Решение № 241 от 08.10.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Варна, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000235 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 20126/16.08.2023г. на З. Д. Д., подадена чрез адв. Д. Н. от САК, срещу решение № 296/27.06.2023 г., постановено по т. д. № 108/2022г. по описа на Варненски окръжен съд, с което са обявени за относително недействителни по отношение на кредитора „Солар ЕС“ ЕООД, ЕИК 200478454, със седалище и адрес на управление: гр. Банкя, ул. „Москва“ № 19А, следните действия:

1./сключен между З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ул. „И С“ № ЙXX, ет. 6, ап. 29 и „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК 206123030, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж. к. „Б“, ул. „И С“ № ЙXX, ет. 6, ап. 29, представлявано от З. Д. Д., договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СлВп- Варна под акт № ХХХ том IV дело 784/2022 г. вх. рег. № 1793/25.01.2022г., дв. вх. рег. № 1753/25.01.2022г., по силата на който З. Д. Д., ЕГН **********, като продавач е прехвърлила възмездно на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК 206123030, като 1 купувач, собствените си 2 154 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, съгласно КККР на гр. Варна, с адрес на имота: гр. Варна, район Младост, п.к. 9000, ж.к. „Възраждане I“, вид на територията -урбанизирана, с начин на трайно ползване - високо застрояване (над 15 м), целият с площ от 2 454 кв.м., със стар идентификатор ***. с номер по предходен план 1418, кв. 27 парцел 1. при граници: съседни поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и

***, и с който се увреждат интересите на ищеца като кредитор, а ответниците са знаели за увреждането, на основание чл. 135 ал.1 ЗЗД, както и 2./извършено от З. Д. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. „И С“ № ЙXX, ет.6, ап. 29, действие по учредяване и вписване на законна ипотека, вписана в СлВп- Варна под акт № ХХ том 1 дело 1117/2022г. вх. рег.

№ 2105/27.01.2022г., дв. вх. рег. № 2074/27.01.2022 г., в полза на З. Д. Д., ЕГН **********, за обезпечаване на задължението на „Делта хил 2020“ ЕООД, ЕИК 206123030, за заплащане на продажната цена по обявения за относително недействителен по отношение на кредитора –ищец договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот, вписан в СлВп- Варна под акт № ХХХ том IV дело ХХХ/ХХХХ, вх. рег. № 1793/25.01.2022г., дв. вх. рег. № 1753/25.01.2022г., на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се поддържа оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място се поддържа, че тъй като искът е предявен преди ответницата да е уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, на които е основана материалноправната легитимация на ищец, то искът е недопустим, а дори да има уведомяване, то не е извършено надлежно. На следващо място, се излага твърдения, че не е налице увреждане на кредитора, тъй като процесната сделка и вписаната ипотека не са довели до липса на имущество, от което кредиторът да удовлетвори свое ликвидно изискуемо вземане, и с тях не е затруднено изпълнението по неговото събиране. В тази връзка се сочи, че кредиторът не е изчерпал имуществото, собственост на заемополучателя, към което може да насочи принудително изпълнение за погасяване на 2 задълженията, а цели неоправдано засягането на правната сфера на трето лице, което е приобретател по разпоредителната сделка, при наличието на инициирани способи за удовлетворяване на вземането по реда на принудителното изпълнение. Възразява се, че не е налице знание за увреждане у длъжника поради водени преговори за анексиране на срока за връщане на заема, като такова знание не следва да се презумира и по отношение на третото лице. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Солар ЕС“ ЕООД, с който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба.

Излага се, че не са налице сочените от жалбоподателя процесуални нарушения и противоречие на решението с материалния закон. Твърди се, че са изпълнени необходимите, предвидени от закона предпоставки за обявяване относителната недействителност на извършените спрямо кредитора увреждащи действия. Според дружеството, безспорно е доказано надлежно уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземания, като счита, че моментът, в който длъжникът е узнал за цесията, не променя извода за увреждащ характер на действията, чиято относителна недействителност е прогласена.

Въззивната жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Варненският окръжен съд е бил сезиран с искова молба на „Солар Ес“ ЕООД- гр. Банкя, с която е предявен отменителен иск с правно основание чл.

135, ал. 1 ЗЗД срещу З. Д. Д. и “Делта Хил 2020“ ООД- гр. София, ЕИК 206123030. Ищецът твърди, че между „Еос Сървисис" ЕООД като заемодател, „Голдън Кълект" ЕООД като заемополучател, и солидарните длъжници З. Д.

