Решение № 1139 от 03.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1139 гр. Пловдив, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20245300500490 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от А. Й. П., ЕГН ********** и Т. А.

П., ЕГН ********** заедно и поотделно, чрез адв.Н.П., против Решение № 477/03.11.2023г., постановено по гр.д. № 813/2022г. по описа на Районен съд А . о в г р а д . С оплакване за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон, жалбоподателите искат от въззивния съд да обезсили обжалваното решение или да отмени същото. Претендират присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616 заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, 1 имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение з а валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по главни установителни искове с правна квалификация чл. 422 вр.чл.415, ал.3 вр.ал.1, т.1, чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявени от „Банка ДСК“ АД против А. Й. П. и Т. А. П. за признаване за установено между страните, че ответниците дължат на ищеца вземане по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д 320/2021г по описа на АРС в размер на 12 648,97лв. – главница; 658,33лв. - договорна лихва за периода от 29.02.2020г. - 07.02.2021г., лихва за забава за периода от 29.02.2020г. 07.02.2021г. в размер на 79,40лв; обезщетение за забава от 08.02.2021г.10.02.2021г. в размер на 10,54лв., ведно със законната лихва от 12.02.2021г. до окончателното изплащане. В случай, че бъде установено, че правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, се моли да бъде прието, че предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на ИМ на ответниците или да бъдат установени падежиралите вноски за дължима главница и лихви по договора за кредит към приключване на съдебното дирене. При условия на евентуалност, в случай на отхвърляне на установителния иск, се моли ответниците да бъдат осъдени да заплатят исковите суми поради настъпила предсрочна изискуемост с връчването на ИМ.

А. П. оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Твърди, че има съществени противоречия между изложеното в издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изложеното в исковата молба.

Заявява, че не дължи претендираните от ищцовото дружество парични суми, 2 както и че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва представеното извлечение от счетоводни книги, приложено по заповедното производство, като неистински или подписан от лице без представителна власт. Оспорва положеният на получател подпис на пощенска разписка за връчено уведомление за настъпила предсрочна изискуемост. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

Т. П. оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Твърди, че не е солидарен длъжник заедно с А. П., не е сключвала такъв договор, почеркът и подписът не са нейни. Заявява, че има съществени противоречия между изложеното в издадената заповед за незабавно изпълнение и изложеното в исковата молба. Заявява, че не дължи претендираните суми, не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, не е договаряла условия за солидарен длъжник по кредита. Оспорва представеното извлечение от счетоводни книги на ДСК за размера на дълга като неистински или подписан от лице без представителна власт. Твърди, че не е уведомявана по какъвто и да е начин за настъпила предсрочна изискуемост на кредита и такава не е настъпила по отношение на нея. Ангажира доказателства, претендира разноски.

С постановеното по спора Решение № 477/03.11.2023г., първостепенният съд е признал за установено вземането на „Банка ДСК“ АД по отношение на А. Й. П. и Т. А. П. по ЗИ, издадена по ч.гр.д 320/2021г. на АРС в размер на 3 792,48лв.- изискуема падежирала главница за периода 30.03.2019г. – 30.01.2021г., ведно със законната лихва от 12.02.2021г., главница в размер на 8856,49лв., ведно със законната лихва от 26.09.2022г.; 658,33лв. възнаградителна лихва за периода 29.02.2020г. – 07.02.2021г.; 79,40лв.обезщетение за забава за периода 29.02.2020г.-07.02.2021г.; 10,54лв. обезщетение за забава за периода 08.02.2021г.-10.02.2021г.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Между „Експресбанк“ АД (чийто правоприемник е „Банка ДСК“ АД), в качеството на кредитор и А. Й. П. - кредитополучател и Т. А. П. съдлъжник, е сключен договор за кредит Експресо № **г. за сумата от 15 000лв, платима в срок до 30.03.2024г. за период от 60 месеца, с размер на месечната погасителна вноска 300,07лв. и падеж 30 число на съответния месец, при ГЛП от 5,99% и ГПР 8,59%. Неразделна част от договора е 3 погасителен план към него/л.17-25вкл/. Съгласно чл.11 от договора банката може да изиска предсрочно погасяване на предоставения кредит, ведно с изтеклите лихви с първи предстоящ падеж, като обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на задължение на кредитополучателя по договора.

По делото са приети изпратени до ответниците уведомления за предсрочна изискуемост на вземането по договор за кредит от ** - на представените разписки л.14,16 е положен подпис за „получил лично“ за А. П. и Т. П. от****г.

Видно от приложеното ч.гр.д № 320/2021г по описа на АРС, ищецът се е снабдил със ЗИ на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и ИЛ, след което е подал молба до ЧСИ Минка Станчева Цойкова за образуване на изпълнително производство срещу длъжниците по ИЛ/л.712вкл/.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена ССчЕ, от която се установява, че сумата по договор за кредит от 07.03.2019г. е усвоена от А. Й. П. на 07.03.2019г. Експертът е констатирал, че по договора са извършвани погашения от А. П. в размер на 2 795,91лв., а от сметката на Т. А.

