Решение № 204 от 21.12.2023, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Кърджали, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Елина П. Урумова като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20235100500302 по описа за 2023 година Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 13 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2022 г., Районен съд – А. е обявил за нищожна клаузата за неустойка, предвиждаща заплащането на сумата в размер на 2 556 лева по чл. 6 от договор за потребителски кредит № ************** г., сключен между В. П. Ч., като кредитополучател и „Н.“ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „И.“, ул. „Л. „/Л./ № *, ет. **.

С решението В. П. Ч. е осъдена да заплати на „Н.“ *** сумата в размер на 168.00 лева – падежирала главница по договор за потребителски кредит № ************** г., дължима за периода от 24.09.2022 г. до 24.10.2022 г., ведно с лихва за забава, считано от връчване на НИМ-19.12.2022 г. до окончателното изплащане и сумата 1 832.00 лева. - предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит № ************** г. за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2024 г., ведно с лихва за забава за периода от получаването на НИМ - 19.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен насрещния иск в останалата част за сумата 1.21 лева - обезщетение за забава за периода от 25.10.2022 г. до 18.11.2022 г., 1 начислено върху падежиралата главница в размер на 168.00 лева и за сумата 183.44 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 24.09.2022 г. до 18.11.2022 г., като неоснователен.

Със същото решението „Н.“ *** е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - А. държавна такса в размер на 102.24 лв.

С решение № *9/20.09.2023 г. е допълнено решение № 13/ 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 126/2022 г. по описа на Районен съд – А., като на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата „Н.“ *** е осъдено да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, действащо чрез адв. Д.

М. М. – управител, адвокатско възнаграждение в общ размер на 543.19 лв. с ДДС за осъществената безплатна адвокатска помощ на В. П. Ч. от с. П., общ.

А., обл. К., а В. П. Ч. е осъдена да заплати на „Н.“ ***, направените по делото разноски в размер на 393. 66 лв. На основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на решението от В. П. Ч. е разсрочено, в частта по насрещния иск и присъдените разноски чрез внасяне по сметка на „Н.“ *** на месечна сума в размер на 100 лева с падеж 15-то число на месеца, следващ този на влизане на решението в сила, като последната вноска следва да включва и законната лихва върху присъдената главница, до пълното изплащане на дълга.

С допълнителното решение „Н.“ *** е осъдено да заплати допълнително по сметка на Районен съд - А. държавна такса по насрещния иск в размер на 93.28 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът „Н.” ***, който чрез своя процесуален представител го обжалва като неправилно, в частта с която е отхвърлен предявеният срещу В. П. Ч. насрещен иск за сумата в размер на 183.44 лева – падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 24.09.2022 г. до 18.11.2022 г. Жалбодателят счита, че не следва да бъде споделяно разбирането, че договорената между страните неустойка е част от годишния процент по разходите (ГПР) по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 3 при изчисляване на ГПР не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Твърди, че вземането за неустойка като санкция за неизпълнение на предвидено в договора задължение, не било възникнало към датата на сключване на договора, поради което неустойката не следвало да се включва в ГПР по кредита.

2

Жалбодателят сочи, че с чл. 19 от ЗПК се транспонира разпоредбата на чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО, с която българският законодател предвидил, че годишният процент на разходите по кредита се изчислявал по формула съгласно приложение № 1 и при неговото изчисляване не се включвали разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 2 и ал. 3, т. 1 ЗПК).

Твърдението, че в годишния процент на разходите не се включвали сумите, дължими от потребителя за неспазване на задълженията му по договора (в случая неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение) се потвърждавало и от факта, че съгласно чл. 19, пар. 3 Директива 2008/48/ЕО „изчисляването на годишния процент на разходите се основава на базовото допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.” Твърди се, че в първоинстанционното производство по безспорен начин било доказано, че ГПР, изчислен съобразно формула по чл. 19 от ЗПК отговарял на посочения в договора и не надвишавал предвидения в материалния закон максимум (заключение по задача № 4 от допусната по делото експертиза) и несъмнено нищожните клаузи не пораждали правно действие.

Жалбодателят счита, че неправилно съдът е приел, че е налице противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно който договорът за кредит следвало да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Сочи, че информация за размера на ГПР била налична в чл. 11, ал. 4 от договора (48.84%), а за общата сума, дължима от кредитополучателя - в ал. 5 на чл. 11 от договора (2 700 лева). ГПР бил изчислен при базово допускане, че договорът за кредит ще остане в сила за уговорения срок и че кредиторът и потребителят ще изпълнят задълженията си при спазване на условията и сроковете, предвидени в договора за кредит.