Д. и „Феникс-ЗПЗ" ООД, е сключен договор за паричен заем с нотариална заверка на подписи и съдържание под рег. № 1513, 1514, акт 81 том 1 по описа 3 на Нотариус Огнян Шарабански с рег. № 147 в НК и район на действие района на ВРС, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя паричен заем в размер на 814 000 лв., която сума заемополучателят се задължил да върне в срок до 31.12.2021г., ведно с възнаградителна месечна лихва в размер на 1.833 % от заемната сума, а именно в размер на 14 920.62 лв., с падеж последния ден от месеца, за който се дължи лихвата. Уговорена е и неустойка за забавено изпълнение на задължението за връщане на заетата сума, в двойния размер на законната лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД върху размера на просрочената главница до окончателното й изплащане. Ответницата З. Д. Д. се е задължила да отговаря солидарно със заемополучателя „Голдън Кълект" ЕООД, ЕИК 205797541, за изпълнението на всички задължения по договора. Излага се също, че към датата на падежа- 31.12.2021г. задължението не било изпълнено в пълен размер, като към 13.01.2022г. дългът възлизал на 750 000 лв.- главница, и 5 416.67 лв. - наказателна лихва /неустойка/, начислена за периода от 01.01.2022г. до 13.01.2022г. включително. Твърди се, че процесните действия, осъществени от ответницата след падежа на задълженията по договора за заем, увреждат кредитора по този договор, тъй като с прехвърлянето на недвижим имот, собственост на солидарния длъжник, и вписването на ипотека длъжникът съответно намалява имуществото си и затруднява съществено принудителното изпълнение на паричните задължения по издадената срещу длъжниците Заповед № 16247/13.06.2022г. за изпълнение на парични задължения въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 16279/2022г. по описа на СРС, 40 състав. Твърди се също, че на 13.01.2022г. между заемодателя „Еос Сървисис“ ЕООД и ищеца „Солар ЕС“ ЕООД е сключен договор за цесия с предмет всички парични вземания, произтичащи от договора за заем, ведно с принадлежащите им акцесорни вземания (лихви и неустойки), както и привилегиите и обезпеченията. Сочи се, че солидарният длъжник Д. е надлежно уведомена за цесията от цедента, както с връчване, възложено на ЧСИ, така и на електронния адрес, посочен от нея при подписването на договора за заем като адрес за кореспонденция.

С подадения от ответницата Д. отговор на искова молба се заявява становище за неоснователност на иска, като се оспорва наличието на предвидените елементи от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД. Конкретните възражения и доводи са аналогични на тези, посочените във въззивната жалба.

4

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което исковете с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД са уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и правен интерес. Без успешното провеждане на иск за обявяване на относителна недействителност на процесната сделка ищецът не би могъл да насочи принудително изпълнение върху прехвърлените от длъжника на свързано дружество вещни права, за удовлетворяване на паричните вземания по издадена срещу длъжниците по договора за заем заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, а последица от вписаната ипотека е увреждаща кредитора привилегия по отношение на продажната цена на имота, която евентуално ще бъде реализирана от публична продан.

В отговорите на исковата молба и във въззивната жалба се релевират доводи, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска поради наличие на други длъжници и друго имущество, към което може да се насочи принудително изпълнение на паричните задължения по договора за паричен заем, за които е издадена заповед за изпълнение срещу заемополучателя и останалите солидарни длъжници.

Доводите са неоснователни. Наличието на други длъжници, различни от ответника по иска по чл. 135 ЗЗД, както и на друго имущество- на заемополучателя или на друг солидарен длъжник, вкл. и наличие на имущество, дадено като договорно обезпечение на паричните вземания, с които ищецът се легитимира като кредитор, са факти, без правно значение, както за допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД, така и за неговата основателност. За неоснователността на аналогични възражения на ответници по искове по чл. 135 ЗЗД е формирана константна съдебна практика с множество съдебни актове на ВКС, вкл. такива, постановени по реда на чл.

290 ГПК. Напр. с решение № 407 по гр. д. № 2301/2014 г., ІV г. о., е прието, че тъй цялото длъжниково имущество служи за обезпечение вземането /чл. 133 ЗЗД/, право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество– дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника 5 или с друго налично такова. Съгласно Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр. д.

№ 5981/2014 г. на ВКС, IV-то г. о. длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, респ. законът не му дава право на избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Също така, съгласно мотивите по т. 5в на ТР №.4/18.06.14 по тълк. д. № 4/13, ОСГТК на ВКС, кредиторът може самостоятелно да търси изпълнение на вземането си спрямо всеки от солидарни длъжници /чл.141 ЗЗД/, отговорността е солидарна, а не е субсидиарна; длъжникът няма възражение за предварителен иск или поредност, като кредиторът може да насочи претенцията си както срещу основния длъжник, така и срещу другите солидарни длъжници, независимо от това дали първо се е обърнал към главния длъжник; съдлъжникът/поръчителят няма право да иска от кредитора първо да насочи иска си срещу главния длъжник, а срещу него- едва ако не бъде удовлетворен при принудително изпълнение срещу главния длъжник.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.