Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 507 от 29.12.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Гражданско дело 21/2021
Вид
Решение № 507
Подписан
29.12.2021
Състав
Ивелина Солакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 21,ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1 , т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 и 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 , ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 507 гр. Велико Търново, 29.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело № 20214100100021 по описа за 2021 година

За да се произнесе, съобрази :

С исковата си молба ищецът твърди, че е пострадал при ПТП , чийто механизъм описва. Твърди, че ПТП е предизвикано от виновното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“316 И , с ДКН...- И.И., в който автомобил е пътувал и ищецът. В резултат на ПТП ищецът твърди да е получил физически увреждания – счупвания на кости , подробно описани, чието лечение наложило изразходването на значителни финансови средства. Отделно от това оздравителният период за лечение бил продължителен. ПТП причинило и неимуществени вреди на ищеца, като физическа болка, неудобство и постоянен дискомфорт в наранените области, отрицателни емоции. Твърди се, че към момента на ПТП лекият автомобил, при чието виновно управление е пострадал ищецът, е имал сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество. Посочва се, че ищецът не е съгласен с определеното от застрахователя обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, поради което се отправя молба до съда да постанови решение с което да осъди ответника да заплати на ищеца сума от 75 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 7148 лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на уведомяването на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие, до окончателното й изплащане.

В постъпил в законоустановения срок отговор ответникът оспорва исковата претенция. Признава факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП-03.04.2019г. за лек автомобил „БМВ“316 И, с ДКН... е било налице валидно застрахователно правоотношение с дружеството по 1 застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. Оспорва механизма на настъпване на ПТП и вината на водача на лекия автомобил за настъпването му. Твърди, че е налице случайно деяние. При условията на евентуалност оспорва исковете по размер. Оспорва и претенцията за мораторна лихва.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от ищеца твърдения, доводите на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

От събраните по делото доказателства - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №.../03.04.2019г. на РУ на МВР Горна Оряховица, както и от заключението на допуснатата съдебна автотехническа експертиза се установяват твърденията на ищеца в исковата му молба относно това, че на 03.04.2019г. е настъпило пътно-транспортно произшествие, реализирано при управление на лек автомобил „БМВ“316 И с ДКН.... Установено е по категоричен начин, че ищецът е пътувал в посочения автомобил към момента на настъпване на ПТП. Механизмът на настъпване на произшествието също е изяснен със заключението на съдебната авто-техническа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано. Същото сочи, че в момента на настъпване на ПТП лек автомобил „БМВ“316 И , с ДКН... се е движил със скорост от порядъка на 106 км.ч по траектория права. Водачът на автомобила е предприел маневра изпреварване на попътно движещ се автомобил, променил е траекторията на движение на ла на ляво по крива и навлязъл в северната пътна лента за насрещно движение. Водачът загубил управление над лекия автомобил, допуснал странично занасяне и напускане на платното за движение през южния му ръб, като лекият автомобил продължил постъпателното си в комбинация с надлъжни и странични ротации движение напред в посока изток и след удари в две крайпътни дървета с диаметър от порядъка на 15 см. и след пълното изразходване на кинетичната си енергия се установил на мястото и в позицията, описани в приложения към делото протокол за оглед на местопроизшествието.

Според заключението на САТЕ водачът на лек автомобил „БМВ“316 И , с ДКН... е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещия се лек автомобил „Фолксваген поло“ с ДКН... и след адекватна преценка на пътната обстановка да не предприема или да преустанови предприетата вече маневра изпреварване, като по този начин е щял да предотврати загубата на контрол над автомобила и да не допусне странично занасяне, довело до напускането на платното за движение и до настъпването на ПТП. Той според вещото лице е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като в процеса на извършване на втората фаза на маневрата изпреварване, борави правилно с органите на управление на лекия автомобил и не допусне странично занасяне, като продължи движението на автомобила по платното за движение.

