Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7406 от 07.11.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4442/2016
Вид
Решение № 7406
Подписан
07.11.2017
В сила
02.10.2018
Състав
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш

Е Н И Е

№………/05.11.2017г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Юлия

Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4442 по описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).

Производството е образувано по искова молба на Р.П.П., А.А.В., Т.М.М. и Георг З.М., с която се иска осъждането на З. „Б.И.“ АД да заплати, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ

(отм.) следните суми:

По отношение на Р.П. - сумата от 45 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 504,00 лева – имуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на

26.12.2014 г., на 4-ти километър от с. Горно Ябълково, община Средец, обл.

Бургас, по причина на водача на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.12.2014 г. до окончателното им изплащане.

По отношение на А.В. - сумата от 7 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 26.12.2014 г., на 4-ти километър от с. Горно Ябълково, община Средец, обл. Бургас, по причина на водача на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.12.2014 г. до окончателното им изплащане.

По отношение на Т.М. - сумата от 6 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 26.12.2014 г., на 4-ти километър от с. Горно Ябълково, община Средец, обл. Бургас, по причина на водача на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.12.2014 г. до окончателното им изплащане.

По отношение на Г.М. - сумата от 7 000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на 26.12.2014 г., на 4-ти километър от с. Горно Ябълково, община Средец, обл. Бургас, по причина на водача на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 26.12.2014 г. до окончателното им изплащане.

С исковата молба ищците твърдят, че на 26.12.2014 г. около 4-ти км от с. Ябълково, община Средец, при управление на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ******** и несъобразена с пътните условия скорост, водачът не упражнява достатъчен контрол върху автомобила и реализира ПТП, като самокатастрофира и се преобръща в крайпътно дере, като пада във водата. Вследствие на ПТП водачът е починал, а ищците са получили различни травматични увреждания.

Ищецът Р.П. е получил счупване на дясна бедрена кост, разкъсно-контузна рана на главата, оточна травма на лявата длан, множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло, като счупването на бедрената кост е довело до затруднения в движенията за период от 9-12 месеца.

За лечение на травмите се е наложило и провеждане на рехабилитационни процедури, за които ищецът е направил разходи в размер на 504,00 лева.

Ищецът А.В. е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, подкожен емпием около лявата орбита на окото, повърхностни рани и множество натъртвания и охлузвания по цялото тяло. За кратко след ПТП, ищецът е изпаднал в безсъзнание, като след това, вследствие на уврежданията е имал силно главоболие, проблеми със съня и чувство на безпокойство.

Ищецът Т.М. е получил контузия на гръден кош, контузия на главата, мозъчно сътресение с кратка загуба на съзнание, разкъсно-контузна рана на лицето. Вследствие на уврежданията е имал силно главоболие, световъртеж, повръщане, проблеми със съня и чувство на безпокойство. Бил е в състояние на временна неработоспособност за 34 дни.

Ищецът Г.М. е получил вътречерепна травма, контузия на главата с мозъчно сътресение и прорезни рани по дясната длан. Вследствие на уврежданията е имал силно главоболие, световъртеж, повръщане.

Към момента на настъпване на ПТП за товарен автомобил

„Зил 131“ с рег. № ******** има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ответника З. „Б.И.“ АД по застрахователна полица № Р1113000000960146301, със срок на валидност от 01.01.2014 г. до 31.12.2014г. По изложените съображения претендират заплащане на застрахователно обезщетение от ответника в посочените по-горе размери. Претендират разноски.

Ответникът З. „Б.И.“

АД не депозира отговор на исковата молба, в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание, процесуалния му представител оспорва исковете по основание и размер, без да заявява конкретни възражения.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът З. „Б.И.“

АД не е оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, съгласно застрахователна полица № Р1113000000960146301, със срок на валидност от 01.01.2014 г. до 31.12.2014г.

За установяване на механизма на настъпване на ПТП по делото е приет като доказателство Протокол за оглед на местопроизшествие, както и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

Относно механизма е разпитан и св. Д.С., който установява, че ПТП е настъпило на черен горски път, като същият е тесен, от едната му страна има гора, а от другата дере, като са пропаднали от лявата страна някъде към 12,00 часа посред нощ. Свидетелят няма спомен за конкретния механизъм, тъй като камионът е бил без прозорци. Посочва, че в него пътниците са били без колани.

По делото е изслушана САТЕ, от която се установява, че основната причина за възникване на ПТП е от субективен характер и се състои в несъобразяване на водача на лошите атмосферни условия, широчината на пътната настилка и ограничената видимост.

Водачът е могъл да предотврати произшествието, ако се е движел с по-бавна скорост или е спрял МПС за да оглед участъка.

По делото е изслушана

СМЕ, която установява получените от ишците травматични увреждания.

По отношение на ищеца Р.П. се установява, че същият е Получил счупване на дясна бедрена кост, разкъсно-контузна рана на главата, ерозия на корнеята на лявото око, оток на лява длан, като същите кореспондират с претърпяното ПТП. По отношение на счупването на дясната бедрена кост е направена оперативна интервенция, като това травматично увреждане реализира медико-биологичния признак „трайно затруднение движението на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като същото средно продължава от 9-12 месеца. Останалите увреждания са реализирали признака „временно разстройство на здравето неопасно за живота“ Болките са търпени със значителен интензитет, като винаги могат да се появят по различни причини. Налице е причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи и ПТП.

