Решение № 45 от 17.06.2022, Районен съд - Кнежа

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Кнежа, 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров при участието на секретаря Красина М. Давидова като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20221430200002 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Б. Т. ХР.,с ЕГН********** чрез пълномощника си адв.Д.П. от АК гр.Пл. със съдебен адрес: гр.Пл., ул.“Ц. .С.“№**,ет.* е подал въззивна жалба срещу НП №758/15.11.2021г.,връчено на 23.12.2021г.

Въззивникът твърди,че на 02.09.2021г. около 23.30 ч. пътувал с личния си товарен автомобил Нисан Патрол, с per.№********, при което се движел по път II-13 от гр.Кн. в посока с.Д. Л., като самия път е към гр.Иск. и в автомобила с него бил приятеля му Г. С.

ОР. от с.Д. Л., който взел за компания. Въззивникът описва,че тъй като работел като охрана в кметството на с.Д. Л. и често бил ползван и указвал съдействие като поемно лице при извършване на огледи на местопроизшествия от полицейските служители има навика винаги, като види полицейски автомобил с пуснат светлинен сигнал,незабавно да спре и при нужда да се отзове и помогне на служителите на МВР.Той сочи,че докато се придвижвал с автомобила си,забелязал на километър пред себе си полицейски автомобил с пуснат светлинен буркан,който ясно бил различим в тъмното като му станало ясно,че има някакво произшествие и затова намалил и започнал да се оглежда за предмети на и встрани от пътя, които биха представлявали интерес на служителите на МВР.

Според въззивника наближавайки на около 300м от полицейския автомобил забелязал предмет, който оприличил на част от автомобил, подминал го и наближавайки служителите на МВР,започнал да намалявам с цел да спре пред или зад тяхната кола. Той описва ,че стигайки до тях бил почти спрял, когато забелязал, че са повече служители и един от тях му кимнал или направил някакъв знак, от който разбрал,че и те искат да спре, което и направил.

1

Въззивникът изтъква,че към автомобила дошъл полицейски служител, който не познава и със сигурност не е служител на РУ-Кн., свалил стъклото на вратата и първите му думи към него били, че малко по-назад на около 300метра има някаква част от автомобил.

Въззивникът описва,че за свое учудване същият му поискал документите, казал му да слезе да отвори да провери съдържанието на багажника като въпреки учудването си слязъл и каквото му разпоредил, това и направил, а същевременно разбрал, че поводът за присъствието на полицейските служители, които били не патрулна двойка, а повече е настъпило ПТП.

Въззивникът сочи,че връщайки се към автомобила и малко преди да седне на седалката, този полицейски служител забелязал неговата ловна карабина „Рюгер“ като го попитал има ли документи за нея. Според въззивника той казал на полицейския служител, че е ловната карабина е законно притежавана, има всички необходими документи и му ги представил,а около автомобила имало и други полицаи които били разположени по начин, по който обезопасяват действията на проверяващия го служител на МВР, без самите те да имат пряка видимост и лично да възприемат конкретната фактическа обстановка.

Въззивникът описва ,че проверяващият го служител изискал да му покаже карабината и оборудването към нея,при което той слязъл, минал от дясната страна на джипа и от джоба на предна дясна врата извадил пълнителя, дръпнал и пушката и я извадил и му ги дал. Той сочи,че тогава от другите полицейски служители започнали коментари, че явно докато е управлявал автомобила си,е стрелял и ловувал незнайно какво, което за него било странно и безсмислено и единствено им заявил, че няма такова нещо и няма как да стане.

Според въззивник е трудно да се обяснява на човек, който не е ловец, че карабината се държи с две ръце и е практически невъзможно и абсурдно да се управлява автомобил едновременно със стрелба по каквито и да е животни. Въззивникът сочи,че са го попитали защо не носи пушката в калъф и защо не е със заключващо устройство, при което казал че калъф не е счел да вземе за необходимо в този момент, а заключващото устройство се е счупило и няма как да я транспортира. Според него въпреки всичко полицаите му взели документите, започнали да говорят по телефона явно със служител от служба КОС, който дошъл след час, час и половина по-късно и след той му представил съставен от него АУАН на бл.№ 867122, серия АА за нарушение по чл.96,ал.4 от ЗОБВВПИ. Въззивникът изтъква ,че актосъставителят, който е служител различен от проверилия го, му представил АУАН единствено за подпис и нищо повече като в този момент се бях притеснил, тъй като от съдържанието му разбрал, че му изземват карабината с пълнителя и патроните. Той сочи,че на самата пушка бил поставил оптика-електронен увеличител,собственост на друго лице и тази оптика не била посочена като иззета в акта, но реално и буквално полицаите я взели.

