Решение № 59 от 03.05.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Несебър, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20252150200068 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 988/29.01.2025 г. от В. С., ЕГН **********, с адрес в ***********, чрез адв. Д. Г. от САК, срещу Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3767603 на ОД на МВР - Бургас, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл.

21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в размер на 50 лева.

С жалбата се излагат съображения за изтекла абсолютна давност за преследване на административното нарушение, аргументират се подробни съображения за незаконосъобразност на фиша и допуснати съществени процедурни нарушения при издаването му. Моли се за отмяна на фиша, евентуално да се приеме маловажността му и да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Претендира присъждането на съдебни разноски.

Насрещната страна по жалба – ОД на МВР - Бургас, не изразява становище по оплакванията на жалбоподателя.

В проведени по делото открито съдебно заседания, жалбоподателят не се явява лично и не се представлява. Поддържа жалбата с писмена молба по делото и чрез упълномощения си адвокат.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените съдебни заседания.

Процесната жалба е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 от ЗАНН /предвид липсата на изрични доказателства в обратния смисъл /вкл. доказателство за датата на връчване на фиша/ и с оглед твърденията на жалбоподателя и датата на положения ел.подпис на жалбата/, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните 1 по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На жалбоподателя, в качеството му на собственик на лек автомобил марка „********“, модел „**“, с рег. № *******, е бил съставен Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3767603 на ОД на МВР - Бургас, за това, че на 19.11.2019 г., в 11,20 часа, в обл. Бургас, ПП I – 9 на 205,5 км, извън населено място, посока към гр. Бургас, с автоматизирано техническо средство /автоматична система за видеоконтрол/ № TFR1-M542 било установено, че при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч, собственото му МПС се движило с наказуема скорост от 74 км/ч или при превишаване на ограничението с 14 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства, вкл. Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К № 3767603 на ОД на МВР – Бургас; докладна записка от 19.11.2019 г. на мл.автоконтрольор при РУ Несебър; протокол по образец /Приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./ от 19.11.2019 г.; протокол № 3-5-19/18.03.2019 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M 542; писмо вх. № 1839/21.02.2025 г. на ОПУ-Бургас при АПИ; и писмо вх. № 3740/14.04.2025 г. на Община Несебър с приложена към него скица-ситуация.

Посочените писмени доказателства установяват в пълнота приетите от съда факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът, по изрично оплакване на жалбоподателя и служебно установи, че към настоящия момент са изтекли давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, за които следи в производството.

Давността представлява изтичане на определен от закона срок, който при допълнителни законно установени предпоставки изключва наказателното преследване или изпълнението на наложеното наказание. По отношение на института, законодателят е предвидил уредба в ЗАНН с разпоредбите на чл. 34 и чл. 82.

Първият текст от разпоредбите на чл. 34 урежда случаите, при които административнонаказателното производство въобще не се образува или образуваното се прекратява - когато нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато това е предвидено в закон или указ. Според същата норма, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, като за митнически, данъчни, банкови и др. конкретно посочени видове нарушения срокът е две години от извършване на нарушението. Различен давностен срок е предвиден в алинея 2, при конкретна хипотеза на чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция. Според ал. 3, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в 6-месечен срок от съставяне на акта.

Анализът на разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН води до извода, че същите уреждат давност, различна от предвидената в Наказателния кодекс /НК/ давност за преследване, която да е обвързана с датата на съставяне на АУАН или датата на образуване на административнонаказателното производство - от откриване на нарушителя или от извършване на нарушението. Законодателят не е предвидил уредба в ЗАНН и относно абсолютната давност /по аналогия на чл. 81, ал. 3 от НК/.

От друга страна, разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание /т. нар. в теорията „изпълнителска давност“/. Според ал. 1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли съответните, в три хипотези, срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т.е. от влизане в сила на наказателното постановление и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за 2 изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В ал. 3 на чл. 82 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1 на чл. 82 от ЗАНН. Според ал. 4, разпоредбата на ал. 3 не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Ако наказателното постановление не е било връчено по реда уреден в ЗАНН, то не е влязло в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че в ЗАНН липсва уредба на абсолютната давност, при която административнонаказателното преследване се изключва, независимо, че актът, с който е наложено наказанието, не е влязъл в сила, т.е. липсва уредба аналогична на разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК, предвид което и при условията на препращането на чл. 11 от ЗАНН, тази пълнота следва да се запълни с приложение на НК.

Препращането на чл. 11 от ЗАНН към чл. 81 от е възприето като допустимо още с Тълкувателно решение № 112/ 16.12.1982 г. по н.д. № 96/1982 г., ОСНК на ВС, а в последствие е доразвито със съвместното Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по тълк. дело № 1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и II колегия на ВАС. Нещо повече, дори и при липсата на препращане към НК, той би следвало да бъде приложим по правилата на аналогията при съществуваща в ЗАНН празнота поради степента на сходство в институтите на административнонаказателното и наказателното право /по арг. за противното и от чл. 46, ал. 3 от ЗНА/. В противен случай лицата, извършили престъпление, ще се поставят в поблагоприятно положение от извършилите административно нарушение. Ако се изключи въобще приложението на института на давността в производството по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания ще се допусне възможността административните нарушения да се санкционират след изтичане на неопределен период във времето, с което на практика ще се допусне трайна несигурност в правния мир. Такава възможност няма нито по отношение на извършителите на противообществени прояви с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията /чл. 79, т. 2 от НК/, нито по отношение на извършителите на други проявни форми на правно запретено поведение като гражданските деликти /чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД/ и дисциплинарните простъпки /чл. 194, ал. 1 от КТ, чл. 94, ал. 1 от ЗДСл, чл. 134, ал. 1 от ЗАдв., чл. 69, ал. 1 от ЗЧСИ, чл. 76, ал. 1 от ЗННД и др./.

Следва да се посочи, че разпоредбата чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална норма за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен орган.

Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, установени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо сроковете по чл. 34 от ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими. Те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не се числи към нито един от двата вида актове. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В тази връзка и сроковете по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение в производствата по издаване на ел. фиш и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. Приложима е обаче абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН.

3

В заключение, настоящият състав счита, че на основание чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 81 ал. 3 от НК в настоящия случай следва да се приложи института на абсолютната давност /така и Решение № 1166 от 23.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 1571 / 2023 г. на XIII състав на Административен съд - Бургас /. Според чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, като този срок започва да тече съобразно чл. 80, ал. 3 от НК, от довършване на деянието. В случая се касае за нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. От събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е било извършено на 19.11.2019 г., в 11,20 часа. Следователно, абсолютната давност, която изключва административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя за процесното нарушение, е четири години и шест месеца, и е изтекла на 19.05.2024 г.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалвания електронен фиш следва да бъде отменен, като не е необходимо да се обсъждат изложените от жалбоподателя допълнителни доводи за незаконосъобразността му.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 500 лева за заплатено възнаграждение на един адвокат.