Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26277 от 20.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 12439/2026
Вид
Определение № 26277
Подписан
20.07.2026
В сила
20.07.2026
Състав
ВАЛЕНТИН ТОДОРОВ БОРИСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 156 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 195 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26277 гр. София, 20.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20261110112439 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на К. Н. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., чрез пълномощника си адв. Галина В., САК, срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. С. като ответник, за заплащане на сума в размер на 1850 евро (хиляда осемстотин и петдесет евро), представляваща допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди за увредения л. а. „БМВ 735” с рег. №., ведно с лихва за забава върху главницата от дата на деликта до окончателното плащане.

В исковата молба са налице твърдения, че на 30.03.2023 г. В град София, на кръговото на ж.к. „Надежда” е реализирано ПТП между два леки автомобила, единият увреден от които е автомобилът „БМВ 735” с рег. №. собственост на К. Н. Д., управляван от Б. Г.. Виновен за възникване на ПТП е водачът на другия л.а. „Мерцедес” с рег. № ., управляван от М. С. Й.. Същият в нарушение на правилата за движение по пътищата, движейки се с несъобразена скорост, като отнема предимството на правомерно движещото се първо МПС „БМВ 735”, го удря странично, в средата вдясно и в задна дясна част на автомобила. Посоченото ПТП е настъпило единствено и само по вина на водача на л.а. „Мерцедес” с рег. № . М. С. Й., а последиците респективно получените от страна на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в значителното увреждане на нейния собствен автомобил „БМВ 735”, са в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Мерцедес”.

1

Задължителната застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач и собственика на увреждащото МПС „Мерцедес” с рег. №.е при ответника ЗД „БУЛ ИНС” и е валидна към датата на събитието 30.03.2023 г.

В тази връзка и с цел получаване на обезщетение за причинените й имуществени вреди К. Д., в качеството й на увредено лице от горепосоченото ПТП, подава писмено уведомление за щета към ЗД „БУЛ ИНС”, където е образувана ликвидационна преписка по щета № 2310010454/31.03.2023 г. Л. а.

„БМВ 735” с рег. № . е огледан от служители на застрахователя, направен е снимков материал на щетите, описани са увредите, изчислено е застрахователно обезщетение и на дата 11.05.2023 г. на ищцата застрахователят е заплатил 868,16 лева /434,88 евро/ като обезщетение за имуществените вреди. Счита, че тази сума е крайно ниска и недостатъчна.

Същата не отговаря и не може да репарира изцяло причинените на г-жа Д. имуществени вреди, тази сума е силно занижена и не съответства на вида и размера на действително причинените вреди, изчислени по средно-пазарни цени към дата на ПТП, каквото е изискването на Кодекса на застраховането и трайно установената съдебна практика по подобни случаи.

Предвид посоченото по-горе, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за нея се е породил правен интерес от предявяване на настоящия съдебен иск пред СРС към ЗД „БУЛ ИНС” АД за получаването на допълнително застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 1850 евро. Считат, че пълният размер на вредите възлиза на поне 2350 евро, от които са били заплатени само част.

Крайната цел на настоящето съдебно производство , която напълно кореспондира със смисъла, целта и основните принципи на Кодекса на застраховането, е репарирането в пълна степен на причинените на К. Д. като увредено лице от процесното ПТП значителни имуществени вреди.

Същевременно с така извършените действия от застрахователя и плащането на част от обезщетението, доколкото става въпрос за вреди, произтичащи от едно конкретно застрахователно събитие, досежно един реализиран фактически състав, е налице признаване от страна на ЗД „БУЛ ИНС” АД на основанието на настоящата претенция на ищцата за причинените й имуществени вреди от посоченото събитие. Така остава само спор за размера 2 на дължимото допълнително застрахователно обезщетение.

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените обстоятелства.

Правят се доказателствени искания, а именно: На основание чл. 190 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД да бъде задължен да представи в цялост образуваната при него преписка по щета № 2310010454/31.03.2023 г., конкретно следните изброени документи: снимков материал, направен от служител на застрахователя при огледите на щетите по л.а. „БМВ 735”, описите на щетите и другите налични по тази преписка документи, чието изброяване не е изчерпателно. Молят на основание чл. 190 ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД да бъде задължен да представи процесната застрахователна полица по задължителната застраховка „ГО” № BG/02/123000053987, валидна към дата 30.03.2023 г., по която е застрахована отговорността на собственика, водача, държателя на л.а. „Мерцедес” с рег. № .. Молят да бъде назначена по делото съдебно авто-техническа експертиза, която да отговори на формулирани въпроси.

С уточняваща молба ищецът е посочил, че увредените части и детайли на процесното МПС – имуществените вреди, за които се претендира допълнително застрахователно обезщетение от ответника – застраховател са следните: предна дясна врата, задна дясна врата, заден десен калник, колона странична дясна, страничен десен праг, тас заден десен на автомобила.

