Решение № 8781 от 14.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8781 гр. София, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110164797 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Предявени са установителни искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 4 от ЗЗД, и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от Н. Н. Н. срещу „Ф.Б.“ ЕООД за прогласяване нищожност на

Договор за потребителски кредит

№********/15.02.2023 г., под евентуалност иск за обявяване на нищожност на клаузата на чл. 5 от Договор за потребителски кредит №********/15.02.2023 г.; за заплащане на сумата 148,10 лева, платена при начална липса на основание по Договор за потребителски кредит №********/15.02.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са сключили по реда на ЗПФУР Договор за потребителски кредит №********/15.02.2023 г., с предмет заемна сума от 500 лв. със срок за връщане до 30 дни, при лихва 3,38 % (16,90 лв.)м с ГПР -49,85 %. Според чл. 5 от договора, кредитът се обезпечава с поръчителство от „М.В.” в полза на ответното дружество. Твърди се, че в договора не е посочено какъв е размерът за предоставяне на поръчителството, а след усвояване на заемните средства ищцата установила, че е начислена по кредита и сумата 148,10 лв. –такса за обезпечение с поръчителство. Твърди се, че всички дължими суми по договора са платени от ищцата. Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е недействителен като неподписан и липса на съгласие; не е спазена формата по чл. 10, ал. 1 от ЗПК, вкл. на евентуален договор за допълнителната услуга; сумите по клаузата за поръчителство не са посочени в договора за кредит, респ. евентуален договор за поръчителство не е подписван; липсва яснота как е формиран ГПР, в него не е включена таксата по чл. 5 и обявеният ГПР не съответства на действителните разходи. По отношение на клаузата на чл. 5 счита се за неравноправна и нищожна, уговорена в противоречие с чл. 143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП, чл. 10, ал. 2, чл.

1

10а, ал.4, чл. 19, ал.1 и 4 от ЗПК.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗЕДЕУУ; ГПР е изчислен по предвидената в ЗПК формула и съответства на чл. 19, ал. 4 от с.з., а пар. 1 от ЗПК касае разходи по допълнителни услуги, чието уговаряне е задължително условие за отпускане на кредита; ищецът е имал избор за вида поръчителство, поради което сумата по договора за гаранция предварително не е известна, като възнаграждението не е предмет на заемнотоправоотношение; чл. 5 от договора касае предварителен и доброволен избор на ищеца за предоставяне на допълнителна възмездна услуга от трето лице и уговорка е индивидуално уговорена, доколкото ищеца сам е избрал в електронния формуляр. Оспорва да е получавал и обогатявал с каквито и да е суми за възнаграждение по договора за гаранция/поръчителство.

Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че „Ф.Б.“ ЕООД, като заемодател, и Н. Н. Н., като заемател, са сключили Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №********/15.02.2023 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР. От предметното съдържание се установява, че ответното дружество предоставя на ищцата заемни средства от 500,00 лева, със срок на връщане 30 дни чрез една погасителна вноска от 516,90 лв. от главницата и възнагадителна лихва от 16,90 лв., с падеж на 17.03.2023 г., при ГЛП 41,12 %, ГПР от 49,85 %. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „М.В.“ в полза на ответното дружество.

Одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението не може да се отмени. Предвидено е, че със сключването на договора кредитополучателят потвърждава, че сам и недвусмислено е посочил избрания поръчител и е запознат с правото си да посочи както физическо лице, така и предложеното юридическо лице за поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по кандидатстване за кредит. Одобряване на обезпечението се извършва чрез одобряване на заема. Договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден, в който е сключен договора за заем. В т. 5.3. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „Ф.Б.“ ЕООД е посочено, че за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитополучателят може да предложи едно от следните обезпечения: (а) обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; (б) обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство, от поръчител – предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице.

Видно от договор за гаранция (поръчителство) от 15.02.2023 г., сключен между ищцата и „М.В.“ p.l.c., със седалище и адрес на управление в Малта, СТ „Бизнес център“, Странд № 120, Гзира ГЗР 1027, дружеството, в качеството на гарант, се задължава да обезпечи изпълнението на задълженията на ищцата спрямо кредитора „Ф.Б.“ ЕООД по процесния договор за заем. Според т. 6 от договора, за поетата гаранция ищцата дължи на такса в размер 148,10 лв., платима на падежната дата по договора за кредит.

