Протокол № 123 от 15.09.2025, Районен съд - Златоград

ПРОТОКОЛ

№ 123 гр. Златоград, 15.09.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен Черешаров Наказателно дело частен характер № 20245420200041 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЧАСТНИЯТ ТЪЖИТЕЛ М. Я. Б. - редовно призован, явява се лично и с процесуалния си представител адв. Н. Г. Д., с пълномощно по делото отпреди.

ПОДСЪДИМИЯТ М. А. К. - редовно призован, не се явява. Вместо него адв. Е. П. с пълномощно по делото.

СВИДЕТЕЛЯТ В. А. Н. - редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ С. Г. Г. - редовно призована, явява се лично.

СВИДЕТЕЛЯТ З.Р.Ч. - редовно призован, явява се лично.

СВИДЕТЕЛКАТА М. Б. - уведомена от предходното съдебно заседание, проведено на 12.06.2025 г., явява се лично.

АДВ. Н. Д. - Моля, да се даде ход на делото.

АДВ. П. - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД на делото.

ПРОДЪЛЖАВА съдебното следствие.

АДВ. Н. Д. - Да се пристъпи към разпита на призованите свидетелите и очната ставка между св. Н. и св. Б..

АДВ. П. - Също моля да се пристъпи към разпит на свидетелите.

СЪДЪТ пристъпи към очна ставка между св. В. А. Н. и св. М. Б. със снета от преди самоличност, на които се разясни отново отг. по чл. 290 НК.

Обещаха да кажат истината.

СЛЕД като им бе разяснена отг. по чл.290 НК и обещаха да говорят истината, Съдът пристъпи към очна ставка между св. М. А. Б. и св. В. Н..

СВ. В. Н. – Както посочих в предишните си показания, по сигнал на ОДЧ посетих мястото на нарушение на обществения ред. На мястото заварих М. Б. – тъжителят със сина му доколкото си спомням, като им указах да посетях ФСМП. Познавам и неговата съпруга. Това е св. Б., която е до мен.

Не беше там на мястото. На по-късен етап я потърсих в хода на проверка по преписката за снемане на писмени обяснения. Нямаше я на място, за да я питам дали е била очевидец. Очевидец доколкото разбрах е била само св. С. Г..

СВ. М. Б. - Точно на място не бях. Бях на 40-50 метра от мястото, понагоре. Има отсечка, като едната води нагоре, другата надолу и бяхме тръгнали на гости и ги разпознах. Когато дойде полицията на място не бях там, защото се качих да взема документите за М., тъй като беше в състояние, което налагаше да бъде закаран до Бърза помощ. Той е с два стенда, с високо кръвно. Като дойде полицаят Н., тръгнах към къщи, за да взема документите за съпруга ми, тъй като Бърза помощ искат документи. Когато пристигна полицая на място не бях там и не слезнах там. Тогава на 11.02.2024 г. беше починал баща ми и на 13.02.2024 г. се случи това, и не се чувствах здравословно добре, за да отида там. Когато занесох личната карта на съпруга ми, Н. си беше тръгнал, защото аз се позабавих докато отида. Синът ми закара съпруга ми с колата. Когато го закара към Бърза помощ, не бях там. Бях около мястото на инцидента. Прибрах се да му взема личната карта. Като излезнах, синът ми вече го беше закарал до Бърза помощ, тъй като има доста разстояние, заобикаля се, докато стигна до там. Той го беше закарал до болницата в З.Синът ми се върна за личната му карта. Аз не успях да я занеса.

2

Забравих кога дадох показанията. На машина Н. записа показанията ми. Бях на работа и нямах време да ги чета. Чете ми ги, точно не помня, в момента съм разбрала, но какво съм разбрала, не знам. Подписах ги и щом съм ги подписала, ги потвърждават. Пишеше показанията ми пред мен. Тези обяснения бяха писани в участъка в Н.

СВ. В. Н. - Снемал съм обясненията й в момента. Задаваха й се въпроси и тя отговаряше. Някои неща са били под свободен разказ, но писането е в хода на разговора, беседата с нея. Преди да разпечатам показанията й, са й дадени да ги прочете. Винаги първо прочитам, след това разпечатам. Госпожата прочете показанията си лично. Отделно от това също й ги прочетох. И е чела и е слушала.

СВ. М. Б. - Не му обясних на полицая, че съм била там, но бях там. Не съм му казвала, че не съм присъствала. Прочетох си показанията. Видях магазинера и съпруга й да разтървават съпруга ми. Не бях в състояние да си спомня всичко и да обясня, като писах обяснение, защото бях в траур за баща ми. В последствие спомените ми се върнаха, но в онзи момент не съм била в състояние да ги споделя. Синът ми беше там, но в полицията не казах това, заради траура.

СВ. В. Н. - Със сигурност не ми е разказала, че е била там със сина й.

От цялата ситуация разбрах, че единственият свидетел е била Г., която се е развикала. Ако синът й тя са били преки свидетели, щях да ги разпитам. Това, което ми е разказано в хода на проверката, това е записано.

АДВ. Н. Д. - Нямам повече въпроси към свидетелите.

