Разпореждане № 20297 от 06.02.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 20297 гр. София, 06.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П С като разгледа докладваното от П С Частно гражданско дело №

20241110105439 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

06.02.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На шести февруари две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С като разгледа докладваното от съдия П С гражданско дело № 5439 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ №.., офис сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Р. В. Н., с ЕГН **********, от гр.

1

София, ж.к. „..“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 9, за сумата от 1 000 лв. - главница по договор за паричен заем № .. от 31.03.2022 г., сключен между „С..“ ООД и Р. В. Н., приложение № 1 от 14.06.2023 г. към рамков договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между“ „С..“ ООД и „А..” ЕАД, сумата от 137,85 лв. - договорна лихва от 02.05.2022 г. до 30.01.2023 г., сумата от 412,55 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г., със законната лихва върху главницата от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 06.02.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 1 000 лв. - главница по договор за паричен заем № .. от 31.03.2022 г., сключен между „С..“ ООД и Р. В. Н., приложение № 1 от 14.06.2023 г. към рамков договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между“ „С..“ ООД и „А..” ЕАД, сумата от 137,85 лв. - договорна лихва от 02.05.2022 г. до 30.01.2023 г., със законната лихва върху главницата от 30.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за направените по делото разноски в размер на 59,45 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 412,55 лв. – обезщетение за забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г., съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит 31.03.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия, съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.

2

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Д..“ №.., офис сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, против Р. В. Н., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. В, ет. 3, ап. 9, за сумата от 412,55 лв. /четиристотин и дванадесет лева и петдесет и пет стотинки/ – обезщетение за забава за периода от 03.05.2022 г. до 29.01.2024 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3