Решение № 14332 от 23.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14332 гр. София, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20231110159758 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел 1, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Ж. Т. Й., ЕГН: **********, с адрес: **, срещу а, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: **, с която са предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.

222, ал. 3 КТ за заплащане на сумата от 11 579,88 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023г. до окончателното плащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал 1 ЗЗД за сумата в размер на 3527 лв. – обезщетение за забава за периода от 01.01.2021г. до 30.10.2023г. С протоколно определение от 23.06.2025г. и на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като първоначално предявения размер от 3 527 лв. е намален на 3 492,05 лв.

Ищцата твърди, че по силата на трудов договор се е намирала в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемала длъжността „Главен експерт“.

Същото било прекратено със Заповед № 39 от 30.10.2020г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. Сочи, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което се следвало обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ. Излага съображения, че размерът на последното бил неправилно определен, съответно изплатен от работодателя, който не отчел допълнителното трудово възнаграждение на ищцата, обозначено като „резултат от участие в дейността“, имащо постоянен характер. По така изложените доводи предявява разглежданите искове и моли да бъдат уважени. Претендира разноски.

Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговора на исковата молба от ответника, с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявените срокове. Релевира възражение, че вземането на ищеца е погасено поради 1 изтекла погасителна давност. Счита, че посочената в исковата молба база за определяне размера на трудовото възнаграждение е неправилно определена. Не оспорва, че стойността на основната месечна заплата е 620 лв. Поддържа, че изплащаната към основната месечна заплата сума по чл. 1, ал. 3 от процесния трудов договор представлява допълнително възнаграждение /бонус/, платимо при преценка на работодателя, въз основа на удовлетворителни резултати от полагания труд и при общи критерии за изплащане, поради което не изпълнява изискванията на чл. 17, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 15, ал. 2 НЗСОРЗ. Сочи, че по време на трудовото правоотношение процесната сума е зависела само от работните дни в месеца, но това не променяло естеството на възнаграждението. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия като писмено доказателство по делото трудов договор № -Т-2008130, сключен на 07.11.2008г. между Ж. й и р /понастоящем а/, се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, в рамките на което ищцата е заемала длъжността „Главен експерт“ в Дирекция „Конвеционална енергетика и енергоспестяващи технологии“. В раздел V, чл. 1, ал. 1 от трудовия договор е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620 лв., вкл. и това за придобит трудов стаж и професионален опит по 0.6% за всяка прослужена година след навършване на 1 година трудов стаж, а с ал. 3 е предвидена възможност работодателят да определя допълнително възнаграждение в зависимост от финансовия резултат на дружеството и приноса на служителя.

Установява се още, че с приетото като писмено доказателство по делото допълнително споразумение от 07.10.2019г. страните са внесли изменение в трудовото правоотношение, касаещо мястото на работата – в отдел „Строителство и анализи“, дирекция „Конвенционална и възобновяема енергия“. По отношение на останалите съществени елементи от трудовия договор, регламентирани в чл. 66 КТ, е посочено, че продължават да действат първоначално уговорените с трудовия договор.

Като писмено доказателство по делото е приобщена молба от ищеца, съдържаща изявление за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, считано от 01.11.2020г., и съдържаща искане за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Установява се, че със приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 39/30.11.2020г. трудовото правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е определено на служителя да бъде изплатено исканото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.

По делото са представени платежни фишове за начислените възнаграждения и извършените удръжки за периода от месец януари 2020г. до месец октомври 2020г., както и уведомления за движение по банкова сметка за същия период.

За установяване размера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Според експертното заключение стойността на процесното обезщетение, при основна заплата на служителя в размер на 2 311 лв. и допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0.6% годишно за 33 години, възлиза на 16 611,48 лв.