АДВ. П. - Също нямам повече въпроси към свидетелите.

СЪДЪТ на осн. чл. 280, ал. 3 НПК, запитва пълномощните на страните, дали желаят свидетелите да останат на разположение на съда или да бъдат освободени.

АДВ. Н. Д. - Нямам против свидетелите съдебната зала. да бъдат освободени от

АДВ. П. - Също не възразявам свидетелите да бъдат освободени от съдебната зала.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните,

3

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетелите Н. и Б. от съдебната зала.

СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетеля С. Г., както следва:

С. Г. Г., родена на ***** г., с ЕГН **********, гр. Н. ул. „Н.“ № *, ет. *, български гражданин, неосъждана, без родство и дела със страните.

СЪДЪТ разясни на свидетеля отг.по чл. 290 НК. Обеща да каже истината. След като й бе разяснена отговорността и обеща да каже истината, СЪДЪТ пристъпи към разпит на св. Г..

СВ. С. Г. - Аз съм снаха в Н. не познавам добре М. Б. и М. К., с една дума дето се казва, не знам къде в градината си късат доматите. Толкова ги познавам. Грешката е моя като жена. Обектът, в който работя се намира на улицата. Имаме хранителен магазин. Аз не се срамувам да кажа истината.

Видях двамата, ние с мъжа ми чистихме машината, защото зареждахме пилета за грил. Видях ги и аз като женска интуиция се развиках за това, което съм видяла. И двамата бяха легнали на земята, какво се е случило, какво са правили, това вече не знам. Бяха легнали на земята. Това е, което съм видяла.

Нищо повече не съм видяла. Работата ми е такава, влезнах си вътре в магазина и отидох в кухнята. Господин Н. може да каже. Развиках се като жена, защото не обичам побоища, викания, свади. Не съм чула нищо. Само видях отсреща, че кучето лаеше, тъй като единият съсед има куче и мислех, че дори заради кучето е станало всичко. Нищо повече не знам. М. К. има куче. Мислех да не е заради кучето от това, което виждам и чувам, но повече нищо не знам, какво се е случило. Районът, където бяха паднали на земята, беше осветено и успях да видя, кои са лицата. Обектът ми е точно до улицата. И двамата са ми клиенти. Не съм видяла, как са се срещнали двамата, единственото, което видях е, че те са на земята. Само ги видях в легнало положение.Нищо повече не съм гледала и не съм видяла. Не съм чула викане и крясъци, само видях, че са на земята. Имаше сборичкване дето се вика. Казвам това, което съм видяла.

Какво се е случило не знам. Това си е между тях. На земята бяха легнали един до друг, в легнало положение, боричкаха се. Няма нещо, което да ми пречи да свидетелствам. Нямам пререкания нито към единия комшия, нито към другия комшия. Не съм се обаждала на никого, че нещо е станало. Отидох към мъжа 4 ми, той ги раздели и си тръгнахме към обекта, защото миехме машината и до там беше. Не съм видяла техните съпрузи или някой от членовете на семействата им. Влезнах си навътре и повече нищо не съм видяла. В момента не съм видяла М. Б.. Както Ви казах, си влезнах вътре в обекта и не знам, какво се е случило след това. Не помня да съм се обаждала на М. да дойде да си вземе мляко. По принцип в магазина остават мляко и хората си го вземат. За Б. също е оставяла мляко например за други хора. И за М. К. е оставяно мляко, като слагат имената и ги оставят отвън, но няма периодичност за това носене на мляко, в кой ден да е. Не съм видяла друг да се притичва на помощ на М. Б. или М. К., освен съпругът ми. Като влезнах вътре не съм чула разговори отвън, защото не исках да се меся повече. Това си е между тях работа. Аз там нямам работа и съм напълно непозната за тях двамата, в смисъл, че съм там от 7 години. Мъжът ми ги раздели, ситуацията се успокои и си влезна навътре да си върша моята работа. На следващия ден съм ги виждала, но не сме говорили и аз не съм казвала нищо на никого. Това не е моя работа.

Когато е дошла полицията не съм била там. Не съм забелязала наранявания по двамата, когато са били на земята, защото си влезнах навътре.

В магазина като бях, след като ги раздели мъжът ми, М. К. влезна в магазина за кърпичка. Дадох му такава. Имаше лека раничка на челото встрани. След това си купи хляб за в къщи и излезна. Не съм видяла да има наранявания.

Имаше лека раничка на челото – встрани. Раничката му беше на челото над веждата. Не си спомням дали е в ляво или в дясно. Не кървеше много. Не беше разтечена, а лека раничка. Не знам дали раната е била скорошна, но не кървеше много. По-рано или предните дни не съм виждала М. К.. Денят преди да стане инцидента, М. Б. е посетил магазина ни да пазарува. Не си спомням дали е забравил някаква вещ или предмет, за която да се е наложило да се връща в магазина. Може да се е връщал при съпруга ми, защото с мъжа ми сe сменяме, но мисля, че няма такова нещо да е забравил и да се е връщал.