П. са постъпвали суми в периода 04.05.2020г.- 22.01.2021г. Плащането на погасителните вноски от А. П. е преустановено на 29.02.2020г. Като размер на дължимите суми към 18.02.2021г. – подаване на заявлението в съда, вещото лице сочи сумата от 12 648,97лв. – главница; 658,33лв.- възнаградителна лихва за периода 29.02.2020г.- 07.02.2021г.; 79,40лв. - обезщетение за забава за периода 29.02.2020г. – 07.02.2021г., законна лихва в размер на 10,54лв. за периода 08.02.2021г.-10.02.2021г. Към датата на предявяване на иска – 18.04.2022г. вещото лице сочи като дължими суми: 12 648,97лв. – главница;

658,33лв. - възнаградителна лихва за периода 29.02.2020г. -07.02.2021г.;

79,40лв. - обезщетение за забава от 29.02.2020г.- 07.02.2021г.; 10,54лв. обезщетение за забава за периода след настъпване на изискуемост 08.02.2021г.-10.02.2021г.; 604,09лв. - възнаградителна лихва за периода 08.02.2021г.-18.04.2022г.; 1803,08лв. - обезщетение за забава за периода 11.02.2021г.-18.04.2022г. Като размер на вноските с настъпил падеж към 18.04.2023г. сочи сумите от 10 978,37лв. - общо дължими погасителни вноски с падеж от 29.03.2020г.-29.03.2023г.; 109,76лв. - дължима санкционираща 4 лихва с падеж от 29.03.2020г.-29.03.2023г. Към 04.09.2023г. размерът на падежиралите вноски по договора е както следва: 12 602,94лв. - общо дължими погасителни вноски главница за периода 29.03.2020г.-29.08.2023г.;

63,01лв. - дължима санкционираща лихва за периода 29.03.2020г.-29.08.2023г.

От приетото по делото заключение по изготвената СГЕ се установява, че в представените за изследване два броя разписки потвърждение за получаване, подписите, положени за „получих лично“, не са изпълнени съответно от Т. А. П. и А. Й. П..

Първият спорен пред настоящата инстанция въпрос е относно допустимостта на предявените установителни искове, както и тази на предявените в условия на евентуалност осъдителни такива. В тази връзка ПОС намира следното:

Съгласно чл.415, ал.4 ГПК искът, респ. исковете, за установяване на вземането се предявява в едномесечен срок от съобщението. Видно от ч.гр.д № 320/2021г. по описа на АРС, указанията за възможността да се предяви иск по чл.422 ГПК са връчени на 15.03.2022г., а ИМ е депозирана по пощата на 15.04.2022г. Ето защо законоустановеният срок за предявяване на установителените искове е спазен от ищеца. Не се споделя релевираното възражение на жалбоподателите за недопустимост на установителните искове, поради ненастъпила предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В случая от приетото заключение по СГЕ се установява, че съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията на ищеца не е достигнало до ответниците преди подаване на заявлението. В производството по предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, за който се твърди настъпила предсрочна изискуемост, обявяването на предсрочната изискуемост може да бъде извършено чрез връчване на длъжника на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК и приложеното към нея изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като обявяването на предсрочната изискуемост е факт, който трябва да бъде съобразен от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /Решение № 50098 от 10.10.2022 г. по т. д. № 869/2021 г., т. к., іі т. о. на ВКС/.

Видно от материалите по делото, постъпили са отговори на исковата молба от ответниците чрез техен упълномощен представител – адв.Н.П..

5

С Определение № 3089/30.08.2022г. районният съд е разпоредил да се връчат преписи от исковата молба с приложенията към нея на ответниците чрез техния пълномощник – адв.П.. От съобщението за връчване на преписи от исковата молба се установява, че датата на получаването им е 26.09.2022г.

Следователно, с това връчване на двамата ответници са настъпили последиците на предсрочната изискуемост, предвид наличието на посочените в чл.10,ал.2 от договора за кредит обективни предпоставки, а именно неплащане на падежирали вноски.

С оглед допустимостта на предявените главни установителни искове, съдът не дължи разглеждане и произнасяне по предявените осъдителни такива в условията на евентуалност. Макар районният съд в мотивите си да е изложил съображения, че осъдителните искове са допустими, той не ги е разгледал по същество и не се е произнесъл с диспозитив по отношение на тях в своя краен акт. Следователно, оплакването за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.

По отношение на основателността на установителните искове, настоящата инстанция приема следното:

От приложения по делото договор за кредит се установява, че А. П. се е задължил по същия като кредитополучател, а Т. П. – като съдлъжник. В чл.17 от договора е записано, че съдлъжникът заявява безусловно, че встъпва в дълга на Кредитополучателя и се задължава в това си качество да отговаря солидарно с него за всички негови задължения, произтичащи от процесния договор. Съдлъжникът дължи същото, за което се е задължил и Кредитополучателя, и в същия обем. В ал.3 на чл.17 е записано, че банката има право да иска изпълнение директно от Съдлъжника на цялото задължение или на всяка негова част веднага след настъпване на изискуемостта на съответното задължение.