Определение № 2537 от 01.07.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 01.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20261100603809 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С определение от 02.04.2026 г., СРС, НО, 129 състав е отменил постановление на СРП от 21.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1955/2024 г. по описа на 02 РУСДВР, пр.пр. №38011/2024 г. по описа на СРП, В ЧАСТТА за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените задължителни указания относно прилагането на закона и е изменил постановлението В ЧАСТТА за престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл.243, ал.1, т.1,вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1, вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

Срещу определението на първоинстанционния съд, в законоустановения срок, е постъпила жалба от повереник на пострадалия М. Г. Г., с която се отправя искане за отмяна на първоинстанционното определение в частта, в която е изменено постановлението на СРП досежно основанието за прекратяване на наказателното производство и делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона.

В жалбата се оспорва изводите на съда, че отправените закани към пострадалия са от естество да породят основателен страх за осъществяването им. Действията по нанасяне на удари по отношение на пострадали и то в 1 жизненоважни части от тялото само по себе си демонстрирало умисъл за нанасяне на телесни повреди, но е и проява, която била в състояние да възбуди основателен страх. Поддържа се, че с оглед употребените изрази срещу пострадалия и с оглед конкретното агресивно поведение е следвало да бъде изяснен въпросът предизвикали ли са същите основателен страх у пострадалия. По отношение на отменителната част повереникът поддържа правилност като краен резултат, но не били обсъдени допълнителни съображения, които излага подробно в постъпилата жалба.

Съдът, съобразявайки материалите по делото намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима по смисъла на чл. 243, ал. 7 НПК, като подадена в срок, надлежна форма и от надлежна страна пред местно и родово компетентен съд.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по постъпила жалба на адв. И. Ю., в качеството на повереник на М. Г. Г., ЕГН ********** срещу постановление на СРП от 21.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1955/2024 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.пр. №38011/2024 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК.

С определение от 02.04.2026 г., СРС, НО, 129 състав е отменил постановление на СРП от 21.11.2025 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №1955/2024 г. по описа на 02 РУСДВР, пр.пр. №38011/2024 г. по описа на СРП, В ЧАСТТА за престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.1 от НК и е върнал делото на прокурора за изпълнение на дадените задължителни указания относно прилагането на закона и е изменил постановлението В ЧАСТТА за престъплението по чл.144, ал.3, т.1 от НК относно основанието за прекратяване на наказателното производство от чл.243, ал.1, т.1,вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1, вр. чл.25, ал.1, т.6 от НПК на чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК.

При осъществяване на съдебния контрол първоинстанционният съд е извършил верен анализ на относимите към предмета на проверка в производството по чл. 243, ал. 4 НПК обстоятелства, в който смисъл е изпълнил законосъобразно и в пълен обем възложените му от закона 2 задължения. Извършил е цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт, изложил е подробни съображения за фактическата обстановка, доказателствената обезпеченост и приложимия материален и процесуален закон. Отговорно е изпълнено задължението за излагане на мотиви относно взетото решение, поради което и първата инстанция не може да бъде упрекната в необоснованост на съдебния акт или неправилно приложение на закона.

Фактическата обстановка е правилно изяснена от първата инстанция, въз основа на коректната оценка на гласните доказателства и способи за събиране и проверка на доказателства, като съдът се солидаризира с изводите на районния съдия и не намира за необходимо да приповтаря същите.

Правилно е прието от първоинстанционния съд досежно квалификацията, за която е водено досъдебното производство-чл. 131, ал. 1, т.

12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, че липсва хулигански мотив за квалифициране на телесната повреда като нанесена по хулигански подбуди. Посочената от прокурора при СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производство практика на ВКС е относима към този извод. Обосновано са ценени конкретните фактически обстоятелства, изключващи хулиганските подбуди като елемент от състава- предходното познанство между свидетелите П. и Г.; избутването на св. Г. и излизането от магазина, разговор с продължителност около 1 минута, размяна на удари между визираните лица.

Правилно е прието в тази насока, че последователността на действията на П. ясно показват, че насочеността на умисъла не е да се демонстрира явно неуважение към обществото и към установения в страната обществен ред и спокойствие, а да се увреди телесния интегритет на база междуличностен конфликт.

Правилно на следващо място първата инстанция е съобразила, основавайки се на заключението на СМЕ, че не е достатъчно изяснен въпросът дали телесното уреждане, за което са налице данни в СМЕ не осъществява състав на престъпление по смисъла на чл. 129, ал.2, вр. ал.1 НК, т.е. за обезобразяване на лицето или други части от тялото, като съдът намира съображенията на първата инстанция за подробни, обосновани, всестранни и се солидаризира с тях, както досежно необходимостта от СМЕ с личен преглед на пострадалия, така и с необходимостта наблюдаващият прокурор да 3 възобнови спряното наказателно производство.

Обосновани и законосъобразни, а от там и правилни са изводите на съда от първата инстанция, че липсва осъществен състав на престъпление по чл.

144, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Основани на фактическите обстоятелства по делото са изводите на съда, че с оглед обстоятелствата около употребата на посочените изрази същите не могат да бъдат подведени под състав на престъпление по смисъла на чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1НК. Заради това и правилното основание за прекратяване е не чл.243, ал.1, т.1,вр. чл.24, ал.6, вр. ал.5, т.1, вр. чл.25, ал.1, т.6 НПК, а чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. Съобразена в този смисъл е практиката на ВКС, посочена от първата инстанция. В действителност съобразно фактическите данни по делото очевидно е, че в случая употребените закани срещу Г. са били резултат от възникнали междуличностен конфликт и физически сблъсък и са резултат от проява на гняв и яд, но в действителност не целят чрез реална заплаха или реално нападение да се въздейства върху свободното протичане на волевите процеси у потърпевшия и да ги промени като предизвика страх от осъществяването на заканата. Очевидно е, че действията на Г.-нанасяне на удари и напръскване със спрей в очите не са присъщи на лице, което изживява витална застрашеност. В този смисъл не е необходимо изготвяне на СППЕ за изясняване дали лицето действително е преживяло основателен страх за живота си, още повече, че за съставомерността е ирелевантно дали страх е бил преживян.

С оглед горните съображения и като констатира, че първоинстанционното определение е законосъобразно и обосновано, въззивният състав намери, че същото следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийски градски съд, НО, IX въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1520/02.04.2026 година по НЧД № 4561/2026 година на СРС, НО, 129 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5