По отношение на ищеца Т.М. се установява, че ищецът е получил следните телесни увреждания: контузия на гръдния кош, мозъчно сътресение, контузия на шията, контузна рана в областта на лицевия скелет, които увреждания кореспондират на механизма на ПТП.

Приложено е лечение с продължителност 40 дни, което съвпада с периода на възстановяване. Претърпените болки и страдания са били умерени за срок от 15-20 дни и по-леки до 40 дни. При пострадалия няма остатъчни последици в резултат на получените травми.

По отношение на ищеца А.В. се установява, че същият е получил контузия на главата, мозъчно сътресение, подкожен емфизем на клепачите на лявото око, насиняване и оток около лява орбита с повърхностни рани в областта, кръвоизлив в клетките на решетъчната кост на черепа отляво, които увреждания кореспондират на механизма на ПТП. Приложено е лечение с продължителност 20 дни, което приблизително съвпада с периода на възстановяване /около 30 дни/. Претърпените болки и страдания са били умерени за срок от 15-20 дни и по-леки до 30 дни. При пострадалия няма остатъчни последици в резултат на получените травми.

По отношение на ищеца Г.М. се установява, че същият е получил контузия на главата и мозъчно сътресение, които увреждания кореспондират на механизма на ПТП. Приложено е домашно-амбулаторно, като периодът на възстановяване е около 30 дни.

Претърпените болки и страдания са били умерени за срок от 15-20 дни и по-леки до 30 дни. При пострадалия няма остатъчни последици в резултат на получените травми.

По делото е разпитан свидетеля К.П., майка на ищеца Р.П.. Свидетелката установява, че след катастрофата ищецът е престоял в болница около 10 дни, след което е подложен на домашно лечение, била му е необходима помощ при ежедневните му нужди. Отсъствал е от работа 6 месеца. Сочи, че катастрофата му се е отразила психически, тъй като е бил спортист и боксьор, понастоящем има лоши сънища, станал е нервен, има тикове.

По делото е разпитан свидетеля С.В., син на ищеца А.В.. Свидетелят посочва, че след катастрофата ищецът е останал в болницата три дни, след което е бил в болничен отпуск 30 дни, през които е бил обслужван от майка си при ежедневните си нужди.

Оплаквал се е от болки, световъртеж. Травмата му е оставила психологически последствия за цял живот.

По делото е разпитан свидетеля З.М., съпруга на ищеца Т.М.. Свидетелят посочва, че след катастрофата ищецът е останал в болницата три дни, след което е бил в болничен отпуск 20 дни.Имал е главоболие и световъртеж и досега. Травмата му е оставила емоционални последствия, като се е отразила на психическото му състояние.

По делото е разпитан свидетеля Я.М., брат на ищеца Г.М.. Свидетелят посочва, че след катастрофата ищецът е останал в болницата един дни, след което е бил в болничен отпуск около седмица. Сочи, че травмата му е оставила емоционални последствия, станал е апатичен, притеснен, бълнувал нощем.

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):

Въз основа на доказателствата по делото безспорно се установи, че процесното ПТП настъпва като резултат от поведението на водач, застрахован по задължителната застраховка „ГО“ при ответника. То е противоправно, тъй като при управлението на товарен автомобил „Зил 131“ с рег. № ********, водачът нарушава разпоредбите на ЗДвП, като не е упражнил достатъчен контрол върху МПС, което се е преобърнало и самокатастрофирало. Щом поведението е противоправно, то и е виновно съгласно чл. 45, ал.2 от ЗЗД. В резултат на произшествието ищците са получили травматични увреждания, които им причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието. След като поведението на застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и неимуществени вреди.

Следователно искът е доказан по основание.

Относно размера на обезщетението съдът обсъди представените медицински документи, заключението на СМЕ и разпитаните свидетели.

Относно ищеца Р.П.:

При преценка на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобрази същественото травматично увреждане – счупване на бедрена кост, което е предизвикало интензивни болки и страдания за продължителен период от време. В тази връзка съдът обсъжда и обстоятелството, че затруднението при движението на десния долен крайник е било за значителен период от време 9-12 месеца. За в бъдеще ищецът може да търпи спорадични болки при натоварване, промяна на времето, особено при студено и влажно време. Съдът отчита, че ищецът е претърпял силен стрес от настъпилото ПТП. Всички тези обстоятелства по настъпването на вредите и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 30 000.00 лева.

По отношение на обезщетението за имуществени вреди:

Въз основа на събраните по делото доказателства по делото /фактура и касов бонове, както и изслушаната СМЕ/ се установи, че ищецът е направил разходи за рехбилитация в общ размер на 504,00 лева, които са в причинна връзка с настъпилото ПТП и проведеното лечение.

Съдът не обсъжда носил ли е ищецът предпазен колан или не при настъпване на ПТП, доколкото ответникът не е подал отговор на исковата молба, респ. не е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.