Решение № 847 от 30.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300501240 по описа за 2026 година

Производство по чл.437, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на адв. С. М., АК-***, като пълномощник на Н. Б. Й. от гр.

*** против Разпореждане от 08.04.2026г по ИД № 00121/ 2026г по описа на ЧСИ ********* , с което е оставено без уважение възражението срещу приемането за събиране като разноски за заплатено от взискателя „********** адвокатско възнаграждение в размер на 876 166 евро. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и намаляване на адв. възнаграждение като прекомерно и до размер, съответстващ на вида, характера, сложността на осъществената правна защита по изпълнителното дело – до размер от 1000 евро, при съобразяване на задължителната съдебна практика и конкретната фактическа и правна сложност на делото, както и материалния интерес съобразно Наредба №1/ 25.01.2024г на ВАдвС.

Постъпили са писмени възражения от „*******, с които жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето й без уважение, по изложени съображения в отговора по нея. Представени са доказателства относно квалификацията на проц. представител на дружеството „******“ ЕООД.

Постъпили са мотиви от ЧСИ ******* с които е застъпено становище за неоснователност на жалбата и се иска оставянето й без уважение.

ПОС като взе предвид представените доказателства, намери следното:

1

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.436, ал.1 ГПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Изпълнителното производство е образувано за събиране на вземания по издаден Изпълнителен лист № 132/ 04.02.2026г въз основа на Заповед за незабавно по чл.417 ГПК № 17/ 2026г. по ч. гр. д.№ 00877/ 2026г. на ПРС с длъжници : ********, ********, ***********, ****** и Н. Б. Й., за заплащане солидарно на сумите: главница в размер на 3 011 158,64 евро, ведно със законната лихва върху главницата за периода 03.02.2026г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за държавна такса в размер на 51 189, 70 евро. С образуване на ИД е било предприето налагането на обезпечителни мерки – запори върху вземания на трети задължени лица, както и дружествени дялове от капитала на длъжниците, налагане на възбрани върху притежавано от тях недвижимо имущество, поискано е цялостно проучване на имущественото им съС.ие, наличието на образувани изпълнителни производства срещу тях, инициирани са действия по насочване изпълнените върху тяхно движимо и недвижимо имущество, извършени са процесуални действия за изготвяне на отговори във връзка с депозирани възражения на длъжниците за насочване изпълнението върху вземания на трети лица, както и по възражения за несеквестеруемост и искания за спиране на производството.

Принципно преценката относно размера на претендирания адвокатски хонорар и при направено възражение за прекомерност в производството по делото се основава на констатации за броя, вида и сложността на извършените фактически и правни действия от процесуалния представител на страната, претендираща заплащане на договорения размер на адвокатското възнаграждение за извършване на защита и правна помощ по делото, както и с възможност за съобразяване със съответния материален интерес, във връзка с който се извършват процесуалните действия по реализиране на съответното защитимо право.

За изпълнителното производство се прилагат общите правила в гражданския процес, вкл. във връзка с правната възможност за депозиране на възражение на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендирани разноски за адвокатско възнаграждение , като действително критерият за прекомерност до началото на 2025г. беше обвързан с посочени в Наредбата минимални размери, под които съдът не можеше да определи намаляване на възнаграждението. След изменение на Наредбата , преименувана на Наредба за определяне възнагражденията за адвокатска работа в редакцията й ДВ, бр.14/ 18.02.2025г. този критерии не е обвързващ съда, което синхронизира съществуващата наредба относно адвокатските възнаграждения с постановеното на 25.01.2024г. решение на СЕС по дело С-438/ 22, инициирано по преюдициално запитване на СРС, с което се квалифицира определянето на минимални адв. възнаграждения от ВАдвС като хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи в нарушение на забраната по чл.101, пар.1 от Договора за функциониране на ЕС / ДФЕС/. С оглед съществуващата до момента на постановяване на решението на СЕС тълкувателна практика / ТР №6/2012г. , след постановяване на 25.01.2024г. решението на СЕС по дело С-438/ 22, съдебната практика във връзка с 2 определяне размерите на адв. възнаграждения, вкл. по депозирани възражения за прекомерност на основание чл.78, ал. ГПК претърпява развитие, като се приемат ориентировъчни критерии като материален интерес, броят, видът, характерът и фактическа и правна сложност на извършените процесуални действия по делото, наред с които могат да се съобразят квалификацията и опитът на адвоката. По отношение на наличието на доказателства за заплащане на претендираната сума като разноски за адв. възнаграждение е относимо принципно към основателността на искането за присъждане на разноски.