С определение от 01.12.2020г., постановено по НОХД 775/2020г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, е одобрено споразумение между прокурор от РП- Горна Оряховица и ИЛ. АНК. ИВ., с което ИЛ. АНК. ИВ. е 2 признат за виновен в това, че на 03.04.2019г. по път III-5301 между село М. и град З., в района на километър 3+000, при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП;чл. 20 , ал. 1 от ЗДвП;чл. 21,ал. 1 от ЗДв П и с това по непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, включително и на ищеца Н. Й. Д. – трайно затрудняване на движението на двата долни крайника и снагата.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано в следствие на настъпилото процесно ПТП на ищеца са причинени следните физически увреждания : закрито счупване на дясна бедрена кост в средната и една трета /диафаза/; закрито счупване на горно и долно рамо на лявата срамна кост и на горното рамо на дясната срамна кост, на крилото на лявата седалищна кост и част от опашната кост; охлузни рани в лявата слепоочна област и на лявата ушна мида. Според заключението тези наранявания отговарят да са получени от пострадалия от действието със или върху твърди тъпи предмети с ограничена площ и заоблени ръбове, каквито са намиращите се вътре в купето на лек автомобил, при притискане удари с немалка сила. Така получените от ищеца травми според вещото лице са довели до наранявания на тазовия пръстен и на дясна бедрена кост, които са изисквали оказването на високо квалифицирана и специализирана медицинска помощ. Претърпените оперативни интервенции, възстановяване на анатомичната цялост на дясната бедрена кост и на анатомичната цялост на тазовия пръстен е съпроводено с продължително персистиращи болки и страдания по време на възстновително-оздравителния и рехабилитационен процес. Вещото лице сочи, че обичайният срок за анатомично възстановяване при този вид травми е в рамките на около 10-12 месеца . Клиничното възстановяване на анатомичната цялост на фрактурираните кости се очаква да е завършило към момента на изготвяне на експертизата, но субективните оплаквания от болки при физическо натоварване, промяна на времето, продължително натоварване ще персистират неопределено дълго време в живота на пострадалия Н. Й. Д..

Видно от представената медицинска документация (3 броя епикризи на стр. 71-75 от делото ) ищецът е бил приет за лечение първоначално в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов „ АД гр. Велико Търново , а в последствие транспортиран към УМБАЛСМ „Н. Пирогов “в С., където са му извършени сложни оперативни интервенции и е последвала рехабилитация. От приложените към делото платежни документи се установява, че за лечение на получените при процесното ПТП травми ищецът е заплатил сумата от 7148 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства – показанията на свидетелите Д.Г.С. – съжителка на ищеца и П.А.Н – негова майка. И двете свидетелки установяват безпротиворечиво обстоятелствата, че след инцидента ищецът бил в много тежко физическо и психическо състояние. Около година се наложило да ползва патерици, като двете свидетелки му помагали. Майката на ищеца сочи, че го е придружавала в болницата веднага след инцидента. Трябвало да му се набави специално 3 легло с колела, когато го изписали от болницата. Това легло не му било удобно. Ищецът плачел, придвижвал се със специален стол до тоалетна и баня, с помощта на майка си. Тя го къпела, сменяла му памперси и това продължило една година. Започнал да ходи на раздвижване през месец юни, като го водел брат му, започнал да прави първи стъпки с проходилка, после с патерици. Ищецът бил много отчаян, страхувал се, че може да не се възстанови от травмите. След инцидента ищецът се страхува да се вози в автомобил, страхува се като пресича, страхува се и когато вижда младежи да „въртят гуми. “ Притесненията на ищеца били дали ще се оправи от травмите и дали ще може да работи. Към момента той не работи, а при промяна на времето изпитва силни болки .

Съдът кредитира показанията на двете свидетелки като достоверни, тъй като те не си противоречат взаимно, а и не са в противоречие със събраните по делото други доказателства.

С доклада си по делото е приел за ненуждаещ се от доказване факта, че към момента на настъпване на процесното ПТП-03.04.2019г. за лек автомобил „БМВ“316 И, с ДКН... е било налице валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“

При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД, обективно съединен с иск по чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД.

Според настоящия състав в случая са налице всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно- виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „БМВ“316 И , с ДКН..., в който е пътувал ищецът, вреда и наличието на причинно следствена връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилия вредоносен резултат. По делото не се събраха данни, които да обосноват извод за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилия вредоносен резултат. Не се доказва и възражението на ответника, че в случая се касае за случайно деяние. Освен, че презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е успешно оборена от ответника, приложените към делото доказателства по категоричен начин установяват вината на водача на лек автомобил „БМВ“316 И , с ДКН... за настъпване на процесното ПТП. С оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК цитираното по-горе определение на Районен съд – Горна Оряховица се явява задължително относно фактите извършено ли е деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Няма съмнение и относно това, че физическите травми на ищеца, за чието причиняване той търси обезщетение, са пряка и непосредствена последица от настъпилото процесно ПТП.

Не се спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между ответника – застрахователно дружество и собственика на автомобил към 4 момента на настъпване на процесното ПТП.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането.

Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Неимуществените и имуществените вреди безспорно попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно горния текст. Ищецът е спазил и процедурата по чл. 380 КЗ, като е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция, отговаряща на изискванията на закона.

Ищецът е претърпял както имуществени, така и неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от настъпилото процесно ПТП.

Същите подлежат на обезщетяване съгласно разпоредбата на чл. 493 от КЗ.

По отношение на имуществените вреди съдът намира, че претенцията му е изцяло основателна, тъй като представените платежни документи установяват, че исковата сума е заплатена от ищеца за провеждане на лечението му от получените при процесното ПТП травми.