От друга страна се изяснява, че при основна заплата на служителя в размер на 700 лв., допълнителното трудово възнаграждение за придобит стаж и професионален опит в размер на 0.6% годишно за 33 години и наличие на допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер в размер на 1 611 лв., то обезщетението възлиза на 14 697,60 лв. Според вещото лице стойността на мораторната лихва върху 2 главницата от 11 579,88 лв. е в размер на 3 492,05 лв., а върху главницата от 9 666 лв. – 2 914,90 лв. С представената експертиза се установява, че сумата, записана във фишовете за работна заплата като „резултат от участие в дейността“ е начислявана и изплащана ежемесечно на служителя през 2020г. Съдът, ръководейки се от чл. 202 ГПК, кредитира представеното експертно заключение като обективно и обосновано.

Вещото лице е отговорило пълно и мотивирано на формулираните задачи, като по делото не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата добросъвестност и безпристрастност.

При така установеното от фактическа правна, съдът достигна до следните правни изводи:

С оглед наведеното от ответника възражение по допустимостта на исковото производство, настоящият състав намира за необходимо да изложи мотиви за неоснователността на тези правни доводи и за допустимостта на настоящото дело:

Компетентността на съда да разгледа и да разреши по същество даден правен спор е обусловено от наличието на процесуалните предпоставки, обуславящи съществуването и валидното упражняване правото на иск. Въпросът за погасяването на едно субективно право поради изтекла погасителна давност е материалноправен, а не процесуален, поради което подлежи на разглеждане едва с решението по съществото на спора, при това – по аргумент от чл. 120 ЗЗД, само ако страната е направила своевременно възражение.

По същество, предявеният главен осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 222, ал. 3 КТ. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1 / прекратяване на трудовото правоотношение между страните, 2/ към момента на прекратяването служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, 3/ работникът да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и 4/ размера на обезщетението.

По делото не са ангажирани първични или вторични писмени доказателства, които да удостоверяват, че в полза на ищеца е възникнало правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и продължителността на нейния трудов стаж в ответното дружество, като разпореждане на Националния осигурителен институт за отпускане на пенсия или трудова книжка. Същевременно обаче от приобщените документи – в частност трудовия договор и заповедта за прекратяване на трудовия договор на посоченото основание чл. 327, ал. 1, т. 10 КТ, може да се направи обоснован извод за наличието на първите три компонента от сложния юридически факт, пораждащ правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – прекратяване на трудовото правоотношение, възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и продължителността на трудовия стаж в ответното дружество. Отделно от това, посочените обстоятелства не са и оспорени от ответника. Следователно правният спор между страните се концентрира единствено върху размера на дължимото обезщетение.

Съобразно чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца при придобит при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. По естеството си въпросното притезание е от т.нар. гратификационни плащания, които изразяват благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че е приключил трудовия си 3 път по трудово правоотношение и е придобил право на пенсия, както и признателност на работодателя към него за приноса и лоялността, засвидетелствани с продължителната работа. По аргумент от чл. 228, ал. 1 КТ база за определяне на това обезщетение е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, за в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съобразно чл. 3, вр. с чл. 17 НСОРЗ брутното трудово възнаграждение се състои от основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда, допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в Наредбата, в друг нормативен или в колективен трудов договор, както и други трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор.

Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършена работа. Тя се определя от трудовия договор или споразумението по чл. 107 КТ според прилаганата система за заплащане на труда. В настоящия случай с чл. 1, ал. 1 от процесния трудов договор е уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 620 лв. Същевременно, от представените по делото писмени доказателства – в частност платежните фишове, е видно, че за периода от месец януари 2020г. до месец октомври 2020г. е вписана основна работна заплата в размер на 700 лв. В чл. 118, ал. 3 КТ е установено изключение от принципната забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, като е предвидена правна възможност работодателят едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя. За този едностранен акт липсва регламентирана писмена форма за действителност в отклонение от общото изискване на чл. 62, ал. 1 КТ и чл. 119, ал. 1 КТ при сключване и изменение на трудовия договор.