Решение № 4128 от 29.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4128 гр. Варна, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20223110110308 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени о т „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция, рег. № 542097902 чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК 204915054 срещу В. П. Н. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 12 278.72 лева, представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS16661794/04.01.2019г., 956.25 лева – непогасена застрахователна премия, 4 400.75 лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.01.2021г. до 01.08.2022г., 1941.13 лева - мораторна лихва за периода 20.02.2021г. до 01.08.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на получаване на исковата молба от ответника до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба и уточняващите такива, ищецът твърди, че е сключил с ответника договор за потребителски заем № PLUS-16661794/04.01.2019г., по силата на който е предоставил на ответника сумата от 15000.00 лева и закупуване на застраховка. С част от отпуснатия кредит в размер на 10 082.32 лева се излага, че е рефинансирано старо задължение на В. Н. и 525 лева – такса ангажимент по кредита, като остатъкът от 4 392.68 лева е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора. За ответника е възникнало задължение да заплаща в продължение на 55 месеца вноски в размер на 516.97 лева, съставляващи изплащане на главница по заема и оскъпяването й, съгласно уговорения годишен процент на разходите и годишния лихвен процент. Твърди се, че договорът е сключен при фиксиран лихвен процент. Предвид подадено заявление от страна на ответника за настъпили временни затруднения, пряка последица от извънредното положение, между 1 страните е постигнато споразумение, с което заплащането на посочените в т. 1 от споразумението месечни погасителни вноски се е отложило. Вследствие на това се сочи, че размерът на погасителните вноски и срокът на кредита е изменен, съобразно погасителния план, обективиран в споразумението. Излага, че ответникът е заплатил следните суми по кредита: на 20.02.2019г. – сумата от 447 лева; на 21.02.2019г. – сумата от 70 лева; на 20.03.2019г. – сумата от 476 лева; на 22.03.2019г. – сумата от 45 лева; на 21.04.2019г. – сумата от 215 лева; на 10.05.2019г. – сумата от 297.91 лева; на 27.05.2019г. – сумата от 516.97 лева; на 20.06.2019г. – сумата от 516.97 лева; на 21.07.2019г. – сумата от 516.97 лева; на 20.08.2019г. – сумата от 516.97 лева; на 30.09.2019г. – сумата от 516.97 лева; на 20.10.2019г. – сумата от 540.00 лева; на 03.12.2019г. – сумата от 495 лева; на 29.12.2019г. – сумата от 360 лева; на 02.01.2020г. – сумата от 156 лева; на 10.02.2020г. – сумата от 516.88 лева; на 04.03.2020г. – сумата от 516.97 лева; на 27.03.2020г. – сумата от 267 лева; на 02.04.2020г. – сумата от 150 лева; на 13.04.2020г. – сумата от 50 лева; на 24.03.2020г. – сумата от 53 лева; на 12.05.2020г. – сумата от 514 лева; на 21.12.2020г. – сумата от 555 лева; на 19.01.2020г. – сумата от 256 лева и сумата от 300 лева. След тази дата се твърди, че ответникът е преустановил изпълнение на задълженията по кредита, поради което и същият е обявен за предсрочно изискуем считано от 15.12.2021г. при условията на фингирано връчване по чл. 14, ал. 2 ЗПК, във връзка с чл. 9 от договора, на адресираната до В. Н. покана. Тъй като последната не е погасила задължението си по кредита, сезира съда с искане за осъждането й да заплати на ищеца посочените по-горе суми. Претендира и сторените по делото разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. П. Н. не депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание чрез процесуалния си представител не оспорва факта на сключване на процесния договор за кредит и усвояването на предоставения кредитен ресурс.

Оспорва се сключването на застраховка, респ. кредитирано заплащане на застрахователна премия по същия. С оглед последното поддържа, че на кредитора не се дължи заплащане на застрахователна премия, а със приспаднатата от кредитора при заплащане на сумите по кредита следва да се погаси дължимата главница. Оспорва и надлежното обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а оттук и дължимостта на вноските след датата на постановяване на решението по настоящото дело. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаното по реда на чл. 38 ЗА процесуално представителство.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното на л. 11-18 от делото заверено от страната копие на договор за потребителски кредит № PLUS-16661794, че на 04.01.2019г. ищцовото дружество и В. П. Н. са сключили договор за потребителски паричен кредит при следните параметри и условия: размер на кредита за потребителски цели – 15 000 лева, застрахователна премия – 3 093.75 лева, такса ангажимент – 525 лева, броя погасителни вноски 55 броя, месечна погасителна 2 вноска 516.97 лева, обща стойност на плащанията – 28 433.35 лева, годишен процент на разходите – 24.42% и лихвен процент – 29.71%. В чл. 2 от раздел „Условия на плащанията“ е посочено, че размерът на предоставения заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“ – 15 000 лева, като с част от сумата – 10 082.32 лева се погасява дълга на кредитора по други конкретно посочени потребителски кредити. Посочено е, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователя посочен в застрахователния сертификат, като посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“ Посочено е още, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателят при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Според чл. 3 от договора, предоставянето на посочената в чл. 2 сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски, указани по размер в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.

Уговорено в чл. 5 от договора е, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски, като при просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава. Договорът е двустранно подписан от страните, като в раздел „Удостоверявания“ кредитополучателят е удостоверил с полагане на подписа си върху договора, че е получил преддоговорна информация в съответствие със ЗПК и екземпляр от договора за кредит.

Със споразумение от 29.05.2020г., страните по договора са се съгласили да бъде отложено заплащането на вноски №№ 16, 17, 18, 19, 20 и 21 с шест месеца, в резултат на което е изменен срока на договора и е уговорен нов погасителен план.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За основателното провеждане на предявените искове в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били обвързани от действителен договор за потребителски кредит, че дружеството е предоставило уговорения кредитен ресурс, сключване на застраховка и факта на осъществяване на всички предпоставки по договора за отнасяне на кредита в предсрочна изискуемост, както и размера на претендираното вземане по отделни пера.

От коментираните по-горе писмени доказателства, а и между страните не е спорно, че между тях е била налице облигационно връзка, имаща характера на договор за кредит, по 3 която „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция се явява заемодател (кредитор), а В.

П. Н. – заемател (длъжник), подписан двустранно от съконтрахентите, като със същия е договорено, че общата дължима стойност на плащанията са в размер на 28 433.45 лева, съответно 29 962.95 лева след изменението на договора, платима на 55 вноски, последната с падеж 20.02.2024г. Между страните не е спорно, че с част от предоставения кредитен ресурс са погасени задължения към кредитора по други кредитни правоотношения, а друга – е преведена на ответницата.

Настоящият договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). От коментирания договор за предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който позволява нормалното възприятие на всички клаузи на договора. Посочен е общия размер на кредита и условията за усвояването му (чл. 11, ал. 1, т.

7 ЗПК). Лихвеният процент е фиксиран, оповестен е план с посочване на остатъчна главни при всяка вноска, което е достатъчно да се прецени каква част от нея е вече погасена с текущата вноска над включената в нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК).

Оповестен е ГПР. Не е накърнено правото на кредитополучателя на информация за извършени от него погасявания, тъй като в чл. 7 от договора кредиторът е поел задължение, изисквано по чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК да снабди безвъзмездно клиента си с подробна справка за погасяване под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.

В договора са предвидени и последиците от посоченото право на потребителя да се откаже от договора. Налага се извода, че са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК.

За нищожна обаче съдът преценява клаузата от договора за заплащане на такса ангажимент. Последната е начислена да фиксира лихвата и да съхрани условията и сроковете по договора без промяна. Сама по себе си подобна такса е лишена от основание, тъй като срещу нея не се предоставя каквато и да е допълнителна престация. На практика срещу плащането на тази такса потребителят получава „ангажимент“ за добросъвестно изпълнение на вече договорени условия. Затова и договарянето на този разходи съдът намира за несъвместим със забраната на чл. 10а, ал. 4 ЗПК за въвеждане на неясни за потребителя такси. Тази договорка не засяга същественото съдържание на договора за кредит, поради което може да бъде изключена от иначе валидното съдържание на сделката.

За недължима съдът преценява и начислената застрахователна премия при липса на представени от ищеца (въпреки разпределената му доказателствена тежест и дадени указания, че не сочи доказателства за подлежащия на доказване факт) застрахователен сертификат, удостоверяващ сключването на застрахователен договор от кредитора, респ. платена застрахователна премия.

Следващият спорен по делото въпрос упражнено ли е надлежно от кредитора правото на предсрочна изискуемост. Съобразно уговореното в т. 3 от Условията на договора, при 4 просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежа на датата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително с всички определени по договора надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение за настъпването на предсрочната изискуемост.