Решение № 14 от 15.01.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. ХАСКОВО, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. М. К. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500255 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалва се от Община Харманли решение №222/23.121.2024г. по г.д. №636/2024г. на РС Харманли, с което е признато за за установено по отношение на ответника Община Харманли, ЕИК/Булстат:000903939, с адрес гр.Харманли, пл. „Възраждане” №1, представляван от Кмета М. И. К., че ищците П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** двамата съпрузи от ** са собственици на основание давностно владение в режим на СИО,на следните имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: **, незастроен с площ от 573 кв.м. с предназначение на територията:“земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1112. при граници на поземления имот: ***, ***, *** и *** и

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 1

23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: ***, незастроен с площ от 759 кв.м. с предназначение на територията:земеделска, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1110, при граници на поземления имот: ***.

***, ***, ***, *** и ***. О.,

Булстат:000903939 са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищците П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** двамата съпрузи от **,направените по делото разноски в размер на 100.00лв заплатена държавна такса, 350.00 лв. възнаграждение на вещо лице и 550,00 лв.адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба на Община Харманли са изведени твърдения за незаконосъобразност,неправилност на обжалвания акт.Необосновано е прието от съда на база гласни доказателства и твърдения,че ищците са собственици на спорния имот.Преценката на съда че имотите на са одържавени е неправилно и в разрез с нормативната уредба на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.Неправилно от съда е приложен и института на придобивната давност.Не е съобразено от съда и приложното поле на нормата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ.По доводите във въззивната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.

В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна за неоснователност на жалбата.

Окръжен съд Хасково въз основа на доказателствата събрани в първоинстанционното производство и тези пред въззивната инстанция и преценката за правилността на обжалваното решение, намира за установено.

Въззивната жалба като процесуално допустима,подадена в срок от лице имащо правен интерес следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред РС Харманли се е развило по предявен положителен установителен иск с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.79 ал.1 от ЗС. От П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** съпрузи от **,чрез пълномощника им адв.С. М. от АК Хасково срещу Община Хасково, като претендират да се признае за установено че са собственици по давностно владение на следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор № *** но Кадастралната карта и 2 кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: ***, незастроен с площ от 573 кв.м. с предназначение на територията:“земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1 112. при граници на поземления имот: ***, ***, *** и *** и Поземлен имот с идентификатор

№ *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК град София, с адрес на поземления имот: ***, незастроен с площ от 759 кв.м. с предназначение на територията:земеделска“, НТП:за земеделски труд и отдих/съгласно пар.4 от ПЗРЗСПЗЗ/“, категория на земята: 8, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 743.1 110, при граници на поземления имот: ***. ***, ***, ***,

*** и ***.

Община Харманли извън срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорва иска като неоснователен.

Спорът се концентрира върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С

ИДЕНТИФИКАТОР *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота *** с площ от 759 квадратни метра и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ С ИДЕНТИФИКАТОР *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-9 от 23.03.2006г. на Изпълнителния директор на АК, адрес на имота *** с площ от 573 квадратни метра, за които като собственик на имотите е записана Община Харманли.

От събраните гласни доказателства в първоинстанционното производство чрез разпит на свидетелите Д. К. и Н. Т. се установява, че процесните имоти, находящи се в землището на *** са били купени от ищците,като от 1975г. знае имота като тяхна собственост.

От заключението на съдебно-техническата ескпертиза в първоинстанционното производство и във въззивното производство се установява,че двата поземлени имоти не са били включвани в блокове на ТКЗС,не са включвани в ДПФ и не са подлежали на възстановяване по реда на 3

ЗСПЗЗ.

За да постанови своя съдебен акт,районният съд е приел,че по силата на давностно владение двата поземлени имота са придобити от ищците,извод който не се опровергава и от събраните във въззивна инстанция писмени доказателства и допълнително заключение на вещо лице. В своето заключение вещото лице посочва че процесните имоти са вписани в разписния лист към неодобрения кадастрален план от 1986г. като дворни места овощна градина нива без записан собственик. Имотите не са нанесени на Картата на възстановена собственост.Нанесени и записани в ПНИ от 2004г. като поземлени имоти собственост на Община Харманли. Нанесени и записани в кадастралната карта от 2006г като поземлени имоти собственост но Ообщина Харманли.В периода от приемане на ПНИ през 2004г. до влизане в сила на кадастралната карта през през 2006г. ПИ с ид.*** с площ 573кв.м. и ПИ с ид.*** с площ 82кв.м. са идентични с ПИ 743.1112 по ПНИ за 2004г. респективно с дворно място № 1112 по плана от 1986г.Въз основа на гласните доказателства и заключение по СТЕ районният съд е приел,че давността остава допустима като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били реално отнети от собствениците им,което води до извода,че заявеният с исковата молба оригинерен способ изтичане на давност повече от 10 години се доказва в настоящото производство.Извод който следва да бъде споделен напълно.Самото формално записване на спорните имоти в ПНИ като имоти стопанисвани от Община Харманли не е действие което води до прекъсване на давността.

Спорните имоти макар и включени в ПНИ нямат характер на земеделска земя и не са част от остатъчния фонд по чл.15 от ЗСПЗЗ,поради което няма законови пречки да бъдат придобити по давност.За пълнота следва да се отбележи,че не всички земи извън регулационните планове на населените места имат земеделски характер.Тези земи могат да запазят земеделския си характер да не бъдат включвани в ТКЗС или причислявани в ДПФ,както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата,които ги владеят като дворни места със запазване на собствеността им в реални граници в зависимост от това дали лицата са били членове на ТКЗС или не.

Тези земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ и за тях не се прилага чл.5 от ЗВСОНИ нито по чл.19 от ЗСПЗЗ.За тях не съществува забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност,доколкото върху тях не съществува право на 4 кооперативно ползване и не са одържавани.Ето защо след като ищците са упражнили непрекъснато,спокойно и необезпокоявано владение повече от 10години,както се посочи по горе,същите са придобили спорните имоти по давност и правилно предявения иск е уважен по мотиви към които въззивната инстанция препраща на основание чл.272 от ГПК.

С оглед изхода на спора въззивникът следва да заплати разноски за въззивна инстанция в размер на 650лв адвокатско възнаграждение на звъззиваемата страна

РЕШИ:

Потвърждава решение №222/23.121.2024г. по г.д. №636/2024г. на Районен съд Харманли

Осъжда О., Булстат:000903939 са осъдени на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П. А. В., с ЕГН ********** и С. Г. В., с ЕГН ********** от *** направените по делото разноски в размер на 650лв адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5