Решение № 6336 от 08.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6336 гр. София, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20221100510739 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Етажната собственост с адрес: гр.

София, ж.к. „******* *******, представлявана от управителя на етажна собственост - Х. Б.

Т., действащ чрез процесуалния си представител адв. С. Д., срещу решение №20020798 от 14.03.2022 г., постановено но гр. д. № 11639/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в.

С посоченото решение са отменени като незаконосъобразни решенията на проведеното на 05.12.2019 г. общо събрание собствениците на Етажната собственост с административен адрес гр. София, ж.к. „******* парк“, ул. ,,*******, а също са отменени като незаконосъобразни и решенията на проведеното на 23.02.2021г. общо събрание на собствениците на същата етажна собственост.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в едната си част е недопустимо, а в другата част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени процесуални нарушения. Моли се решението в първата обжалвана част да бъде обезсилено, а във втората да бъде отменено, като предявените искове да бъдат оставени без разглеждане/отхвърлени. Претендира се присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият Е. Т. В., действащ чрез пълномощника си Т. Й. В., е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.

Претендира присъждане на сторените във въззивното производството разноски.

Предмет на въззивното производство са и две частни жалби срещу решение от 1

19.05.2022 г. по гр. д. №11639/2021 г. на СРС, с което се допълва решение от 14.03.2022 г. по същото гражданско дело в частта му за присъдени разноски, като Етажната собственост е осъдена да заплати съдебни разноски в размер на 160 лева на ответника Е. Т. В..

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

На първо място следва да се отбележи, че съгласно решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. № 657/2012г. ГК 1 ГО на ВКС решенията на общото събрание на етажната собственост могат да бъдат нищожни или незаконосъобразни, като съдът по конкретното дело преценява кой порок е налице. И в двата случая обаче съгласно изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС искът е за отмяна на порочното решение /нищожно или незаконосъобразно/.

Основателни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че искът по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общото събрание от 05.12.2019г. е предявен след изтичане на преклузивния законоустановен срок. Действително, от протокола от общото събрание, проведено на 05.12.2019г. е видно, че Т. В. е присъствал лично, което е удостоверено с подписа му, а и се признава от самия него в подадените уточнителни молби. Срокът за обжалване обаче тече от датата на поставяне на съобщението за изготвяне на протокола.

Правилно СРС е приел, че липсват данни Т. В. да е бил уведомен за изготвяне на това съобщение на посочения от него телефон. Неправилен обаче е изводът, че след като липсват такива данни, искът е допустим, като предявен в преклузвния 30 – дневен срок.

Съгласно чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) в срока по ал. 6 поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението. Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "вярно с оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл. 13, ал. 2, какъвто е и настоящият случай, се изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната.

Съгласно чл. 13, ал. 2 ЗУЕС собственик или ползвател, който не ползва 2 самостоятелния си обект или ще отсъства повече от един месец, уведомява писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за свикване на общо събрание, както и телефонен номер.

Когато в случаите по чл. 13, ал. 2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението. В подаденото заявление от Т. В. е посочен единствено телефон, но не и електронна поща или адрес. Ето защо, същият се счита уведомен с поставяне на съобщението по силата на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Видно от протокола на л. 33 от делото на СРС, съобщението за изготвен протокол от ОС, проведено на 05.12.2019г., е поставено на 12.12.2019г. , а искът е предявен на 26.02.2021г.

Ето защо, решението на СРС в тази част следва да бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Искът за отмяна на взетите решения на общото събрание на 23.02.2021г. е предявен в срок. Исковата молба е подадена на 26.02.2021г., поради което съдът дължи произнасяне по същество на спора.

Съгласно приетото в решение № 28 от 06.06.2017г. по гр. д. № 2887/2016г. на ВКС, II ГО „разпоредбата на чл. 40, ал.1 ЗУЕС предоставя възможност на „всеки собственик” да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието „всеки собственик” следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му“.

В настоящия случай, видно от представения нотариален акт, се установява, че ищецът е собственик, поради което е правно легитимиран да води настоящите искове.