Като час нямам спомен, кога е идвал да пазарува. Следващият ден след инцидента и двамата са идвали в магазина, пили са кафета и не съм забелязала наранявания по тях. Не съм чувала за наранявания по Б.. Раничката на К. не съм я виждала в последствие. Не съм виждала, как са се предвижвали. В моите очи нито един от двамата не е агресивен и не съм ги виждала в агресивност.

На земята бяха М. Б. и М. К.. Бяха на пътното платно. Не съм обърнала внимание дали около тях е имало някакви вещи. Бяха на земята един върху 5 друг в сборичкано състояние. М. К. беше отгоре, а М. Б. отдолу. Имаше движение между тях, което разпознавам като сборичкване. Развиках се. Казах на съпруга ми: „Нещо става там, отивай да видиш“. Спрямо къщата на М., бяха на пътното платно, където има знак „Стоп“. От къщата на М. К., до мястото, където се бяха сборичкали, не мога да определя разстоянието, но е по-близо до къщата на М. К., метър и половина, два метра. От нашия магазин, когато застана пред него (там, където съм чистила машината) до къщата на М.

К. имам пряка видимост, но не може да се види точно терасата. Трябва да се отиде на другото платно, за да се види. От магазина се вижда ъгъла. Не съм се качвала на терасата им, за да видя дали има видимост към магазина. Не се опитвам да манипулирам отговорите си. Разказах това което знам и съм видяла. Не съм чула при сборичкването женски глас, който да вика, да крещи, да казва да спрат. Не съм чула и мъжки гласове, освен този на мъжа ми, който ги разтърва. Не съм видяла и минаващи хора. Познавам М. Б. – съпругата на М. Б.. Не съм я видяла вън. Синът им го видях преди да влезна в магазина.

Беше далече. От там където беше той, има пряка видимост към магазина, когато е светло. Има улично осветление, но го пускат по-късно. От отсрещната страна не можеше да се види, дали това са те. Влезнах навътре и нищо повече незнам, какво се е случило вън. Не съм видяла синът на М. Б. да му се притича на помощ. Само го видях вън. Повече нищо не съм видяла.

Познавам и съпругата на М. К.. В добри отношения сме. Вечерта не съм говорила с нея. След боя сме били на здравей и здрасти. Когато се прибирах вечерта след инцидента я видях, но нищо не съм говорила с нея. След боя не съм я виждала да идва. Не съм се обаждала от нейния телефонен номер, за да й каза, че нещо се е случило с чичо М.. Не бих разпознала гласа по телефона на съпругата на М. К. без да я видя. Не бих разпознала и гласа на съпругата на Б.. Полицаят Н. не ме е търсил същата вечер в магазина и не съм го видяла.

Бяхме вън, защото отвън работехме, по принцип работим вън. Това беше на 5-6 метра от нас. Не съм чула викове и крясъци между тях. Видях ги директно на земята. Помислих, че става нещо заради кучето. Чух само лая на кучето. Друго куче нямаше и затова си помислих, че е заради кучето на К.. Аз се развиках и видях двамата мъже. Аз бях с гръб към магазина и с гръб към сборичкващите се. Осветлението беше от магазина. Уличното осветление още не беше пуснато. Не съм ги чула, защото бяха с гръб към мен. Лаят на кучето ме накара да се обърна. Обърнах се и веднага се развиках. Съпругът ми отиде 6 при тях. Според моето виждане 2-3 минути съм ги гледала и през това време се боричкаха. Веднага ги разтървахме. До мен беше съпругът ми и той веднага отиде и ги разтърва. Той отиде и ги раздели. Това беше. Мъжът ми им каза, че са зрели хора и не бива така да правят. Не съм чула да има реплики между тях. Видях синът на М. Б.. Беше от лявата страна. Там има улица. От мястото е на 3-4 метра. През това време синът на Б. за тези 2-3 минути мисля, че отиде към баща си, но не съм видяла нищо. Стоеше отвън. Нищо повече не съм видяла, само го видях, че стои на улицата. Това е. Видях съпругът ми, когато ги разтърваваше, но не съм видяла синът на Б., когато се е приближил. С полицай Н. не съм разговаряла за случа по никакъв начин и никога не съм говорила. През тези 2-3 минути, докато ги наблюдавах си бяха в това състояние без да си разменят местата. От побоища ме е страх и не обичам такива неща. Не съм видяла движение, размяна на удари. До тях не съм ходила. Синът на М. Б. го видях едва след като се разделиха. Той тогава се появи. По-рано не беше там. Като ги видях на земята се развиках, защото кучето лаеше. Като ги видях на земята един върху друг, женската ми интуиция ме накара да се обърна към тях. Видях ги един върху друг. Един до друг не съм ги виждала. Един върху друг бяха 2-3 минути. М. Б. беше отдолу, М. К. отгоре. Това съм видяла. Не съм забелязала движение между тях, докато бяха един върху друг. Когато бяха на земята един върху друг ръкомахаха с ръцете, а кучето лаеше. Както Ви казах, нищо повече не знам. Имам страх от бой. У мен се породи чувство на страх от бой, но не мога да отговоря, защо?