Решение № 1813 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20225330101690 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба подадена от Л. Г. М. с ЕГН: **********, с адрес в гр.

П., бул. „Ш. с." № ***, ет. *, ап. **, чрез пълномощника й – адв. Г. М. срещу „ЛАЙТ КРЕДИТ “ ООД с ЕИК: 201015391, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „Полет“ № 1, ет. 2, представлявано от **** С. А. С. и „ГАРАНТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД, с ЕИК: 203174199, със седалище и адрес на управление в гр.

Пловдив, район „Централен“, бул. „Цар Борис 3-ти Обединител“ № 52, представлявано от ***** А. Д. А., с предишно наименование „ЛАЙТ КРЕДИТ КОНСУЛТ“ ЕООД с ЕИК:

203174199, с която се предявяват установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за паричен заем № ****/ **** г., както и нищожност на договор за поръчителство от 19.08.2019 г., сключен с „Гарант кредит консулт“ ЕООД.

В исковата молба се твърди, че на *** г. ищцата сключила с „Лайт Кредит“ ООД договор за паричен заем № ****, по силата на който била предоставена сумата в размер на 1500 лева за срок от 9 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите от 47.98%, като общо дължимата сума възлизала на стойност 1760,94 лева.

Заемната сума следвало да се предаде на кредитополучателя след предоставяне на обезпечение. В чл.6 от договора за заем била предвидена клауза, съгласно която кредитополучателят следвало да предостави едно от посочените в договора обезпечения, а именно: издаване на запис на заповед или гарантиране от трето лице, чрез сключване на договор за гаранция с одобрен от кредитора гарант. Ищцата предоставила обезпечение, а именно - гаранция от одобрен от кредитора гарант. Договорът за гарант бил сключен между кредитора, кредитополучателя – ищец и дружеството гарант -„Гарант кредит консулт“ ЕООД. Съгласно същия, на гаранта се дължало възнаграждение на месец в размер на 129,96 лева или сума в общ размер на 1169,64 лева за целия срок на договора за кредит.

Възнаграждението за гарант се дължало на дата на погасителната вноска по заема и 1 съгласно погасителния план се заплащало по сметка на „Лайт Кредит“ ООД.

Твърди се, че предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение респективно на такси, които се събират за осигуряване на фирма – гарант, представлявало допълнителна печалба, която се калкулирала с договорената възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива на други разходи по предоставения заем. Счита се, че с договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 47,98 % се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което уговореното възнаграждение било нищожно. Твърди се, че договорената между страните лихва в размер на 40 % годишно, надхвърляла повече от три пъти законната, което представлявало нарушение на добрите нрави. Нищожността на клаузата за договорна лихва, респ. клаузата за ГПР, която била съществен елемент от договорното съдържание имала за последица изначална недействителност на кредитната сделка. Твърди се, че не били спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, в договора за кредит, не бил посочен по ясен и разбираем начин годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Приложения в кредитното правоотношение ГПР бил различен от посочения в договора и кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 47,98 % е заблудил потребителя, което водело до неравноправност на уговорката за ГПР и до нейната нищожност .

Уговореното възнаграждение за фирмата – поръчител / гарант съставлявало разход по кредита, който следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите. В нарушение на императивните изисквания на чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗПК, кредиторът не включил в договорения ГПР от 47,98 % разходите, които следвало да извърши ищеца за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител / гарант.

Посоченият размер на ГПР в кредитното известие не бил реално прилагания в отношенията между страните и представлявало „заблуждаваща търговска практика“. Твърди се, че на ищцата не било разяснено преди сключване на договора по ясен и разбираем начин и при спазване изискванията на чл.5 от ЗПК, какъв е размера на всички разходи, които следва да заплати, нито тази информация произтичала по прозрачен начин от условията на договора.

Поради незапознаването с основните характеристики на услугата ищецът не могъл да разбере икономическите последици на поетото от него задължение, относно обхвата на всички разходи, които следва да понесе. Твърди се, че ответникът „Лайт Кредит „ ООД не е изпълнил и задължението си по чл.5 от ЗПК и не е предоставил на ищеца стандартен европейски формуляр с посочени в него параметри на сделката. Неинформираността на ищеца водела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение.

Счита се за нищожен и сключения договор за гаранция от **** г. с „Гарант кредит консулт“ ЕООД , като уговорката за заплащане на възнаграждение на гаранта не е породила правни последици. Договорката, че кредитополучателя – ищец следва да заплати възнаграждение на поръчителя противоречало на добрите нрави и внасяло неравноправие в кредитно правоотношение по смисъла на чл.143, т.19 от ЗПК. Изискването за заплащането на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречало и на целта на Директива 2008/48. Възлагането на потребителя да заплаща допълнителни задължения било в интерес само на кредитора- търговец и във вреда на потребителя, като по-слаба страна в гражданския и търговския оборот, с което задължение не би се съгласил, ако кредитодателят действал добросъвестно. Тази договорка била неравноправна и не пораждала правни последици за потребителя. Счита кредитната сделка за нищожна и предвид акцесорния характер на договора за поръчителство, то счита, че същия не е породил правно действие.

