Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34178 от 14.12.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67128/2021
Вид
Определение № 34178
Подписан
14.12.2022
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34178 гр. София, 14.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20211110167128 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № ...../20.07.2022 г. на В. Р.

Чочев, в която е обективирано искане за допълване и за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителя сочи, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни и че следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски за първоинстанционното производство.

Ищецът „Йеттел българия“ ЕАд е получил препис от въззивната жалба, по която е депозирала становище в законоустановения срок, с което счита молбата за неоснователна.

Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното:

Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от процесуално легитимирано лице.

Разгледана съображения: по същество, същата се явява неоснователна по следните

В мотивите на постановеното по делото решение съдът е посочил, че при този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените от него разноски, определени съобразно уважената част от предявените искове. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство.

Ищецът е строрил разноски в заповедното производство за заплащане на ДТ в размер на 25 лева и за адвокатско възнгрждение в размер на 360 лева. В исковото производство е заплатил държавна такса в размер на 25 лева и е предствил доказаталтества за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Следователно, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски, съобразно 1 уважената част от исковите претенции, както следва: сума в общ размер на 223,83 лева – разноски за исковото производство и сума в общ размер на 265, 15 лева[1]разноски за заповедното производство. Ответника не е претендирал разноски и присъждането на такива не се следва.

Съгласно тълкувателно решение Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.1 само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

Съдът не е присъдил разноски на ответната страна, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, тъй като доказателства за направата на такива не са представени до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция. Едва с молба от 25.11.2022 г. (след постановяване на съдебното решение и след изтичане на срока за обжалването му) са представени доказателства за сторени от ответника разноски. Не е релевирано и своевременно възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Такова се прави за първи път от ответника с депозираната въззивна жалба. Отделно от това претендираното адвокатско възнаграждение е в рамките на определения в Наредба № 1/2004 г. минимум.

Следователно и по така изложените съображения молбата следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 от ГПК във връзка с чл.80 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна жалба с вх. № ...../20.07.2022 г. на В. Р.

Чочев, в която е обективирано искане за допълване и за изменение на постановеното по делото решение № 7499/04.07.2022 г. в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3