Решение № 194 от 05.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Карагьозова

Членове:

Евгений Пачиков

ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора И. Р. Б. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254100600505 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XXI НПК.

С Присъда № 10, постановена на 23.06.2025 г. по НОХД № 237/2023 г., Районен съд – Свищов е признал подсъдимата С. С. П. за виновна в това, че в периода от месец май 20** година до месец август 20** година, включително в село Г., област П., след като е осъдена с Решение № 61/14.06.2019 г. по гражданско дело № 291/2019 г. по описа на Районен съд град Никопол, влязло в законна сила на 14.06.20** г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря С.С.С., чрез нейния баща и законен представител – С. Н. С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – а именно 16 (шестнадесет) месечни вноски, всяка в размер на 140,00 (сто и четиридесет лева) или всички месечни вноски на обща стойност 2240,00 (две хиляди двеста и четиридесет лева), като на основание чл. 183, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК й е наложил наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки:

1

По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване два пъти седмично.

По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Със същата присъда Районен съд – Свищов е признал подсъдимата С. С.

П. за невиновна в това, за периода от месец юли 20** година до месец май 20** година и за периода от месец септември 20** година до месец януари 20** година, включително в село Г., област П., след като е осъдена с Решение № 61/14.06.2019 г. по гражданско дело № 291/2019 г. по описа на Районен съд град Никопол, влязло в законна сила на 14.06.20** г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря С.С.С., чрез нейния баща и законен представител – С.Н.С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – а именно 27 (двадесет и седем) месечни вноски, всяка в размер на 140,00 (сто и четиридесет лева) или всички месечни вноски на обща стойност 3780,00 (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), поради което я е оправдал по обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК за този период.

За виновна в това, че в периода от месец май 20** до месец август 20** г. включително в село Г., област П., след като е осъдена с Решение № 61/14.06.2019 г. по гражданско дело № 291/2019 г. по описа на Районен съд град Никопол, влязло в законна сила на 14.06.20** г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Н.С.С., чрез нейния баща и законен представител – С.Н.С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – а именно 16 (шестнадесет) месечни вноски, всяка в размер на 140,00 (сто и четиридесет лева) или всички месечни вноски на обща стойност 2240,00 (две хиляди двеста и четиридесет лева), като на основание чл. 183, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 и чл. 36 от НК и е наложил наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки:

По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване два пъти седмично.

По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

И за невиновна в това, за периода от месец юли 20**година до месец май 20** година и за периода от месец септември 20** г. до месец януари 20** г.

2 включително в село Г. област П., след като е осъдена с Решение № 61/14.06.2019 г. по гражданско дело № 291/2019 г. по описа на Районен съд град Никопол, влязло в законна сила на 14.06.20** г. да издържа свой низходящ – малолетната си дъщеря Н.С.С., чрез нейния баща и законен представител – С.Н.С., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две и повече месечни вноски – а именно 27 (двадесет и седем) месечни вноски, всяка в размер на 140,00 (сто и четиридесет лева) или всички месечни вноски на обща стойност 3780,00 (три хиляди седемстотин и осемдесет лева), поради което я е оправдал по обвинението по чл. 183, ал. 1 от НК за този период.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е наложил за изтърпяване по отношение на подсъдимата С. С. П. едно общо най-тежкото наказание измежду наложените, а именно: „Пробация“, включваща следните пробационни мерки:

По чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, с периодичност на явяване два пъти седмично.

По чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Осъдил е подсъдимата да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен и на Районен съд – Свищов направените по делото разноски.

Недоволна от така постановената присъда в осъдителната й част е останала подсъдимата С. П., която в законоустановения срок, чрез своя служебен защитник – адвокат И. И. от ВТАК, е подала въззивна жалба срещу нея, в която са изложени подробни оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост.

Срещу постановената първоинстанционна присъда в оправдателната й част не е подаден протест.

Подсъдимата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не взема становище.

Защитникът й поддържа жалбата, като счита, че обвинението срещу нея е недоказано. Излага доводи в подкрепа на тезата си, както и такива за неправилно приложение на материалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново намира 3 жалбата за неоснователна. Счита, че първоинстанционната присъда е правилна и моли да бъде оставена в сила.

Великотърновският окръжен съд, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право и интерес да обжалва процесната присъда и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК.