Въззивникът твърди,че полицейските служители междувременно били извикали горски надзиратели, които му съставили акт серия СЗДП 201 г. бл.№113901/03.09.2021г. , в което вписаха, че в качеството си на ловец, с извадена от калъф и сглобено и заредено оръжие, ловува без да притежавам разрешително за лов, при което като място на извършване на нарушението е посочено не главния път Кн.-Иск., а землището на с.Бр. при конкретни GPS 2 координати и единствено те са се осъзнаха да напишат неговите обяснения, че превозва оръжието, а не ловува. Той излага,че на следващият ден ходил в служба КОС в РУКн.,където се опитал се да обясни, че самата ситуация е нелепа и не е извършил административно нарушение, съответно помолил и да му бъде върната чуждата оптика, тъй като тя не е негова и не е иззета с акта,но получил отказ и не я върнал на собственика.

Въззивникът описва,че е получил покана изх.№2236/09.11.2021г. на ДГС-ТП гр.Пл. за съставяне на нов АУАН от служители на РДГ-Л. , с която се изисквало да се яви на 23.11.2021г. което много го учудило, изумило и объркало, тъй като вече имал съставен от горските служители предходен АУАН.

Въззивникът изтъква,че понеже на конкретния ден бил ангажиран и немогъл да се явя в ТО РГС-Пл. два дена по-късно бил потърсен от горски служители и в с.Д. Л. и му бил връчен акт серия СЗДП 201 г. бл. №113883/23.11.2021г., съставен по реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,където било описано,че му се изземва за втори път карабината, пълнителя с 6 патрона и допълнително вече оптиката, указана, като електроен увеличител на образа,която според него незаконосъобразно била задържана от служителя на КОС при РУ-Кн. от 03.09.2021г.

Въззивникът сочи,че след като се запознал с мотивите на обжалваното НП, счита същото за неправилно, поради следните съображения:

-посоченото място на извършване на нарушението не е пряко установено от служителите на РДГ-Л. и не се намира буквално в землището на с.Бр.,общ.Кн.,а се намира на главен път II13;

-служителите на МВР не са го спрели със стоп-палка,а самият той спрял до тях и тогава му била извършена проверка;

-ако е бил в землище с джип, със или без наличие на отстрелян дивеч в автомобила, би се съгласил, че може да се тълкува за лов по смисъла на ЗЛОД,но когато управлява автомобила си по обществен път, по никакъв начин не може това да се възприема за подобно нещо;

-на ловното му оръжие била монтирана единствено оптиката, която по-рано през този ден взел от мой познат,но единствено с цел да не се търкаля свободно в автомобила и да се счупи;

-самата оптика не е иззета по надлежния ред от служителите на МВР, а при съставения му втори акт на 23.11.2021г. от същия горски стражар Р. ИВ. П. е посочена за иззета,като нито той му я е предоставил,нито служителя на КОС при РУ-Кн. може да му я предостави,след като не е иззета с АУАН на бл.№867122/03.09.2021г. и то при положение,че с акта на горските той се запознал и го подписал два дена по-късно - 25.11.2021г.(възниква въпросът от къде горските са взели тази оптика, която не е моя собственост и кой им я е предоставил и на какво правно основание)-,

-след като има съставен акт от горския стражар Р. ИВ. П. на 03.09.2021г.,възниква и въпросът как при образувано едно АН производство, което не е приключило, за същото негово деяние се съставя ВТОРИ АУАН или ВТОРО АН ПРОИЗВОДСТВО, което се реализира с издаването на обжалваното НП.

