Определение № 2340 от 19.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2340 гр. София, 19.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20251110148736 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими и следва да се приемат.

Ищецът е поискал на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи посочените в исковата молба документи, но доколкото същите са представени с отговора на исковата молба, искането следва да бъде оставено без уважаване.

Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно основание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца, направено по реда чл. 190 ГПК, тъй като същата заповед е представена.

ДОПУСКА свидетел при режим на довеждане на ответника.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба при депозит в размер на 204,52 евро, платим от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза Елисавета Владова Жекова, специалност: икономика и организация на труда, с достъп до класифицирана информация съгласно списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от комисията по чл. 401, ал. 1 ЗСВ за съдебния район на Софийски градски съд за 2023г.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.03.2026г. от 13.40 часа, за когато да се призоват страните, като ПОСТАНОВЯВА разглеждането му при закрити врата на основание чл. 11 ГПК вр. чл. 3 ЗЗКИ.

1

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор на ответника с приложените към него доказателства.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. чл. 195 ЗОВСРБ и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24507 лв., представляваща обезщетение за извънреден труд, за носени дежурства над установената продължителност на служебното време, некомпенсиран с почивки до прекратяване на служебното правоотношение, за периода от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. и сумата от 1466,02 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 09.05.2025г. до 13.10.2025г. Претендира се за осъждане на ответника да заплати на ищеца посочените суми, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане и разноски за производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който е оспорил исковете, като твърди че е налице компенсация от която ищеца се е възползвал с намаляване на работно време и че закона не предвижда парично обезщетени.

Разпределение на доказателствената тежест:

По иска с правна квалификация чл. 194, ал. 3 вр. чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ вр. чл. 195 ЗОВСРБ вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно служебно правоотношение между страните през процесния период, по силата на което е служил при ответника, включително като е полагал 24-часови дежурства за исковия период, че същото е прекратено със заповед № 173 от на директора на СВР, като е освободен от служба, считано от 21.02.2023г., че отработените часове/дни за исковия период са надхвърлили нормалната продължителност на служебното време до увеличената продължителност на това време, като непредоставените дни почивка са 90 дни, за които след прекратяването на служебното правоотношение му се дължи обезщетение за извънреден труд, което се равнява на претендирания размер от 24507 лв., съответно размера на последното получено брутно месечно възнаграждение към датата на освобождаване от длъжност.

По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава за плащането му и размера на дължимото обезщетение за забава.

В тежест на ответника е да докаже възражението си, че е компенсирал ищеца за положените 24-часови дежурства с почивки съобразно действащия ред към датата на полагането им, респективно, че платил дължимите обезщетения.

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК фактите, че за исковия период от 01.01.2010г. до 28.02.2015г. страните са били обвързани от служебно правоотношение, което е прекратено със заповед № 173 на директора на СВР, считано от 09.05.2025г.

ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на спора чрез взаимни отстъпки. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в понисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78, ал. 9 ГПК.

Предвид характера на делото не е необходимо съдът да задължава страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация, тъй като не са налице предпоставките за това.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3