Определение № 837 от 26.10.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 837 гр. Ловеч, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500468 по описа за 2023 година Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „А1 България“ ЕАД, с ЕИК ********** против разпореждане № 1019/25.05.2023 г., по ч.гр.д. № 351/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против С. Б. Х. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 690,62 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 127,37 лв. – мораторна лихва, както и за съответната част от заплатените от заявителя разноски.

В частната жалба са направени оплаквания за неправилност на атакуваното разпореждане, свеждащи се до необоснованост и постановяване при нарушение на съдопроизводствните правила. Излага се несъгласие с изводите на съда относно липсата на уведомяване на длъжника за прекратяване на договора, като се посочва, че в общите условия е установена уговорка, според която договорът се счита за автоматично прекратен при просрочие на задължение, продължило повече от 124 дни. В частната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане в атакуваната му част и за издаване на заповед за изпълнение за сумите, за които районният съд е отхвърлил заявлението.

Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото атакуваното разпореждане е връчено на 06.06.2023 г., а частната жалба е подадена на 14.06.2023 г., видно от положения върху нея щемпел. За частния жалбоподател е налице интерес да обжалва разпореждането в атакуваната му част, доколкото с нея е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист до пълния размер на претендираните вземания (чл. 413, ал. 2 ГПК).

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отхвърли заявлението по чл. 410 ГПК в обжалваната му част, районният съд е приел, че и след даване на указания, заявителят не е посочил 1

(в сезиращия акт и уточняващата молба) кога длъжникът е уведомен за предсрочно прекратяване на договора и как е формирано вземането за неустойка и предпоставките за нейната дължимост, като е изложил съображения за необходимост от излагане на твърдения за този факт, доколкото заявеното основание на претендираната неустойка e предсрочното прекратяване на договора.

Направената от районния съд интерпретация на заявлението и на уточняващата го молба е точна и коректна, а изграденият въз основа на нея извод за липса на твърдения и данни относно уведомяване на длъжника за предсрочното прекратяване на договора – правилен. По същността му предсрочно прекратяване, на което се позовава заявителя, се свежда до разваляне по чл. 87 ЗЗД на договора за далекосъобщителна услуга.

Развалянето настъпва след изтичане на дадения от кредитора подходящ срок за изпълнение, определен в предупреждението до длъжника.

Предупреждението в случая следва да се направи писмено, доколкото договорът е сключен в писмена форма (чл. 87, ал. 1 ЗЗД). Отправянето на изявление до неизправната страна и достигането му до нея е необходимо и за активизиране действието на неустоечната клауза. Въпреки дадените от съда указания, от заявителя не се излагат твърдения за това изпращано ли е писмено предупреждение за разваляне на договора и за неговото получаване от длъжника. Излагането на твърдения в тази насока се налага, с оглед на това, че те се свеждат до правно релевантни факти, които следва да се инкорпорират в заповедта за изпълнение и да се доведат до знанието на длъжника чрез връчването , заради осигуряване възможност на длъжника да ги оспори, преценявайки дали да възрази срещу вземанията по заповедта, както и заради установяването им в исковото производство, което не би могло да се проведе без излагане на фактически твърдения в исковата молба, идентични на тези в заявлението. При неотстраняване на констатираната нередовност на заявлението, заповедният съд законосъобразно е отказал да издаде заповед за изпълнение за част от посочените в него суми (чл. 411, ал.

2, т. 1 ГПК). Поради липсата на основание за възникване на вземането за неустойка, не би могло на възникне и такова за забавено изпълнение върху същото вземане, с оглед неговия акцесорен характер.

По тези съображения разпореждането в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1019/25.05.2023 г., по ч.гр.д. № 351/2023 г. на РС Тетевен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател против С. Б. Х. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 690,62 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор и 127,37 лв. – мораторна лихва, както и за съответната част от заплатените от заявителя разноски.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3