Решение № 79 от 21.07.2021, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Белоградчик , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидарка Д. Йосифова при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело № 20211310100160 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 422 , във вр. с чл. 228 ЗЗД – за установяване на съществуване на вземане по договори за наем на земеделска земя и по чл. 86 ЗЗД – законна лихва.

В исковата молба, ищците „Бридж 2007“ ЕООД и „Бългериън Пропърти Дивелъмпънт 2016“ ЕООД, и двете дружества чрез пълномощника им адв.

Ир. В. от АК – Видин, твърдят, че между всеки един от тях – като наемодатели и ответника като – наемател, са сключени договори за наем на земеделска земя за стопанските години 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г., по силата на които, на ответника са отдадени под наем земеделски земи в различни землища. Ищците сочат, че ответникът – наемател не е изпълнил задълженията си договорите за наем и не е заплатил дължимия наем за ползването на земеделските земи за посочените стопански години. Издадени са и 3 бр. фактури. Поради това, ищците са подали Заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч. гр. д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик, по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 360 от 05.11.2020 г. В срока по чл. 414 ГПК, ответникът е подал възражение против така издадената заповед, поради което и ищците предявяват настоящия положителен установителен иск за установяване 1 съществуване на вземането им.

Предвид гореизложеното, ищците претендират, съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищеца „Бридж 2007“ ЕООД има съществуващо вземане спрямо ответника „Бел Пар“ ЕООД, в размер на 19 285.95 лв., а ищеца „Бългериън Пропърти Дивелъмпънт 2016“ ЕООД, има съществуващо вземане спрямо ответника – в размер на 7 066.36 лв., ведно със и законната лихва върху всяка една от главниците считано от 04.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ТГПК до окончателното изплащане на всяка главница, както и направените разноски по заповедното и исковото производства.

В същият смисъл е пледоарията на процесуалния представител на ищците в хода на устните състезания – съдът да приеме за установено, че вземането им по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 360 от 05.11.2020 г., съществува.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Приложено е ч.гр.д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик.

В срока по чл. 131 ГПК, отговор от страна на ответника не е постъпил.

Ответникът не изпраща представител и в съдебно заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В първото по делото заседание, адвокатът – пълномощник на ищците направи искане за постановяване на неприсъствено Решение по реда на чл.

238 ГПК срещу ответника, предвид пасивното му процесуално поведение – неподаване на отговор и неявяване на негов представител в първото по делото заседание.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :

Предвид направеното искане от страна на проц. представител на ищеца за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, в първото по делото заседание на 15.07.2021 г., съдът, прие, че са налице всички изискуеми законови предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК. Ответникът не е депозирал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не изпраща представител в първото 2 по делото заседание, като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна, пълномощникът на ищците е направил искане постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и е представил писмени доказателства с исковата молба.

Съдът прие, че са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК – на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването на негов представител в съдебно заседание /с връчването на съобщението, разпореждането на съда и призовката за делото/.

Налице са и предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – а именно – така предявените обективно и субективно съединени искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените с исковата молба писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, поради което и съдът изцяло ги кредитира.

Доказа се съществуването на облигационни правоотношения между страните, обективирани в 3 броя договори за наем, за стопанските 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г. Издадени са и 3 броя фактури, по които плащане от страна на ответника на дължимия наем за ползването на земеделските земи, не е извършено. Доказан е и размера на вземането.

Поради това съдът приема, че предявените искове са доказани по основание и размер.

При горните мотиви, съдът постановява неприсъствено решение срещу ответника и уважава предявените искове, като предвид разпоредбата на чл.

239, ал.2 ГПК, съдът не се мотивира по същество, а указва, че решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът приема, че съществува и вземане на ищците спрямо ответника, и за законни лихви за забава върху всяка една от главниците, считано от датата на депозиране на Заявлението подадено по реда на чл. 410 ГПК по което е 3 образувано ч.гр.д. № 429/ 2020 г. на РС – Белоградчик – от 04.11.2020 г. С депозирането му, от страна на ищците е отправена покана към ответника за плащане на главниците, поради което и от този момент същия изпада в забава и дължи законни лихви до окончателното изплащане на всяка една от главниците.

По разноските.

Предвид изхода на делото – съдът уважи изцяло предявените искове, то ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя тежест направените от ищеца разноски, както по заповедното производство, така и тези, в настоящия исков процес, както следва: 1 054.09 лв. – държавна такса /от които 527.05 лв. – държавна такса по заповедното производство – ч.гр.д.

№ 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик и 527.06 лв. – държавна такса по настоящото исково производство/, както и 1 790 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство. По заповедното производство, разноски за адвокатско възнаграждение не са присъдени. По отношение на разноските за адвокатско възнаграждение в исковото производство са представени надлежни доказателства за това, че са реално направени – договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен размера на възнаграждението и има отбелязване, че същите са изплатени в брой.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по предявения от „Бридж 2007“ ЕООД , ЕИК 175148836, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 69, ет. 2, ап. 5, представляван от Израел Фелдшеров – управител, чрез пълномощника им адв. И.В. от АК – Видин, против „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК 201057077, със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко Иванов“ № 32, представлявано от Д. ЕВГ. К., ИСК по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД, че вземането на ищеца СЪЩЕСТВУВА за сумата 19 285.95 лв. (деветнадесет хиляди двеста осемдесет и пет лева и деветдесет и пет ст.) лв. – неплатена наемна цена за стопанската 2018/ 2019 г. – по Договор за наем на земеделска земя от 4

25.07.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 429/ 2020 г., до окончателното й изплащане.

ПРИЕМА за установено по предявения от „Бългериън Пропърти Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК 204367558, седалище и адрес на управление – гр. София, район Средец, ул. „Пиротска“ № 115, ет. 2, ап. 1, представляван от Николай Гълъбов – Управител, чрез пълномощника им адв. И.В. от АК – Видин, против „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК 201057077, със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко Иванов“ № 32, представлявано от Д. ЕВГ. К., ИСК по чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 228 ЗЗД, че вземането на ищеца СЪЩЕСТВУВА за сумата 7 066.36 лв. (седем хиляди и шестдесет и шест лева и тридесет и шест ст. ) лв.

– неплатена наемна цена за стопанските 2017/ 2018 г. и 2018/ 2019 г. – по Договори за наем на земеделска земя от 25.07.2018 г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 04.11.2020 г. – датата на подаване на заявлението по ч. гр.д. № 429/ 2020 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „БЕЛ ПАР“ ЕООД, ЕИК 201057077, със седалище и адрес на управление : гр. Белоградчик, обл. Видин, ул. „Божко Иванов“ № 32, представлявано от Д. ЕВГ. К., ДА ЗАПЛАТИ на „Бридж 2007“ ЕООД , ЕИК 175148836, седалище и адрес на управление – гр. София, ул. „Княз Борис I“ № 69, ет. 2, ап. 5, представляван от Израел Фелдшеров – управител и на „Бългериън Пропърти Дивелъпмънт“ ЕООД, ЕИК 204367558, седалище и адрес на управление – гр. София, район Средец, ул. „Пиротска“ № 115, ет. 2, ап. 1, представляван от Николай Гълъбов – Управител, чрез пълномощника им адв. И.В. от АК – Видин, направените по делото разноски: 1 054.09 лв. – държавна такса /от които 527.05 лв. – държавна такса по заповедното производство – ч.гр.д. № 429/ 2020 г. по описа на РС – Белоградчик и 527.06 лв. – държавна такса по настоящото исково производство/, както и 1 790 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото исково производство.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________ 5