Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4336 от 24.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5506/2024
Вид
Решение № 4336
Подписан
24.06.2026
В сила
24.06.2026
Състав
Ваня Николаева Иванова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4336 гр. София, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ваня Н. И.а Въззивно гражданско дело № 20241100505506 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 3507 от 27.02.2024 г. по гр.д. № 41629/2023 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че:

- Б. Л. И. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 465,73 лв., представляваща стойност на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. **** аб. № 204898, за периода от 01.05.2020 г.до 30.04.2022, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.04.2023 г./ до плащането; сумата 49,03 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г.; сумата 7,33 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, като е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за разликата над присъдената сума от 7,33 лв. до пълния предявен размер от 8,80 лв., както и иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 1,62 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г.

- И. П. Т. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2328,63 лв., представляваща 1 стойност на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. **** аб. № 204898, за периода от 01.05.2020 г.до 30.04.2022, ведно със законната лихва от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.04.2023 г./ до плащането; сумата 245,13 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г.; сумата 36,65 лв., представляваща цена на извършената услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /21.04.2023 г./ до плащането, като е отхвърлен иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ за разликата над присъдената сума от 36,65 лв. до пълния предявен размер от 43,98 лв., както и иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата 8,17 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г.

Всеки от ответниците Б. Л. И. и И. П. Т. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикаиция София“ ЕАД разноски за заповедното и исковото производство съразмерно на уважената част от иска.

Ответниците са подали въззивна жалба срещу решението в частите му, с които е признато за установено, че дължат на ищеца съответните суми за цената на ползвана топлинна енергия, лихва за забава и цена на услугата дялово разпределение, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано.

В жалбата се излага възражение, че от представените доказателства по делото не е установено по категоричен начин предпоставките по чл. 153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на Б.

Л. И.. Ищецът, който носел доказателствената тежест, не бил ангажирал доказателства, че Б.

И. е собственик или ползвател на вещно право на ползване, както и това, че сградата е присъединена към абонатна станция или самостоятелно нейно отклонение. Изтъква се, че представеният нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по никакъв начин не предпоставял наличието на собственост или право на ползване на Б. И.. Не били представени и доказателства, че партидата е на негово име. Поддържа се, че съдът неправилно е приел наличие на облигационна обвързаност между страните, като не е обсъдил доводите на ответниците, че такава не е налице. Не било установено и наличието на облигационна връзка между ищеца и „Бруната“ ООД по чл. 149, ал.1, т. 5 от ЗЕ. Сочи се, че представянето на копие от неподписани съобщения към фактури не обуславят извод за наличие на обвързващ договор между „Бруната“ и въззивниците като потребители. Извод за сключен такъв договор не следвал и от представения по делото протокол на ЕС от 11.10.2012 г. Излага се и възражение срещу извода на съда, че общите условия за произвели действие, тъй като такива общи условия не били представени по делото. Навежда се и довод, че по делото не са представени доказателства за титуляра на партидата, с оглед на което не е налице и доказателство за дължимостта на претендираното вземане за процесния период по отношение на И. Т., тъй като не са налице документи с изразено от нея желание за откриване на партида за ползваната услуга и сключен писмен договор. Първоинстанционният съд не бил обсъдил и доводите на ответниците за недължимост на претендираните обезщетения за 2 забава. Изтъква се, че неиздаването на изравнителната сметка и на фактура по нея в срок преди да изтече срока за плащане от 45 дни след края на съответния отчетен период прави невъзможно точното изпълнение на задължението на длъжника да плати в уговорения в ОУ срок, тъй като такова задължение за плащане не е налице. Така кредиторът бил изгубил привилегията по ОУ за уговорения падеж на плащане на задълженията по изравнителните сметки. В такава хипотеза, за да изпадне потребителят в забава на плащането на главницата за топлинна енергия, той следвало да бъде уведомен от кредитора, че е преустановил забавата си, тоест че е издал фактура за сумите по изравнителните сметки, съответно да изпрати покана за плащане. В случая изпращане на покана за плащане на изравнителната сметка не била установена, поради което въззивниците нямало как да са в забава.

