Определение № 899 от 09.09.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 899 гр. София, 04.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Илиев

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно дело № 20241000601137 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Д. Г. Д. чрез защитника му- адв. И. срещу протоколно определение от 16.08.2024 г. на ОС-Враца, постановено по ЧНД № 503/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Д. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

Основното съдържание на жалбата е следното:

Развити са съображения, че съдът неправилно е преценил, че към настоящия момент осъденият не отговаря на изискванията на чл. 439а от НПК, поради което е отправено искане за отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата му за условно предсрочно освобождаване.

Апелативен съд- София, след като обсъди доводите в жалбата и в съответствие с чл. 345 НПК провери изцяло правилността на атакуваното определение, констатира, че същото е законосъобразно и обосновано и 1 съображенията за това са следните:

С определение от 16.08.2024 г., постановено по ЧНД № 503/2024 г., ОСВраца е оставил без уважение молбата на осъдения Д. Д. да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното му наказание 1 /една /година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода по НОХД № 16243/2021 година на Софийски районен съд, с остатък 2 месеца и 14 дни, съгласно справката от ЗОТ *** към 16.08.2024 година - момента на произнасяне на първата инстанция.

Настоящият съдебен състав на апелативния съд приема за основателно констатираното от окръжния съд положение, че осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно освобождаване.

По отношение на изискването на закона осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, законосъобразно е констатирано, че тази предпоставка не е изпълнена.

След анализ на затворническото досие на Д., не може да се приеме, че са налице достатъчно доказателства за обосноваване на извода, че поправителния и превъзпитателен ефект на наказанието при осъденото лице е постигнат. Тези данни се съдържат в становищата на експертния състав на затвора / Началника на Затвора- *** и ИСДВР М. Д./, според които е необходимо продължаване на корекционната работа с осъденото лице. Именно работещите в затворническата администрация осъществяват пряко наблюдение и непосредствен контакт с осъденото лице за един по-значителен период от време, какъвто е изтърпяната до момента част на наказанието.

Администрацията на затвора не оспорва това, че в поведението на осъдения Д. започват да се наблюдават положителни тенденции. Това е документирано и оценено, но същевременно тези служители обективно са преценили, че работата по поправянето на осъденото лице следва да продължи, особено като се има предвид краткия фактически период от началото на изтърпяване на наказанието в това пенитенциарно заведение.

Така, съобразно плана към присъдата, задачите над които следва да се работи с осъденото лице до края на престоя му в мястото за лишаване от свобода са в насока към формиране и мобилизиране умения за самоконтрол, разпознаване 2 на проблемите, осъзнаване на вредите и зависимостта на престъпленията от употребата на ПАВ.

В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че макар и формално да са изпълнени част от предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект не се наблюдават изцяло покрити критерии, за да може да се приеме, че процеса по превъзпитание и осъзнато поправяне е завършил при осъдения Д. Д.. Неговото поведение отговаря на установените норми на ЗИНЗС, но по никакъв начин не се отличава от общоприетото и нормално за условията на пенитенциарното заведение. Институтът на условно предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ се изтърпява в цялост, и трябва да се прилага в ограничени случаи, в които осъденото лице е дало достатъчно и то значителни доказателства за своето поправяне. Малкият остатък от наказанието, което следва да се търпи, не изисква автоматично прилагането на института на условното предсрочно освобождаване. Целите на наказанието по чл.36 НК не са изпълнени в цялост, като към момента е необходимо да продължи работата по специалната превенция на осъденото лице.

Предвид горното, настоящият състав на апелативния съд намира, че правилно в мотивите си към атакувания съдебен акт на Вр.ОС е обобщил, че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо осъдения Д. за пълното постигане на целите на наложеното наказание, поради което обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.

341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 3-ти състав, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.08.2024 г., постановено по ЧНД № 503/2024г. по описа на Окръжен съд - Враца, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода Д. Г. Д. , с установена по делото самоличност, да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване от неизтърпяната част от наложеното му наказание 1 /една /година и 6 /шест/ месеца „лишаване от 3 свобода“ по НОХД № 16243/2021 година на Софийски районен съд в размер на 2 месеца и 14 дни, към дата 16.08.2024 година.

Настоящото определение е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4