3

Въззивникът акцентира ,че принцип на законодателстото ни е,че за едно и също деяние е недопустимо да се образуват две едни и същи по вид производства.;

-нито актосъставителя, нито АН орган е провел разследване на обстоятелството дали незаконно иззетата оптика е негова собственост или не,нито са му изисквани обяснения в тази насока, нито са уведомили собственика(доказателства за собствеността може да представи само той), че същата му се отнема в разрез с правилото на чл.20,ал.1 от ЗАНН т.е. това е възможно ако принадлежи на въззивника, но не и ако е чужда собственост).

Въззивникът описва фактическата обстановка по случая в насока,че около 16.00ч. на 02.09.2021г. взех своя приятел Г. С. ОР. от с.Д. Л. с цел да му прави компания като отишли на стрелбището в гр.Кн.,където да си почисти и при нужда отремонтира ловното оръжие, съответно и да го простреля с цел привеждането му в готовност за лов след разрешение.

Въззивникът извадил оръжието си от калъфа,поставил му заключващ механизъм на спусъка,взел един пълнител с шест патрона, който оставил в джоба на предна дясна врата на своя джип Нисан и тръгнали. Отишли до стрелбището,което е собственост на Й. Д.

Д.,разглобил го, почистил го, настроил го и пипнах тук-там по механизмите и детайлите,за да го приведа в готовност,но тогава г-н Д. му обяснил,че няма разрешително за допускане стрелба с неговото ловно оръжие и не се наложило да вади пълнителя и да го зареди.

Въззивникът твърди,че е сглобих ловното си оръжие и си поприказвахме известно време, след което си тръгнал от там.

Въззивникът описва,че от стрелбището отишли при неговия приятел ИЛ. В. К. от гр.Кн.,който знаел,че притежава оптика пригодна за карабина, която от време на време му отстъпвал за временно ползване и го помолил да му я даде с цел да я ползва на следващия ден при прострелване на оръжието му за да знае дали същото е приведено в изправност.

Въззивникът сочи,че в дома на И.К. се разговорили,показал му пушката, обяснил му,че се е наложило да я почистя и ремонтира, понеже спусъка при издърпване създавал напрежение неспецифично за нея махнал заключващия механизъм на спусъка и демонстрирал,че според него сега същият е с необходимата за ловуване лекота и напрежение, но трябва да се убеди в това чрез прострелването й. Той описва,че накрая на гостуването и излизането пред домът му, пристъпил към заключване на спусъка, но заключващото устройство се счупило и понеже в този му вид било негодно за употреба, Илия го взел и го изхвърлил в кофата за боклук.

Според въззивника нито е гледал колко време са били на стрелбището на г-н Д.,нито колко време сме били на гости при И.К., но по някое време вечерта си тръгнали. Въззивникът изтъква,че изцяло съзнавал,че при наличие счупен заключващ механизъм предвижването му с тази пушка в колата е неправилно, но нямало как да я остави в дома на Илия,тъй като той нямал разрешително за ползването и съхранението й, което спрямо изкараните от него курсове за ловец, в очите на МВР би следвало да означава, че при една проверка ще приемат, че е извършил престъпление по чл.339 от НК.

Въззивникът сочи,че си помислил, че след като по закон при наличие на счупена ключалка на спусъка няма право да оставя и предоставя личното си ловно оръжие на друг човек то би 4 било нормално да го транспортира до домът си и там да го обезопаси затова преценил, че ситуацията е от типа нонсенс и най-малкото зло е това да си придвижи карабината от гр.Кн. до с.Д. Л.. Той описва,че с цел предпазване на взетата за временно ползване чужда оптика, я поставих на самата карабина, за да не се търкаля из колата и счупи, а пълнителя го оставил в джоба на предна дясна седалка. Въззивникът твърди,че няма спомен дали някой от полицейските служители е поставял за момент пълнителя на карабината с евентуална цел за установяване, че същия е от нея, но със сигурност обаче не е било снарядено. Той описва,че при идването си горските стражари нито са го намирали в някакво землище - тип полска местност, нито е бил в такава,което не е вярно. Според виззивника още по-малко е вярно,че някой стражар лично е констатирал в какво състояние е било оръжието му към момента на установяването му от проверяващия го полицейски служител, съответно дори при пристигането си служителя на КОС при РУ-Кн. установил пълнителя с патроните за карабината му в джоба на предна лява врата, където го преместил след показването му на проверяващия ме служител от МВР.