Уточнява се, че ищцата не претендира мораторна лихва, а само законна лихва върху размера на главницата за периода от подаване на ИМ пред СРС 07.05.2026 г. до окончателното плащане, поради което променят и уточняват исковата си претенция в този смисъл по отношение предявения акцесорен иск за лихва.

Ответникът ЗД "БУЛ ИНС" АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявения иск по размер за сумата от 1850 евро като неоснователен, недоказан и прекомерно завишен. Счита, че изплатеното обезщетение в размер на 868,16 лева е определено в съответствие със закона и напълно репарира действително претърпените от ищцата имуществени вреди. Не оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие на 30.03.2023 г. и отговорността на водача на застрахованото при дружеството МПС.

3

Сочи, че ищцата не представя никакви доказателства за реално извършени разходи за ремонт, а основава претенцията си на хипотетични „средно-пазарни цени”. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и константната практика на ВКС, вредите не се предполагат, а трябва да бъдат доказани със сигурност както по основание, така и по размер. Липсата на разходо-оправдателни документи прави претенцията изцяло недоказана.

Налице е съществено и необяснимо противоречие между първоначално заявените пред застрахователя вреди и тези, претендирани в исковата молба. В Уведомлението за щета №2310010454 са описани повреди от лявата страна на автомобила, докато в исковата молба се претендира обезщетение за ремонт на дясната страна. Това поставя под сериозно съмнение кои от претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от конкретното ПТП, съгласно изискванията на чл. 51 ЗЗД.

Увреденият автомобил е произведен през 2002 г., т.е. към датата на ПТП е бил на 21 години. Претендираното обезщетение, изчислено на база нови оригинални части, без да се отчита амортизацията на автомобила, би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Обезщетението по чл. 432 КЗ има за цел да възстанови имуществото до състоянието му преди увреждането, а не да го подобри.

На основание гореизложеното молят съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В отговора на исковата молба ответникът формулира доказателствени искания. С оглед оспорването на размера на иска и на основание чл. 156 и чл.

195 от ГПК, моли съда да допусне събирането на следните доказателства: Да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел водачът на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № . М. С. Й. и да бъде назначена съдебно-автотехническа експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и при необходимост извърши оглед на автомобила, да даде заключение по поставени задачи.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ .

Съдът намира предявеният иск за допустим, а исковата молба за редовна по смисъла на чл.127 и чл.128 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на 4 доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: че е собственик на увредения при ПТП автомобил, наличието на вреди по своя автомобил, механизма на връзката с ПТП, вида и стойността на вредите, твърдените обстоятелства, обуславящи отговорността на ответника, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Между страните са налице обстоятелства, които се признават и следва да бъдат признати за ненуждаещи се от доказване, с оглед твърденията в отговора на исковата молба, а именно, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на застрахованото МПС „Мерцедес” с рег. № ., както и че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сума в общ размер на 868,16 лева /434,88 евро/. Не се оспорва настъпването на пътнотранспортно произшествие на 30.03.2023 г. и отговорността на водача на застрахованото при дружеството МПС.

Съдът намира за основателни искането на ищеца за приемане на представените с исковата молба писмени доказателства. Основателно е направеното от двете страни с исковата молба и отговора на исковата молба искане за допускане изслушването на съдебно - автотехническа експертиза, с оглед оспорване на част от твърдените от ищеца обстоятелства. Основателно е направеното с отговора на исковата молба искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на водачът на лек автомобил „Мерцедес” с рег. № . М.

С. Й.. Основателно е направеното в исковата молба искане ЗД „БУЛ ИНС” АД да представи в цялост образуваната при него преписка по щета № 2310010454/31.03.2023 г., конкретно следните изброени документи: снимков материал, направен от служител на застрахователя при огледите на щетите по л.а. „БМВ 735”, описите на щетите и другите налични по тази преписка документи.

Неоснователни са исканията на ищеца за задължаване на ответника да представи процесната застрахователна полица по задължителната застраховка „ГО” № BG/02/123000053987, валидна към дата 30.03.2023 г., по която е 5 застрахована отговорността на собственика, водача, държателя на л.а.

„Мерцедес” с рег. №., тъй като ответникът не оспорва да има такава и същата да е валидна към датата на настъпването на ПТП.

По отношение на разпоредбите на чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 от ГПК за задължително участие на страните по делото в информационна среща за процедура за медиация, съдът намира, че независимо, че спора попада в приложното поле на закона, в случая са налице други обстоятелства, които насочват към обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат по смисъла на ал. 3, т. 7 на разпоредбата. В този смисъл съдът съобразява, че страните са имали официална кореспонденция по случая, а и ответното дружество оспорва конкретни обстоятелства, свързани с действително необходимите и извършени разходи за възстановяване на увреденото превозно средство.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че следва да прикани страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане на спогодба или друг способ.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени под опис към исковата молба.

ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото обстоятелствата, че на 30.03.2023 г е настъпило ПТП, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на застрахованото МПС „Мерцедес” с рег. № ., отговорността на водача на застрахованото при дружеството МПС, както и че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца сума в общ размер на 868,16 лева /434,88 евро/.