Решение № 46 от 07.03.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Елин Пелин, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20231820100510 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по предявена искова молба на „Топлофикация-С.“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. С., п. к. 1680, ул. „Я.“ 23Б срещу А. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С., община „Л.”, ж.к.„Л.” бл. ...., вх. ... ет. 7, ап. 16. Твърди се, че по ч. г. д. № 157/2023 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди се, че длъжникът като собственик на процесния имот с адрес: гр. С., община „Л.”, ж.к.„Л.” бл. ...., вх. ... ет. 7, ап. 16, е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 15... ал. 1 от Закона за енергетиката, като с общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството. Иска се признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от: 3639,92 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2019г. - м.04.2021г.; 632,47 лв. - морат. лихва за забава от 16.10.2020 г. до 31.10.2022 г., както и 59,65 лв. представляваща сума за дялово разпределение от 10.2019 г. до 04.2021 г. и 12,73 лв. - законна лихва за забава от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се съдебни разноски. В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане на писмени доказателства, привличане на трето лице помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Бруната България” ООД със седалище и адрес на 1 управление: гр. С., бул. „Братя Бъкстон” № 85 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия на топлоснабдения имот, допускане на съдебнотехническа експертиза, допускане на съдебно-счетоводна експертиза и задължаване на третото лице да представи писмени доказателства.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А. С. И., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който се оспорва основателността на исковете.

С определение от 02.04.2024 г. на основание чл. 227 ГПК по делото са конституирани като ответници Н. С. М., С. А. И. и Я. А. И. като наследници на А. С. И., починал В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. В писмени молби се поддържа исковата молба и се моли за уважаване на исковете, както и за присъждане на разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответниците не се явяват и не се представляват. В писмени становища се моли за отхвърлянето на исковете и за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД не взема становище по исковете.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч. г. д. № 157/2023 на РС Елин Пелин, че по заявление, подадено на 16.11.2022 г., е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 101/ 08.02.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника А. С. И. на 13.03.2023 г., а на 22.03.2023 г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение. Дадени указания на заявителя за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК, като съобщението е получено на 05.04.2023 г., а на 05.05.2023 г. е подадена исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Представени са общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С., приети с решение от 28.03.2013 г. и одобрени с Решение ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.

Установява се от представения договор от 08.07.2011 г., че същият е сключен между „Топлофикация С.“ ЕАД възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, според който изпълнителят е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.

Видно от протокол от 17.10.2001 г. на ОС на ЕС на жилищен блок в гр. С., ж.к. Л.-4 бл. ...., в който се намира процесния апартамент, е взело решение да бъде сключен договор с „Бруната България“ ООД за индивидуално отчитане и разпределяне на топлинна енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване, за което са упълномощили М..

П. М. за представител на етажната собственост. Върху приложения към протокола списък за 2 ап. 16 А. И. има положени подписи на собственика и свидетел. На 18.10.2001 г. е сключен договор между Бруната България“ ООД и етажната собственост на адрес: гр. С., ж.к. Л. бл.

.....

Според искане за вписване на възбрана по изпълнително дело 20128510402413 по молба на „Доби Билд 2000“ ЕООД срещу длъжника А. С. И. е поискано налагане на възбрана върху ½ идеална част от недвижим имот с адрес гр. С. п. к. 1000, ж.к. Л. бул Панчо Владигеров бл.

...., ет. 7, ап. 16 с площ от 128 кв. м, собственост на длъжника А. С. И..

Според писмо до ищеца от Столична община Район Л. договор за ап. 16, вх. В, бл. .... не е издаван от Район Л. и не се открило в техните архиви, а не се установява жилището да е общинска собственост.

Според заявление за издаване на препис от нотариален акт до Служба по вписвания за аб.

332358 ж. к. Л. бл. ..../3/16, окончателен разделителен протокол ЖСК Веселина 1988 г. не се намира в тази година, има скъсани страници в азбучника.

Представена е декларация по чл. 14 от ЗМДТ от А. С. И. с вх. № 53442/28.05.1998 г. на Данъчна служба Красно село и вх. № 4783/10.08.1998 г. на Данъчна служба Л., в която е описан имот в гр. С., район Л., бл. ...., ет. 7, ап. 16, начин на придобиване – покупка, като на въпрос – „имате ли документ за собственост“ е отбелязано - не; с посочени собственици - А.

С. И. и Н. С. М. с идеални части – 1/2.

Представени са справки по издадените фактури за процесния период.

Третото лице-помагач „Бруната“ ООД е представило индивидуални справки за използвана топлинна енергия за процесния период за аб. 332358, формуляри за отчет, разписки за връчване на изравнителните сметки и сертификат за типово одобрение на уредите за ДР на ТЕ за отопление.

Установява се от заключението на вещото лице инж. С. К. Ж. по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в съответствие с действащата за момента нормативна уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация С.“ ЕАД на потребители от района на гр. С.. През целия процесен период имотът на ответника, като част от топлоснабден блок, е ползвал топлинна енергия за отопление и топла вода в съответствие със собствените си нужди, видно от предоставените документи. Задълженията на делото за процесния период следва да се изчисляват на база на изравнителните сметки т.е. реалното потребление на топлинна енергия, като се вземат предвид изброените по-горе компоненти и се начислят законните лихви.

Установява се от заключението на вещото лице А. Т. Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че няма данни за извършени плащания на сумите предмет на процеса, които да са осчетоводени по съдебна догов. сметка ID 177368. По данни от счетоводството на ищеца, се установи: А. С. И. с абонатен номер 332368 за периода м.05.2019г. - м.04.2021г. има задължения към „Топлофикация С.” АД в 3 общ размер на 4344.77 лв., в т.ч.: главница - 3699.57 лв.; морат. лихва до 31.10.2022г. - 645.20 лв. Общата стойност на изравнителните сметки за периода 05.2019г. - 04.2021г. е в размер на -459.42 лв. и представлява разлика за получаване, която сума е извадена от първоначалното задължение на абоната за процесния период. От изравнителните сметки за връщане няма погасени задължения извън процесния период. Стойността на потребената ТЕ от абонатен номер 332368 за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., с включени изравнителни сметки за същият период и отразена корекция цена на ТЕ е в размер на 3639.92 лв. - сума, изчислена от вещото лице. Законната лихва е в размер на 632.47 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение за периода от 16.10.2020г. до 31.10.2022г.

Таксите на ФДР са 59.65 лв. за периода 10.2019 - 04.2021, с начислена законна лихва в размер 12.73 лв., изчислена считано от първия ден след срока за плащане на всяко задължение от 01.12.2019г. до 31.10.2022 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По отношение на установителния иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК във вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

С доклада по делото по чл. 146 ГПК в тежест на ищеца е възложено да докаже исковете по основание и размер, а именно: твърденията, че ответникът е собственик на процесния имот; възникването на облигационно отношение по договор за продажба, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия, а за ответникът е възникнало задължението за плащане.

Според разпоредбата на чл. 15... ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. Според § 1, т. 2а. (в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. С разпоредбите на чл. 110а ЗЕЕЕ (отм.) и чл. 156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от 4 стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.

Липсата на подадена от потребителя молба за откриване на партида не означава, че няма облигационни отношения между страните, тъй като тези отношения се презумират от закона (решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК). Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган (ТР 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС).