Решение № 450 от 18.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 450 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Търговско дело № 20235300900662 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от С. В. В., с ЕГН ********** и адрес: гр. *****, кв. „*****”, ул.*****, В. К. В., ЕГН **********, и Н. М. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. *****, кв. „*****”, ул. *****, с която са предявени активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, район ”Изгрев”, ж.к. „Дианабад“ бул. „Д-р Г.М.Димитров“ № 1.

Изложено е в исковата молба, че ищците са родственици на В. В. В., ЕГН **********, починал на *****г. в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на същата дата в района на с.*****, Община „*****”, област *****, като С. В. е негова *****, а В. и Н. В.и- негови **** и ****. ПТП било причинено от П. З. М., който с влязла в сила на 19.07.2023 г. присъда № 1/ 07.01.2022 г., постановена по нохд № 20215300201056 по описа за 2021 г. на ПОС, е признат за виновен за това, че на *****г. на път ***** - *********** при управление на МПС - лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ***** е нарушил правилата за движение- чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, а именно- В. В. В. и Т. Т. Б., както и е причинил средна телесна повреда на Н. Л. Л., като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества- престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3, предл. 2-ро, буква „а“, предл. 2-ро и буква „б“, предл. 1 -во, вр. ал. 1, буква „б“, предл. 2-ро и буква „в“, вр. чл.342 , ал.1 предл.3-то вр.чл.54, ал.1 от НК.

Твърди се, че вследствие внезапната загуба на техния родственик ищците са 1 претърпели изключителни болки и страдания. Между ***** и *** е съществувала силна връзка, двамата живеели заедно до смъртта му. След инцидента животът на ищцата бил съсипан, оттогава страда от рецидивиращо депресивно разстройство, тревожност, безсъние, главоболие, проблеми с храненето, сънува кошмари, усеща задушаване, сърцебиене, има световъртежи и изтръпване на крайниците, не може да пази равновесие. Същата се изолирала, преустановила социалните си контакти, ежедневието й е свързано с посещение на гроба на **** й. С оглед влошеното й психическо състояние, били проведени консултации с ***** и психолог, като, според прогнозата на специалистите, се налага психологическа подкрепа с години напред, а може би и до края на живота й. За ищците В. В. и Н. В. смъртта на техния **** също причинила дълбоки, трайни и необратими болки и страдания. Между тях и ****а им съществувала топла връзка, последният израснал пред очите на **** си и **** си, те помагали в неговото отглеждане след развода на родителите му, водели го на училище, помагали в подготовката му. В. споделял много с **** си и **** си, търсел съветите им. Вследствие внезапната му загуба се образувала огромна празнина в техния живот, довела до депресия, двамата ищци се затворили вкъщи, чувствали се безпомощни и безнадеждни, влошило се здравословното състояние на В. В..

Твърди се, че за управляваното от виновния водач МПС- лек автомобил, марка БМВ с рег. № *****, е съществувала валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответния застраховател към датата на настъпване на ПТП. С уведомително писмо, прието на 20.11.2020г., ищцата С. В. уведомила застрахователя за настъпилото ПТП и последиците от него, както и че има образувана пр.пр. № 8783/2020 г. по описа на ОП Пловдив. Поради сключения застрахователен договор, ищците заявили претенции с вх.

№4261/31.08.2023г. и вх. №4262/31.08.2023г. пред ответното дружество за обезщетяването им по административен ред за претърпените вреди, като до датата на подаване на исковата молба не е взето отношение по тях.

С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждане на ответното застрахователно дружество да заплати на ищците застрахователно обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на причинената смърт на В. В. В., съотв. в размер на 300 000 лв. на С. В. В., ведно със законната лихва, считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на главницата, и в размер от по 50 000 лв. за В. К. В. и Н. М. В., ведно със законната лихва, считано от 31.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат В. К.- пълномощник на ищците. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното застрахователно дружество, с който се оспорват предявените искове както по основание, така и по размер. Исковата претенция се счита за неоснователна и недоказана, а в условията на евентуалност се поддържа, че определените обезщетения следва да бъдат намалени наймалко с 2/3 поради изключителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Твърди се, че В. В. е станал непосредствена причина за пътния инцидент, тъй като 2 е отклонявал вниманието на водача П. М.- по време на пътуването е подритвал седалката му с цел закачка, с което е провокирал водача да се обърне към него и така да загуби контрол върху управлението на автомобила, с което е поставил началото на пътния инцидент, като посочените обстоятелства, свързани с поведението на починалото лице, били видни от мотивите към постановената присъда по нохд №1056/2021г. на ПОС. На следващо място, ответникът твърди, че пострадалият не е използвал предпазен колан в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП- В. е пътувал като пасажер на задна седалка без поставен обезопасителен колан, а настъпилите увреждания са в пряка причинна връзка с неизползването на такъв. Освен това посочва, че пострадалият е бил наясно, че водачът на МПС е употребил наркотични вещества - тетрахидроканабинол /марихуана, канабис и др./ и е бил под тяхното въздействие, последното от което се установило в хода на наказателното производство. Твърди, че употребата на тези вещества е станала в присъствието на починалия, поради което вредоносният резултат е съпричинен от него, доколкото той доброволно е приел да пътува с водача, при това без пътуването да е било наложително.

Извън горното, ответникът оспорва исковете и по размер, счита, че претендираните обезщетения са прекомерни и не са съобразени със социално-икономическите условия на живот в страната. Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение относно увреждащия лек автомобил. По изложените съображения, моли да се отхвърлят предявените искове, респ. да се намали размера на обезщетението.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват направените от ответника възражения в отговора. Посочва се, че с поведението си починалият не е допринесъл за загубата на контрол над превозното средство от водача.

Оспорват се твърденията на ответника, че пострадалият не е използвал предпазен колан, респ. че липсата на предпазен колан е допринесла за настъпването на вредите. Оспорва се и фактът, че В. В. е знаел за употребата на наркотични вещества от страна на П. М. и е поел риска да пътува с него. Изложено е още, че претендираните обезщетения не са прекомерно завишени, същите са съобразени с интензитета на страданията на ищците, които продължават и до настоящия момент. Допълва се претенцията за законна лихва относно началната дата на присъждането й, като се сочи, че в първоначалната искова молба се претендира законна лихва от 20.11.2020г. – датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на събитието, а в условията на евентуалност- се иска лихвата върху търсеното обезщетение от *****та на починалото лице да се присъди, считано от 31.08.2023г. до окончателното плащане на главницата.

В предоставения срок по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от застрахователя, с който се оспорва изложеното в допълнителната искова молба и се поддържат всички направени възражения и доказателствени искания.

По искане на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД като трето лицепомагач в процеса е конституиран, на основание чл.219, ал.1 ГПК, П. З. М., с ЕГН ********** и адрес: гр.*****.

Предявени са от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, в условията на евентуалност, 3 обратни искове с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ срещу П. М..

В исковата молба по обратния иск се твърди, че на ***** г., около 22,03 ч. в района на с. *****, Община „*****”, в резултат на ПТП е загинал В. В. В., пасажер в лек автомобил „БМВ”, рег. № *****. Виновен за ПТП е П. М., спрямо когото е постановена присъда на ПОС по нохд №1056/2021 г. Ответникът е причинил ПТП, управлявайки автомобила си с несъобразена скорост, освен това произшествието е реализирано от него след употреба на наркотици. Гражданската отговорност по отношение собствеността и ползването на процесния автомобил е била застрахована от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД посредством валидно сключен застрахователен договор, действащ към момента на ПТП. За репариране на претърпени неимуществени вреди С. В. В., В. К. В. и Н. М. В. са предявили в настоящото производство искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. за първата ищца и по 50 000 лв. за всеки от другите двама.

С оглед на това, ищецът счита, че за него е налице правен интерес да предяви обратен иск против П. М., като иска, при сбъдване на едно вътрешнопроцесуално условие, а именно- бъде уважен някой от предявените искове против дружеството- ищец по обратния иск, ответникът да бъде осъден да заплати на застрахователното дружество сумата от 100 000 лв. – главница, представляваща частичен иск от 400 000 лв., съставляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на ***** г. в района на с. *****, Община *****, обл. *****, в резултат на което е загинал В. В. В., заплатената от застрахователя лихва върху сумата, на която е осъден с решението по главните искове, лихвата върху тази сума от датата на плащането й от застрахователя до датата на възстановяването й от ответника по обратния иск, както и разноските, които дружеството евентуално ще бъде осъдено да заплати в полза на ищците по главните искове. Сумата от 100 000 лв. се претендира в следното съотношение: 80 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В. В. В. по исковата претенция срещу застрахователя от ***** му С. В. В. и по 10 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на В.

В. В. по исковите претенции срещу застрахователя от В. К. В. и Н. М. В..

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от П. М.- трето лицепомагач и ответник по обратния иск, чрез упълномощения процесуален представител адвокат С.. В отговора е изразено становище за неоснователност на предявените главни искове. Оспорва се, че ищците са претърпели неимуществени вреди с описания в исковата молба интензитет. Твърди се, че пострадалият дълго време не е съжителствал с ***** си и е поддържал по-добри отношения със своите **** и ****, включително като е живял при тях.

Освен това предявените искове се оспорват и по размер, като се посочва, че същите са силно завишени и несъответстващи с принципа за справедливост. По отношение искането за присъждане на законна лихва върху главницата от 300 000 лв., считано от 20.11.2020г. до подаване на исковата молба, се поддържа, че не е конкретизирано по размер. Поддържа се направеното от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД възражение са съпричиняване на вредите от страна на В. В.. Иска се отхвърляне на предявените искове, 4 респ. намаляване размера на претендираните обезщетения.

В отговора е взето становище за неоснователност и на исковата претенция на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Твърди се, че по делото не са представени доказателства застрахователното дружество да е заплатило претендираните суми на ищците, поради което искът му е преждевременно предявен, а производството по него следва да се прекрати, респ.