Предвид изложените твърдения предявява настоящите искове, моли за тяхното уважаване и присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата в писмени бележки.

2

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Лайт Кредит“ ООД е депозирало писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва твърденията на ищеца за сключен договор за паричен заем № **** от **** г. между тях . Не бил представен от ищеца двустранно подписан договор за заем и общи условия към него. В представените документи липсвал подпис на представител на „Лайт Кредит“ ООД.

Липсвали насрещни волеизявления и правна връзка между страните не била създадена. Към исковата молба не били представени писмени доказателства за реално предоставяне на заем, нито доказателства за извършени плащания от ищцата в полза на ответника. Твърди се, че между страните не е възникнало облигационно правоотношение, което да противоречи на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК. Не било налице съгласие за предоставяне на заем нито реално предоставяне на такъв, поради което липсвало правоотношение, което да се прогласи за нищожно. Дори да се приемело, че е налице договор за заем, по които е уговорен годишен лихвен процент от 40% и процент на разходи в размер на 47,98%, не били нарушени добрите нрави и не се внасяло неравноправие между страните, тъй като размерът на ГПР – 47,98% бил съобразен с императивно изискване на чл.19, ал.4 ЗПК. Несъстоятелни били и твърденията за сключен договор за поръчителство / гаранция от 19.08.2019г., доколкото представения такъв не бил подписан нито от заемодателя, нито от гаранта, имало подпис само на ищеца.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Депозиран е и отговор от ответника „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД, със становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдението на ищеца за сключен между него и „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД договор. От представения договор липсвал подпис на представител на „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД. Оспорва да е сключен договор от **** г. между ищцата, „Лайт Кредит“ ООД и „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД . Не били налице насрещни съвпадащи волеизявления, обективиращи постигнато съгласие между страните.

Оспорва наличие на валидно съществуващ договор.

Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Като писмени доказателства по делото са приети заверено копие от Договор за паричен заем №*** от *** г., заверено копие от Договор за предоставяне на гаранция от *** г., погасителен план и писмо от БНБ, ведно със справка за кредитна задлъжнялост От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от в. л. Т. Р. се установява, че от представените от ответното дружество счетоводни данни плащанията по процесния договор за заем са в размер на 1500 лева за главница и 260,94 лева за лихва, подробно описани от вещото лице в табличен вид.

Съгласно чл. 3 от договора за паричен заем, фиксирания годишен лихвен процент е 40%, годишни процент на разходите по заема е в размер на 47,98%. ГПР посочен в договора е изчислен съобразно предвидената в закона формула, като в същия са включени само разходи за лихва в размер на общо 260,94 лева. Ако към дължимата погасителна вноска се добави и възнаграждението за гаранта, дължимото месечно възнаграждение възлиза на 325,62 лева. Замествайки параметрите в посочената в заключението формула, вещото лице е изчислило, че ГПР при поставеното условие възлиза на 493,58 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорено от страните.

От съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява, че между ищеца и 3 ответника „Лайт Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № **** от **** г., по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата 1500 лева лева за срок от 9 месеца, при фиксиран лихвен процент от 40%, годишен процент на разходите от 47.98%, като общия размер на всички плащания по заема възлизал на сумата от 1760,94 лева Съдът намира правоизключващото възражение на ответника за липсата на валидно възникнало правоотношение за неоснователно. По делото е представен процесния договор за заем и Общи условия към него. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че в счетоводството на „Лайт Кредит“ ООД има осчетоводен договор за заем № *** от **** г., сключен между страните по делото. На следващо място, от приетата по делото справка от ЦКР към БНБ се установява, че ответното дружество е регистрирало в ЦКР процесния договор за заем, като параметрите му съвпадат със сочените от ищеца. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че договорът за заем носи подписа на ищцата, който не е бил надлежно оспорен в производството по делото, както и печат на дружеството - ответник. Макар печатът да не може да бъде приравнен на подпис, то полагането му е индиция за възникването на твърдяното правоотношение.

Предвид изложеното съдът следва да разгледа въведените в отговора на исковата молба възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като по делото се установи, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение.

Съгласно чл. 3 от Договора за заем заемната сума се предоставя на заемополучателя при предоставяне на обезпеченията по чл. 6 от договора, а съгласно чл. 6 страните са се договорили всички дължими суми по договора за заем да бъдат обезпечени посредством издаване на запис на заповед или гарантиране от трето лице чрез сключване на Договор за гаранция. Ответното дружество „Гарант Кредит Консулт“ ЕООД е оспорило предявения срещу него иск с довод, че договор за гаранция между него и ищцата не е сключван.