Съдът, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, като районният съд е събрал всички относими доказателства, разпитал е свидетелите и е приобщил писмените доказателства и доказателствени средства по предвидения процесуален ред. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, поради което и не се налага нейното детайлно преповтаряне.

Според проверяващата инстанция правилно и законосъобразно РС приема за осъществена описаната фактическа обстановка. Безспорно установено от фактическа страна е прието от първата инстанция следното:

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1611 от 23.08.20** г., на община П., се установява, че детето С.С.С. е родена на 19.08.20** г. в гр. П. от майка С. С. П. и баща С.Н.С..

От удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1 от 05.09.20**г., на с.Г., общ. Г., се установява, че детето Н.С.С. е родена на 23.08.20**г. в с. Г., общ. Г. от майка С. С. П. и баща С.Н.С..

С Решение на Районен съд - Никопол, постановено по гр.д. № 291/2019г. било утвърдено постигнатото между С.Н.С. и С. С. П. споразумение, като по отношение на родените им деца С.С.С. и Н.С.С. било определено да живеят при бащата, а подсъдимата П. да плаща за всяко от тях месечна издръжка в размер на 140.00 лв.

Срещу подсъдимата П. било образувано изпълнително дело № 4

921/2022г. по описа на ЧСИ П.П., въз основа на Изпълнителен лист издаден на 28.07.20**г. на РС-Никопол въз основа на съдебно решение по ГД 291/2019г. по описа на РС-Никопол.

Поради неплащане на месечната издръжка по жалба от свидетеля С.Н.С. било образувано настоящото досъдебно производство.

По заведеното изпълнително дело № 921/20** г. по описа на ЧСИ П.П., по изпълнителен лист издаден на 28.07.20** г. на РС-Никопол въз основа на съдебно решение по ГД 291/2019г. по описа на РС -Никопол били удържани парични суми за месеците след септември 20** г., до края на обхванатия инкриминиран период, посочен в обвинителния акт. Това се случило, след като подсъдимата П. влязла в трудово правоотношение и е било възможно да се установи неин доход, от който да се удържа определена сума. Видно от приложената справка от ТД на НАП – Велико Търново /лист 65 от ДП/, подсъдимата е започнала работа и от 16.08.20** г. има сключен трудов договор.

От обясненията на подсъдимата и показанията на свидетеля М., става ясен периода в който подсъдимата е живяла заедно с децата си и свидетеля С. в неговия дом, след като е била осъдена да плаща издръжка, а именно от първоначално посочения в обвинителния акт период до месец април 20** г.

(великденските празници).

В хода на съдебното производство е назначена съдебно –счетоводна експертиза. От заключението на същата, се установява, че размерът на дължимите суми от подсъдимата по отношение на дъщеря й С.С.С. са в размер на 4893.46 лв., а тези по отношения на дъщеря й Н.С.С. е 4 893,46 лв.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал, и същата се споделя изцяло от настоящата въззивна инстанция.

Същата не е спорна и между страните.

При правилно установената фактическа обстановка районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, затова, че за периода от месец май 20** г. до месец август 20** г. подсъдимата С. П. не е заплащала дължимата на малолетните си деца издръжка, с което е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, спрямо всяко едно тях.

5

За да е съставомерно едно деяние по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице. Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

В случая, от обективна страна, престъпната деятелност е осъществена от подсъдимата с две отделни паралелни деяния обективирани в бездействие, съответно в неизпълнение на парично задължение /издръжка/, установена с влязло в сила съдебно решение по отношение на двете малолетни деца.

Същата е била осъдена да ги издържа по силата на влязло в сила съдебно решение, като за престъплението по чл.183, ал. 1 от НК, е достатъчно и необходимо наличие на съзнателно неизпълнение на задължение за заплащане на месечна издръжка в размер на две или повече месечни вноски.

Законодателят не е предвидил други елементи от фактическия състав на това престъпление. Достатъчно е да е налице влязъл в сила съдебен акт, по силата на който дадено лице да е било осъдено да заплаща месечна издръжка на лице, посочено в кръга от лицата в разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от НК. Веднъж постановено решението, под угрозата от наказателна отговорност, е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка, с което да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение от гражданския съд, съобразно нуждите на издържания и възможностите на дължащия издръжка. В подкрепа на това разбиране, залегнало и в преобладаващата практика на ВКС, е и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от ГПК, повеляваща, че родителите дължат 6 издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.