В настоящия случай процесуалните действия на проц. представител на взискателя за реализиране на неговото изпълняемо право по издадения изпълнителен лист действително се явяват свързани с насочване на принудителното изпълнение спрямо множество солидарни длъжници в изпълнителния процес, като на този етап от началото на изпълнителното производство са предприети подготвителни принудителното изпълнение процесуални действия по обезпечаване събирането на вземанията чрез налагане на множество обезпечителни мерки / запори , възбрани/ по отношение на вземания, движимо и недвижимо имущество на длъжниците, както и такива за предприемане на действия за насочване изпълнението върху това имущество чрез иницииране на описите им. С оглед на така посочените процесуални действия, представляващи предимно обезпечителни и подготвителни действия по реализиране на изпълняемото право, същите не се намира да съставляват с висока степен на фактическа и правна сложност, но следва да се отчете техният брой и вид с оглед множеството длъжници в изпълнителното производство, спрямо които се реализира солидарната им отговорност. Като базов критерий при определяне на съответния на фактическата и правна сложност на извършените процесуални действия по делото от проц. представител на страната размер на адвокатското възнаграждение съдебната практика прилага при преценката за неговата прекомерност като ориентировъчна база във връзка с претендирания размер на адв. възнаграждение съществуващите размери за определяне на това възнаграждение според материалния интерес на претендираното, в случая изпълняемо право, което съществува като легитимен възможен критерий при приложение на разпоредбата по чл.78, ал.5 ГПК. Следва да се отчете, че към настоящия етап на развитие на изпълнителното производство, не са налице все още реализирани същински изпълнителни действия по делото с цел удовлетворяване на длъжника по събиране на процесните вземания.

В настоящия случай приблизително воден от въведения приложим като ориентир критерий „според материалния интерес“, в настоящия случай определяем приблизително за главния материален интерес по изпълняемото право, обективиран в изпълнителния лист, по правилото на чл.7, ал.2, т.7 от Наредбата № 1 от 9 юли 2004г за възнаграждения за адвокатска работа се приема от съда, че възнаграждението в размер на сумата от 123 946 евро в значителна степен удовлетворява положените процесуални усилия по извършената работа от процесуалния представител на взискателя по делото , до който размер следва да се уважи възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на жалбоподателя в настоящото производство.

3

Водим от горното и на основание чл.437, ал.3 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане от 08.04.2026г по ИД № 00121/ 2026г по описа на ЧСИ *******, район на действие ОС-Пловдив , с което е оставено без уважение възражението на адв. С.

М., АК-***, като пълномощник на Н. Б. Й. от гр. *** срещу приемането за събиране като разноски за заплатено от взискателя „******* адвокатско възнаграждение в размер на 876 166 евро, КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА възражението на адв. С. М., АК-***, като пълномощник на Н. Б. Й. от гр. *** в качеството на длъжник в изпълнителното производство по ИД № 00121/ 2026г по описа на ЧСИ ********, № ***, район на действие ОС-Пловдив на основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на приетото за събиране като разноски за заплатено от взискателя „*******“ ЕООД адвокатско възнаграждение за размера над сумата от 123 946 евро / сто двадесет и три хиляди и деветстотин четиридесет и шест евро/, като основателно И ВРЪЩА делото на ЧСИ *******, район на действие ОС-Пловдив за постановяване приемането за събиране на разноски за заплатено от взискателя „*******“ ЕООД адвокатско възнаграждение за размера на сумата до 123 946 евро / сто двадесет и три хиляди и деветстотин четиридесет и шест евро/, съобразно мотивната част на настоящия съдебен акт.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4