Твърди, че липсва изискване към съдържанието на договора да се посочват компонентите на годишния процент на разходите – същите били нормативно 3 определени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, респ. Приложение № 1 към ЗПК. Сочи съдебна практика.

Т в ъ р д и , че съдът не съобразил извършената оценка на кредитоспособността на В. П. Ч. (приложение от № 1 до № * към отговора на исковата молба) и игнорирал твърденията и представените от жалбодателя доказателства. Сочи, че по чл. 22 от ЗПК дори евентуалното неизпълнение на задължението по чл. 16 от ЗПК не могло да обоснове недействителност на договора за кредит. Моли съда да отмени в обжалваната му решението на Районен съд – А.. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемата В. П. Ч. чрез пълномощника адв. Д. М. е представен писмен отговор на въззивната жалба.

Излагат се съображения за нейната неоснователност. Твърди се, че самата неустойка е разсрочена от кредитора, като вноските по неустойката били дължими съгласно погасителния план и се добавяли към всяка вноска по главница и договорна лихва. Това вземане било с белезите на допълнение към възнаградителната лихва, като по този начин кредиторът заобикалял императивните ограничения, въведени с чл. 19, ал.4 от ЗПК и начислявал скрита лихва, която се заплащала разсрочено, генерирайки за себе си допълнителна печалба, нарушавайки разпоредбите на ЗПК. Иска се в обжалваната му част решението да бъде потвърдено. Претендират се за разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява. С молба, постъпила през ССЕВ, чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Прилага списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание въззиваемата не се представлява. С постъпила през ЕПЕП молба от В. П. Ч., чрез представителя й по пълномощие, въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се поддържа становището си, изразено в отговора. Прилага се списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника, констатира:

Въззивната жалба, като подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, е допустима.

4

При извършената служебна проверка на обжалваното решение въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, т.

10, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП за обявяване нищожността на клауза, предвидена в договор за потребителски кредит, сключен при Общи условия, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на обезпечение от кредитополучателя. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл. 211 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на дължимите по договор за кредит № ************** г. суми в размер на: 168.00 лева - падежирала главница за периода от 24.09.2022 г. до 24.10.2022 г., ведно с обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата в размер на 168.00 лева за периода от връчване на НИМ до окончателното изплащане на вземането; 1.21 лева - обезщетение за забава за периода от 25.10.2022 г. до 18.11.2022 г., начислено върху падежиралата главница в размер на 168.00 лева; 1 832.00 лева - предсрочно изискуема главница за периода от 24.11.2022 г. до 24.02.2024 г., ведно с обезщетение за забава за периода от получаването на НИМ от ответника по насрещния иск до окончателното изплащане на вземането; 183.44 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 24.09.2022г. до 18.11.2022 г. В постъпилия писмен отговор, ответникът по насрещния иск е направил възражение за прихващане с насрещно вземане на ищеца по този иск.

Първоинстанционният съд е признал за безспорно, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение със сключването на договор за потребителски кредит от разстояние № ************** г. между „Н.“ ***, в качеството на кредитор и В. П. Ч., в качеството на кредитополучател, съгласно който кредитополучателят следва да върне 2700 лева, при заемна сума от 2 000 лева (главница), платима на 18 броя равни (анюитетни) вноски, всяка от които в размер на 150 лева, при годишен процент на разходите 48,84% и обща дължима сума в размер на 2 700 лева.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от процесния договор за потребителски кредит страните са се договорили, че в срок до края на следващия ден от 5 сключването му, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора и отговарящи на условията на раздел I от Общите условия, като банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция да бъде в размер на 2700 лева, със срок на валидност до 25.02.2024 г.

В чл. 6 от договора за потребителски кредит между страните е договорено, че при неизпълнение на чл. 4, ал. 3 от договора – непредставяне на гаранция в установения срок, съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия по договора, кредитополучателят дължи на дружеството неустойка в размер на 2 556 лева, като съгласно чл. 6, ал. 2 и 4 от договора същата се начислявала на месец, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 и се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Съгласно приетите от страните Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Н.“ *** – чл.3.2.1, в срок до края на следващия ден от сключването на договор за потребителски кредит, кредитополучателят се задължава да представи на дружеството гаранция по кредита, която може да бъде банкова гаранция или гаранция от небанкова финансова институция или двама поръчители.

По делото не е оспорено получаването на сумата в размер на 2 000 лв. от В. П. Ч., от които 992.46 лева – чрез системата за електронни плащания ePay.bg, като сумата от 1 007.54 лева е погасила чрез рефинансиране главница в размер на 1 007.54 лева, дължима по договор за кредит № ***************** г., както и обстоятелството, че по процесния договор не е била върната сумата, заедно с уговорената възнаградителна лихва.