От заключение на съдебна счетоводна експертиза, неоспорено от страните и преценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че заемните средства са усвоени в брой, чрез системата Easy Pay, за което ищцата представя и разписка от 16.02.2023 г. и върнати на 17.02.2023 г., като е извършено плащане 2 със сумата 665 лв., с която са погасени 500 лв. – главница, 16,90 лв. – възнаградителна лихва, и 148,10 лв. – такса за гаранция. Вещото лице установява, че ако в общите разходи по кредита се включи и таксата за гаранция, то ГПР възлиза на 401,50 %.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Страни по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние са потребителят и доставчикът, като на осн. чл. 7, ал. 2 от с.з и § 13, т. 1 от ЗЗП, ищцата има качеството потребител, като физическо лице, което като страна по договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Предвид това по отношение на кредитното правоотношение, предмет на спора, са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП.

На основание чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от с.з., договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа, а по арг. от чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, клауза - ясна и разбираема за приложимия лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съдът приема, че не е приложима разпоредбата чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК, във чл. 6 от ЗПФУР, съгласно която разпоредбите на закона не се прилагат за договори за кредит със срок за погасяване на задължението до три месеца и при които се дължат незначителни разходи. Това е така, тъй като в конкретния случай тези две кумулативни условия не са налице, макар срокът на договора да е по-малко от три месеца. По смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗПК незначителен разход по кредита е общият разход по креда съгласно на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, а лексикалното тълкуване на закона дава основание да се приеме, че общият разход по кредита в тази хипотеза е в размер несъществен, твърде нисък. В случая действителните разходи по кредита за договорна лихва и такса за гаранция надхвърлят 10 % от заемната сума, който критерий съдът приема за релевантен.

Съобразно правилото на чл. 20 от ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие. Целта е да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите и да не се подменя формираната и обективирана в договора. За това съдът не е властен да допълва или изменя волята на страните, особено що се касае за основен елемент от съдържанието на 3 договора. Уговорката за цената за ползване на предоставения паричен ресурс е съществен елемент на договора, поради което дължимата по кредита договорна /възнаградителна, редовна/ лихва трябва недвусмислено да се обяви като такава, както и неиния размер. Разходите по кредита следва да бъдат определени предварително, изрично и изчерпателно в договора.

Не може да се приеме, че сключването на договора за заем касае доброволен и информиран избор на потребителя относно сключването на договор за гаранция и дължимите суми за обезпечението. От начина на уговаряне на задължението на потребителя следва да се счита, че е предвидено допълнително условие за отпускане на кредита, а именно да се предостави обезпечение, при условия- обективно неизпълними за посочения срок от всеки средно информиран потребител на финансови услуги, които изрично зависят от преценката на кредитодателя, с оглед необходимостта да одобри представеното обезпечение. Кредиторът е прехвърлил своята отговорност за дължимата професионална грижа по чл.16 от ЗПК на потребителя. Възнаграждението на поръчителя обезпечава не изпълнението на длъжника, а преддоговорно задължение на заемодателя за правилната преценка за кредитиране. Поради това, че двете дружества – заемодател и гарант са свързани лица, по съображения подолу, сключването на договора за предоставяне на поръчителство се явява единственото изпълнимо условие и следва да се приеме, че разходите, които потребителя трябва да заплати по договора за предоставяне на гаранция за пряко свързани с основната му престация по договора за заем – плащане на лихва за ползването на заемните средства. Има характер на допълнително възнаграждение за ползване на заемните средства и отговаря на дефиницията за разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което следва да бъде обявен в общия му размер. Разходът за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на заемодателя, последният може да получи като одобри за поръчител. Следователно, договорът за заем и договорът за предоставяне на поръчителят се счита за сключен от потребителя с един и същ търговец, от една страна, а от друга – договорът за предоставяне на поръчителство представлява допълнителна уговорка между потребителя и заемодателя, сключена в противоречие с чл. 16 от ЗПК. Това е така, защото договорът няма самостоятелен характер, неговия предмет и уговорените права и задължения могат да бъдат предоставени във връзка с усвояване и управление на договора за кредит; условията и възнаграждението по него зависят изцяло от главното задължение по заема. Договорът за потребителски кредит се явява правопораждащия факт, с оглед на който длъжникът сключва договора за предоставяне на поръчителство.