Решение № 2716 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2716 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100501717 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 14164 от 21.07.2025 г. по гр.д. № 25426/2024 г. по описа на СРС, 85 с-в е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал. 1, т. 1 ГПК, че А. П. Д.-М., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл.59, ал. 1 ЗЗД сумата от 139.16 лв. - стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ул. ********, магазинно помещение, с абон.

№ 416436, през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 6.39 лв. мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 04.12.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, като са отхвърлени като неоснователни в една част предявените искове, както следва: иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата 139.16 лв. до пълния предявен размер от 943.32 лв.; иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за разликата над сумата 6.39 лв. до пълния предявен размер от 185.10 лв. и за периода от 01.07.2021 г. до 31.07.2023 г.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е подадена въззивна жалба срещу постановеното решение в частта на уважаване на исковете от ответника А. П. Д.-М. с излагане на доводи за неправилност, поради допуснато от първата инстанция съществено 1 нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост, неправилни фактически констатации във връзка с установените по делото факти, чрез събраните доказателства, въз основа на които е приложен неправилно материалния закон.

Поддържа, че в производството не е установено, че сградата, в която се намира собствения й обект е топлофицирана, както и че имотът й е топлоснабден, в т.ч. че през него преминават тръби, съоръжения и отклонения на топлопреносната мрежа. Не спори, че около 1992 г. жилищната част на сградата е била топлофицирана, но обектът на ответницата /възстановен по реституция през 1992 г./ не е бил свързан с топлопреносната мрежа, тъй като е с отделен вход и не е свързан с жилищната част на сградата /няма общи части с основната сграда/. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда, че е налице ползване на топлоенергия в обекта, с което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, са неправилни. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете отхвърлени като неоснователни в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София” ЕАД, счита, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено като подадената въззивна жалба бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Подпомагащата страна на ищеца подадената въззивна жалба.

- „Нелбо” АД не изразява становище по

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, 2 с която срещу А. П. Д. са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, представляващи задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, ул. ********, магазинно помещение, с абон. № 416436, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68356/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 943.32 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за стопански нужди през периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г., с чийто размер ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 12.12.2023 г. до окончателното плащане; 185.10 лв. - мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 04.12.2023 г.

За да постанови посоченото по-горе решение, Софийски районен съд е приел, че собственика на топлоснабдения имот с небитово предназначение – ответник в производството се е обогатил със сумите за потребена в имота за исковия период ТЕ отдадена от сградна инсталация за сметка на ищеца- доставчик на ТЕ.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответника се е обогатил. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него. В случая обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването.

Оплакванията на въззивника, че в производството не е доказано топлоснабдяване на сградата, както и че процесният имот е бил топлофициран, настоящият състав намира за неоснователни. Чрез представените пред първата инстанция доказателства от ищеца и подпомагащата страна се установява, че сградата, находяща се в гр.София, ул. ********, в която се намира и магазинното помещение на ответника с аб. № 416436 е присъединена към топлопреносната мрежа от 01.12.1992 г.

За обосноваване на този извод съдът дава вяра и на констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ по реда на чл.202 ГПК, която въз основа на представените й документи и извършените справки в т.ч. и в Дирекция архитектура и градоустройство към Столична община е дала становище за присъединяване на сградата и обекта на ответника към топлоразпределителната мрежа.

В случая не е спорно, че ответникът е собственик на процесния имот и, че 3 ползваната в имота топлинна енергия е за стопански нужди с оглед търговското предназначение на имота – магазин, книжарница, ателие. Следователно и предвид обстоятелството, че процесният имот е предназначен за задоволяване на стопански, небитови нужди, топлоснабдяването на същия следва да се извършва при условията на чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при Общи условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Доводите на въззивника, че притежавания от него обект с небитово предназначение /с различно предназначение - книжарница, магазин, ателие/ не е топлофициран, настоящият състав намира за неоснователни. Чрез представените пред първата инстанция доказателства от ищеца и от подпомагащата страна извършваща топлинно счетоводство в сградата се установява присъединяване на обекта към топлоразпределителната мрежа в сградата. Установява се, че по проект в този обект е било предвидено поставяне на 2 бр. отоплителни тела. Макар в случая такива да не са налице и ползване на ТЕ за отопление в имота да не е извършвано от ответника, в случая е установено потребление на ТЕ за БГВ и на ТЕ отдадена от сградна инсталация. Тези обстоятелства са установени чрез събраните пред първата инстанция доказателства и констатациите на експерта по СТЕ в т.ч. и неговите обяснения в проведеното открито съдебно заседание на 19.06.2025 г. Това, че от събраните допълнително доказателства е установено извършено не съобразно действащите строителни правила и норми преустройство на обекта на ответника не променя посочения извод, че обекта е присъединен към топлопреносната мрежа.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. С дадените разяснения с ТР №2/ 2017 г. на ВКС - ОСГК, т.1 е прието, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал.

1 ЗЕ- собственик и носител на вещно право на ползване - ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

Съответно нормата на чл.149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33а (изм. ДВ, бр. 66/26.07.2013 г.) от ДР на ЗЕ, "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

4

От така цитираните разпоредби следва изводът, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор, който да обвързва страните и да регламентира правата и задълженията им по правоотношението за продажба на топлинна енергия.

В случая е установено и страните не спорят, че страните не са били обвързани от писмен договор във връзка с доставката на ТЕ за небитови нужди за исковия период в описания имот находящ се в гр. София, ул. ********, магазинно помещение, с аб. № 416436.

С оглед това, съдът намира, че страните /главните/ не са били обвързани от облигационно правоотношение с предмет продажба на топлинна енергия съгласно сключен между страните писмен договор за процесния имот. Същевременно, доколкото се касае за нежилищен обект, очевидно доставяната топлинна енергия няма как да е за битови нужди, респ. разпоредбата на чл. 153 ЗЕ е неприложима. Ето защо и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия и правилата на раздел VI от глава X от ЗЕ не намират приложение. По делото не се твърди такъв договор да е сключван за исковия период, като предявеният иск е на основание настъпило неоснователно обогатяване в полза на ответника.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че за исковия период от м. 05.2021 г. до м. 04.2022 г. ответникът е ползвал имота и е потребил ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ /констатации на СТЕ и представената индивидуална справка от подпомагащата страна/.

Чрез представените пред първата инстанция доказателства и констатациите на СТЕ е установено, че стойността на потребената в имота топлоенергия за посочения период възлиза на сумата 139.16 лв., представляваща стойност на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца. Както правилно е отбелязал в постановеното решение СРС, върху тази сума ответникът дължи и законната лихва за периода от 12.12.2023 г. до окончателното плащане съобразно указанията на чл.422 ГПК, както и законна лихва в размер на 6.39 лв. за периода от 01.08.2023 г. до 04.12.2023 г.