Първоинстанционният съд също така не бил взел предвид, че за периода, за които се претендира плащане – от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. не са били действащи Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдявянето, поради което тези наредби не са били приложимо материално право за изчисляване на претендираните суми по вземането. От това следвало, че търсените суми са незаконосъобразно изчислени, което обуславяло недоказаност на претенцията по основание и размер. Необосновано съдът бил приел, че заключенията на СТЕ и ССчЕ, които били оспорени от ответниците, са компетентно изготвени, с което съдът е допусна съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на решението в обжалваните му части.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило срещу Б. Л. И. и И. П. Т. искове за признаване за установено, че Б. Л. И. и И. П. Т. дължат на „Топлофикация София” ЕАД, в условията на разделна отговорност, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 20821/2023 г. на Софийски районен съд, както следва:

- Б. Л. И. – сумата 465,73 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ап. 3 аб. № 104898, за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата 49,03 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г.; сумата 8,80 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; и сумата 1,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., които суми представляват 1/8 част от общите задължения за имота, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите;

- И. П. Т. – сумата 2328,63 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ап. 3 аб. № 104898, за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата 245,13 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2023 г.; сумата 43,98 лв., 3 представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; и сумата 8,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 г. до 28.03.2023 г., които суми представляват 5/8 част от общите задължения за имота, ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ответниците са собственици на идеални части от описания топлоснабден имот при квоти: Б. Л. И.- 1/8 ид.ч. и И. П. Т. – 5/8 ид. части. Твърди се, че в качеството им на собственици на имота ответниците са били клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Спрямо тях на основание чл.

150, ал.1 от ЗЕ били приложими ОУ за продажба на топлинна енергия на „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“, в сила от 10.07.2026 г. Твърди се, че в имота през процесния период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. е била доставяна топлинна енергия, стойността на която не е била заплатена. За сградата – етажна собственост, в която се намирал процесния апартамент, бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лице по чл. 139а от ЗЕ - „Бруната” ООД. Сочи се, че сумите за топлинна енергия са начислявани по прогнозни месечни вноски съгласно чл. 155, ал.1, т. 2 от ЗЕ, а след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите в съответствие с чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи се, че съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ клиентите следва да заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец, като цената на извършената услуга дялово разпределение се формирала съгласно чл. 36 от ОУ.

С писмения си отговор ответниците оспорват исковете. Излагат възражение, че от представените от ищеца доказателства не се установява наличието на предпоставките на чл.

153, ал. 1 от ЗЕ по отношение на Б. Л. И., а именно, че той е собственик или ползвател с вещно право на ползване, както и че сградата е присъединена към абонатна станция или самостоятелно нейно отклонение. Не било представено доказателство, че Б. И. е приел наследство или реално ползва имота на годно правно основание, както и не били представени доказателства, че той е титуляр на партидата. Не били представени доказателства на чие име е партидата, с оглед на което не било налице доказателство за дължимостта на претендираното вземане по отношение на И. Т.. Не били представени доказателства, обуславящи облигационна връзка между „Топлофикация София“ ЕАД и Етажната собственост на бл. 14 в ж.к.“Зона Б-18“. Излага се и възражение, че посочените от ищеца в исковата молба Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в съответствие с които ищецът твърди да е бил извършван отчет на уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, не са били действащи към този период. Навежда се и довод за неприложимост на посочените от ищеца Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 4

„Топлофикация София“ ЕАД, тъй като дружеството не е изпълнило задължението си по чл.

150, ал. 2 от ЗЕ за публикуване на ОУ най-малкото в един централен и в едни местен всекидневник. Следователно, тези ОУ не обвързвали ответниците, което водело до извод, че претендираните вземания са с ненастъпил падеж на плащане, съответно не са изискуеми и те не са изпаднали в забава.