При предявен конститутивен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е практиката на ВКС – Решение № 58 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 5704/2013г. на ВКС, І г.о. Недопустимо е след изтичане на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС да се релевират нови основания за порочност на оспорените решения, взети на ОС на ЕС, включително и чрез поясняване и допълване на исковата молба по реда на чл.143, ал.2 от ГПК.

В исковата молба ищецът заявява, че процедурата по свикване и провеждане на общото събрание е незаконосъобразна. Още с исковата молба ищецът е твърдял нарушение на чл. 16, ал. 1 до ал. 7 от ЗУЕС. Ето защо, неоснователни са доводите, изложени във въззивната жалба, че СРС се е произнесъл по непосочени в исковата молба оплаквания от страна на ищеца при провеждане на процедурата.

СРС не е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклада по делото.

3

Правилно е разпределил доказателствената тежест, като е указал на въззивника, че в негова тежест е да установи, че общите събрания са проведени законосъобразно, в съответствие с разпоредбите на ЗУЕС.

Съдът изцяло споделя изводите на СРС, че по делото не се установява да са спазени разпоредбите на ЗУЕС: липса на избор на протоколчик и отбелязването му в протокола, непосочване на председателстващия общото събрание. Протоколът не съдържа изискуемите от закона реквизити: място на провеждане, идеалните части на явили се собственици, начинът, по който са гласували лицата и същността на направените изявления. В тази част съдът препраща към мотивите на СРС на основание чл. 272 ГПК, без да е необходимо да ги преповтаря.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението в т а з и част следва да се потвърди.

По частните жалби:

Е. В. е подал частна жалба срещу решение № 20036877/19.05.2022г. по същото гр. д.

/имащо характер на определение в частта за разноските/, с което е отхвърлено искането на Е.

В. с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

ЕС също е подал частна жалба срещу решение № 20036877/19.05.2022г. по същото гр. д. /имащо характер на определение в частта за разноските/, с което е допълнено решението, като на Е. В. са присъдени разноски.

Всяка от страните е депозирала отговор на подадената частна жалба в установения от закона срок, като оспорва съответната частна жалба, като неоснователна.

Частните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими.

Правилно СРС е определил размера на дължимата държавна такса – 80 лв. по всеки от исковете за отмяна на решенията на общото събрание, поради което неоснователни са оплакванията от страна на ищеца в тази връзка.

Неоснователни са и изложените в частната жалба от ЕС оплаквания, че разноски не е следвало да се присъждат от СРС, поради непредставяне на списък по чл. 80 ГПК.

Съгласно разясненията в т. 8 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д.

6/2012 г. на ОСГТК на ВКС порокът на съдебното решение, изразяващ се в непроизнасяне по всички искания на страните, включително и по присъждане на разноски, подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 от ГПК.

В решението е прието, че следва да се направи разграничение между изменение на определението в частта за разноските и допълване на решението в частта за разноски. В първия случай, при изменение на решението, респ. определението, страната не е доволна от определения размер разноски съобразно искането й и представеният списък по чл. 80 от ГПК. Във втория случай, изобщо липсва произнасяне на съда по искането за разноски.

Поради това се приема, че когато решението или определението на съда страда от порок – неточно определяне размера на разноските, но е постановено присъждането им, се касае за 4 изменение на определението. В този случай, страната, твърдяща този порок, дължи представяне на списък с разноски по чл. 80 от ГПК с цел отстраняване от съда на посочения порок. Когато страната твърди непълнота на съдебното решение или определение поради липса на произнасяне на съда, страната може и да не представя списък. Тогава съдът определя размера на следващите се разноски съобразно представените доказателства за тяхното извършване. В този смисъл и Определение №141/13.07.2020 по дело №2456/2019 на ВКС, ТК, II т.о. С решението по делото от 14.03.2022г. СРС не се е произнесъл относно разноските в производство пред СРС, поради което правилно е приел молбата за допустима, въпреки липсата на приложен списък.

С оглед изхода на спора, определението следва да бъде отменено в частта, в която СРС е присъдил сума над 80 лв. за държавна такса до присъдения размер от 160 лв.

По разноските за въззивната инстанция:

На въззивника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 40 лв. – държавна такса за въззивно обжалване, съразмерно на уважената част на исковете.