отм./, за народна старина от 1928г и за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от 1972г.

Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение.

2

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по делото е по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Мюсюлманско изповедание – гр. София срещу Община Самоков, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по реституция, основана на § 5, ал. 1 ПЗР Закон за вероизповеданията, на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, одобрен със Заповед № РД– 18 – 3/27.01.2005 г., с административен адрес – гр. Самоков, ул. „Македония“, с площ на застроения терен 371 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за исторически паметник, историческо място, номер по предходен план – 1253, при съседи: от всички страни ПИ ***, заедно с намиращата се в него сграда – „Байракли джамия“ – с идентификатор ***, застроена на 371 кв. м., и за осъждането на Община Самоков да предаде на ищеца владението върху спорната земя и описаната джамия.

Посочил е, че е правоприемник на всички мюсюлмански вероизповедни общини, съществували на територията на гр. Самоков със статут на юридическо лице, както и че това правоприемство произтича от разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗВ, за което било издадено и удостоверение от Дирекция „Вероизповедания“ при Министерски съвет на РБългария № 02.18.382/07.08.2003г. Съгласно уставите на мюсюлманско изповедание от 1919 г., от 1945 г., а и по-късните, включително и сега действащия устав, най-малката организационна единица на изповеданието е местната мюсюлманска верска общност (община), в чиято собственост и управление са джамиите, както и всички имоти на изповеданието, а орган на тази местна мюсюлманска верска общност е мюсюлманското настоятелство, наричано мюсюлманско джамийско настоятелство. Твърди се, че тези настоятелства са правоприемници на съответните мюсюлмански вероизповедни общини.

С влизането в сила на Закона за вероизповеданията (ЗВ) по силата на пар. 2, ал. 4 от ПЗР на този закон заварените местни поделения на вероизповеданията, които са юридически лица, се вписват служебно от съответния окръжен съд по седалището им по заявление на централното ръководство на вероизповеданието. Ако пререгистрация не последва, съществуващото до този момент мюсюлманско настоятелство губи статута си на юридическо лице, а негов правоприемник става ищецът, поради което и местното поделение на изповеданието в гр.Самоков не е било пререгистрирано, поради което ищецът е собственик на процесната земя и джамия. Посочил е още, че джамията е била построена през 1845 г. със средства на Хюсрев паша. С отреждането на имота за вакъф, който бил под управлението на частен управител (мютевелия), по верска догма той принадлежал на цялата общност, като след провеждането чрез устав от 1919 г. на конституционния принцип за отделяне на вероизповеданията от държавата, имотите от тази категория, включително процесният, станали собственост на съответната местна религиозна общност, чийто правоприемник бил ищецът.

Изложил е твърдения, че процесният имот – джамията и земята - в края на 50-те години на ХХ век, бил завзет от държавата без правно основание и без изплащането на обезщетение. Бил е съставен Акт за публична общинска собственост, като имотите се владеят от Община Самоков. Джамията понастоящем действала като исторически музей.

Ответната страна-Община Самоков, е оспорила исковата претенция като неоснователна. Възразила е, че съществува Самоковската мюсюлманска вероизповедна община, както правоприемство между ищеца и Самоковската мюсюлманска вероизповедна община. Оспорила е да са налице предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на § 5 от ПЗР на ЗВ, тъй като имотът, за който е съставен АОС № 1790/08.07.2022 г., е публична общинска собственост. Позовала се е на изтекла към м. юли 2022 г. придобивна давност в полза на общината, като начало на владението е 1928г. Изложила е доводи, че от 3 началото на XX век и до настоящия момент джамията не функционира като молитвен дом и е със статут на исторически паметник, както и че одържавяване, отчуждаване, конфискуване или незаконно отнемане на процесния имот никога не е извършвано. Претендирала е да се отхвърли исковата претенция като неоснователна.

Относно статута на Мюсюлманското изповедание и местните му поделения, въззивната инстанция съобрази, че „Временни правила за духовното управление на християните, мюсюлманите и евреите“ (утвърдени с Указ № 321 на Княз Александър I, обн.

ДВ, бр. 56/1880 г.), предвиждат учредяването на настоятелство за управлението на приходите и разходите на всяка джамия, в която се свещенодейства /чл. 25/. Част от приходите на джамията, се формират от вакъфи, завещани на джамията, а те се управляват от Окръжните управителни съвети. Вакъфските имоти се управляват целево от българската държава в полза на джамиите, но джамиите нямат правосубектност, макар и да формират самостоятелно приходи и разходи, В чл. 14 от Временни правила за духовното управление на мюсюлманите (утвърдени с Указ № 63/15.09.1895 г.) е предвидено учредяването на настоятелства за управлението на джамиите, медресетата и други мюсюлмански богоугодни и благотворителни заведения, както и на техните имоти. Настоятелствата се утвърждават със заповед на Министерството на външните работи и изповеданията. Приходите на джамията, се формират от вакъфски имоти /чл. 28/, а съгл. чл. 22 разпореждането с имотите (закупуване, продаване и замяна) се извършва с мотивирано постановление на настоятелството, след предварително разрешение на Министерството на външните работи и изповеданията, изискано чрез мюфтията. Отдаването на имотите под наем и поправката им се извършват от настоятелствата /чл. 32 Според § 7 от Устава за духовното устройство и управление на мюсюлманите в Царство България (утвърден с Указ № 12 на Цар Б. III, ДВ, бр. 65 от 1919 г.) във всяко населено място, където живеят поне 40 мюсюлмански семейства, те могат с разрешение на Министерството на външните работи и на изповеданията да образуват мюсюлманска вероизповедна община /МВО/, която е ЮЛ / § 8/, има право да притежава движими и недвижими имоти, да приема дарения и завещания за джамиите и училищата си. Ръководи се от настоятелство /§ 11/, което управлява вакъфските имоти /§ 166/, като за разпореждането с тях се изисква разрешение на Министерството на външните работи и изповеданията /§ 171/, а отдаването им под наем, продаването, изграждането и поправянето им се извършва чрез търг, като в зависимост от стойността, някои управителни действия се утвърждават от окръжни управител или от Министерството на външните работи и изповеданията /§ 172/. С утвърдения от Министъра на външните работи и изповеданията на 23.11.1945 г. Устав за духовното устройство и управление на мюсюлманите в България се запазва статута на мюсюлманска вероизповедна община и на настоятелството, като неин управителен орган, както и режима за управление на вакъфските имоти, като разрешенията за всички сделки се дават от Министерството на външните работи и изповеданията съгл. § 121 и § 122.