Решение № 548 от 20.10.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 860/2021
- Вид
- Решение № 548
- Подписан
- 20.10.2023
- В сила
- 31.10.2024
- Състав
- Ивелина Солакова, ИЛИНА ЛЮБОМИРОВА ГАЧЕВА, Радка Цариградска
Цитирани разпоредби
- чл.179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.2, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.281 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.78, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.201, ал.1 и ал.2 · Кодекс на труда
- чл.275, ал.1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 548 гр. Велико Търново, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ивелина Солакова
Членове:
Радка Цариградска
ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20214100500860 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от “С-92 ВТ” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. В. Т., ул. “***” № 59, ет. 3, представлявано от управителя Й. С. Й., чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, адв. Л. Б. - ВТАК, въззивна жалба, е Решение № 909/30.07.2021г. по гр.д. № 344/2021г. по описа на РС- Велико Търново, с което първоинстанционният съд е уважил предявените от П. Г. С. с ЕГН **********, от И. С. Д. с ЕГН **********, от Д. Д. С. с ЕГН **********, от С. Д. С. с ЕГН ********** и от Д. С. Д. с ЕГН **********, в качеството им на наследници на починалия Д. С. Д., чрез адв. П. Р. при АК - Смолян, субективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ, спрямо въззивника, като е осъдил последният да заплати в полза на ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 14.10.2020г. - трудова злополука, в резултат на която е настъпила смъртта на Д. С. Д., както следва: на П. Г. С. сумата от 120 000 лв. /сто и двадесет хиляди лева/, на И. С. Д. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/, на Д. Д. С. сумата от 79 500 лв. /седемдесет и девет хиляди и петстотин лева/, на С. Д. С. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди лева/ и в полза на Д. С. Д. сумата от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, като е отхвърлил исковете на И. С. Д., на Д. Д. С., на С. Д. С. и на Д. С. Д. до пълния предявен размер на всеки един от тях от 120 000 хил.лв. Със същия съдебен акт, първоинстанционният съд е осъдил въззивната страна, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв., да заплати на 1 процесуалния представител на въззиваемите сумата от 13 985 лв. /тринадесет хиляди деветстотин осемдесет и пет лева/, дължима за осъществяване на процесуално представителство и защита в хода на първоинстанционното производство, съобразно с уважената част от исковете, както и сторените разноски, в т.ч. внесените държавни такси в полза на бюджета на съда.
С подадената пред настоящата съдебна инстанция, въззивна жалба се отправя искане за отмяна в цялост на постановеното първоинстанционно решение, поради неправилност на изводите на съда, съобразно събраните по делото доказателства /необоснованост/.Излагат се съображения, касаещи осъществения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, обуславящ неправилно установена фактическа обстановка, въз основа на която съдът е извел погрешни правни изводи по същество на делото. Посочват се конкретни съображения, касаещи наличието на всички елементи от фактическия състав, обуславящ възникването на отговорността на работодателя по см. на чл.200 КТ. Въззивната страна поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че настъпилата вследствие на трудова злополука - смърт на работника Д. С. Д., е в резултат на неспазване от страна на работодателя на разпоредбата на чл.166, ал.3, т.2 и т.4 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като от събраните в хода на първоинстанционното производство, писмени и гласни доказателства, се установява различна фактическа обстановка. Поддържа се още, че не е безпорно установена причинно - следствената връзка между настъпилата при изпълнение на възложените трудови функции, смърт и фактът, от който съдът е приел, че същото е предизвикана, а именно допуснати от работодателя нарушения на здравословните и безопасни условия на труд. Въззивната страна твърди, наличието на обстоятелства, намаляващи отговорността на работодателя по см. на чл.201, ал.1 и ал.2 КТ, като излага конкретни съображения, свързани с поведението на въззиваемия, а именно допусната груба небрежност от страна на същия при изпълнение на трудовите му задължения, в нарушение с правилата за безопасност, установени в ЗБУТ.
Всички тези твърдения са подкрепени с подробен доказателствен анализ, които настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да възпроизвежда.
При условията на евентуалност, въззивната страна излага възражения относно така определения размер на дължимото обезщетение в уважения от първоинстанционния съд, размер, като поддържа, че същото се явява прекомерно с оглед неправилно изведената преценка за наличието на особено близки отношения между починалия и всеки един от ищците, като поддържа, че от съвкупния анализ на гласните доказателства по делото, не се установява по безспорен начин наличието на изградена близка емоционална връзка, обуславяща реалното претърпяване на болки и страдания от загубата на починалия, респ. същата да е основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в претендирания размер в тежест на работодателя. Във връзка с това, отправя искане за съответно намаляване на размера на претендираното вследствие на трудовата злополука, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на работника Д. С. Д.. С 2 подадената въззивна жалба се претендира и присъждане на сторените разноски при разглеждане на делото и пред двете съдебни инстанции.
Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, чрез процесуалния им представител - адв. Р., на 15.09.2021г., както и на третото лице - помагач по делото “Ж. и.” АД, ЕИК *** /на дата 13.09.2021г./. Последното не е представило становище по така подадената въззивна жалба.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна е подала, както писмен отговор на въззивната жалба, така и насрещна въззивна жалба. С отговора си по така подадената въззивна жалба, въззиваемите, чрез своя процесуален представител - адв. Р., изразяват становище за неоснователност на същата. Излагат се подробни съображения, касаещи приетите за безспорно установени от първоинстанционния съд, факти и обстоятелства, изводими от събраните по делото доказателства, обуславящи наличието на всички изискуеми елементи от фактическия състав на отговорността на работодателя по см. на чл.200 КТ, а именно, че настъпилата смърт на работника е в резултат на трудова злополука, тъй като инцидентът е станал при извършване на възложената му работа, като поради липсата на преки доказателства, досежно механизмът на настъпването й, правилно първоинстанционния съд е установил наличието на причинно[1]следствената връзка между трудовата злополука и допуснатите от работодателя нарушения, изразяващи се в неосигуряване на безопасни условия на труд, още повече при налични доказателства за констатирани от контролните органи, предходни нарушения на здравословните и безопасни условия на труд, от страна на работодателя, неотсраняването на които би могло да се постави в причнинна връзка с настъпилата трудова злополука и причинената вследствие на нея, смърт. Излагат се подробни съображения относно липсата на предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.201, ал.1 и ал.2 КТ.
По отношение възраженията, наведени във въззивната жалба, досежно липсата на доказателства за наличието на близка емоционална връзка между починалия работник и всеки един от ищците, въззиваемите считат същите за изцяло неоснователни и некореспондиращи със събраните в хода на първоинстанционното производство, доказателства.
С насрещната въззивна жалба, въззивниците обжалват първоинстанционния съдебен акт в частта му, с която първоинстанционният съд е отхвърлил исковите претенции на И. С. Д., на Д. Д. С. на С. Д. С. и на Д. С. Д., до пълните предявени размери по отношение на всеки един от тях от по 120 000 лв., като излага подробни съображения, обуславящи неправилността на преценката на съда по чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.200 КТ. Поддържа се, че от естеството на взаимоотношенията, които всеки един от въззивниците е имал с починалия, вследствие на трудовата злополука Д. С. Д., се налага изводът, че така определените размери на обезщетение не могат да репарират в пълна степен претърпените неимуществени вреди, поради което справедливи се явяват първоначално заявените с исковата молба, такива. Отправя се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции, разноски.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна на 30.09.2021г. - както и на 3 третото лице - помагач по делото “Ж. и.” АД, ЕИК *** /на дата 14.10.2021г./.
В законоустановения двуседмичен срок по чл.263, ал. 1 ГПК, няма подадени отговори по насрещната въззивна жалба.
В рамките на проведените няколко на брой открити съдебни заседания пред настоящата инстанция въззивният жалбоподател “С-92 ВТ” ООД с ЕИК ***, се представляват от съответно упълномощените си процесуални представители за въззивната съдебна инстанция- адв. К. и адв. Ц. при ВТАК, които по същество заявяват, че поддържат изцяло доводите си изложени във въззивната жалба, като в хода на устните състезания доразвиват съображенията си с анализ на доказателствената съвкупност. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция, представят списъци по см. на чл.80 ГПК, както и доказателства относно същите. Въззиваемият и насрещни въззивни жалбоподатели не се явяват лично, представляват се от адв. Р.. Последният от името и за сметка на доверителите си заявява, че изцяло поддържа подадената насрещна въззивна жалба, като в хода на разглеждане на делото пред въззивната инстанция, доразвива съображенията си. Отправя искане за присъждане на разноски, представя списък и доказателства за тяхното осъществяване, както и възражение за прекомерност на разноските на срещупоставената страна по см. на чл.78, ал.5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на производството, на всяка една от страните е предоставена възможност за излагане на подробни фактически и правни съображения в писмени бележки след приключване на устните състезания.
Третото лице- помагач “Ж. и.” АД не заема становище, не изпраща представител.
По така наведените от страните, както и от третото - лице помагач, твърдения в хода на първоинстанционното производство, настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявени са субективно съединени искове с правна квалификация чл.200 КТ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени емоционални болки и страдание от загубата на починалия Д. С.
Д., в резултат на настъпила трудова злополука на 14.10.2020г., около 16:00ч., в кариера за инертни материали в землището на с.Х., общ. В. Т..
С подадената искова молба, ищците твърдят, че починалият Д. С. Д. бил в трудовоправни отношения с ответника - работодател “С-92 ВТ” ООД, като по силата на сключения между тях трудов договор № 40/21.02.2020г. и сключеното последващо допълнително споразумение № 60/20.03.2020г., същият заемал длъжността “***” в кариерата за инертни материали, находяща се в землището на с. Х., общ. В. Т.. В деня на злополуката 14.10.2020г., около 16:00 ч, починалият бил на работното си място, като последно бил забелязан от своите колеги, намиращи се в близост, на работната площадка, при пулта, представляващ дистанционен панел, тип “джойстик”, откъдето се управлявало /пускало и спирало/ движението на гумено-транспортните ленти в тази част от трошачно-сортировъчната инсталация. Поради забуксуване на гумено -транспортна лента № 2 и издаването на специфичен звук, намиращия се в другия й край работник - св.
4
И., отишъл да провери какво се случва, като забелязал тялото на починалия Д.
Д. притиснато в другия край на лентата. За да го освободи, св. И. се наложило да среже лентата и с помощта на други работници да освободи притиснатото тяло на Д., на когото след като бил освободен, се опитали да окажат първа помощ, но същия вече бил издъхнал. Пристигналите на място екипи на спешна помощ, констатирали смъртта му.
На трупа на починалия работник било извършено съдебно-медицинско изследване, резултатите от което били обективирани в заключение № 107/2020г. при МБАЛ “Д-р Стефан Черкезов” АД - В. Т., като причина за смъртта била посочена механична асфиксия на стомашно съдържимо, като аспирацията му в дихателните пътища настъпила в резултат на продължително притискане на предната част на коремната стена и слабините между твърди тъпи предмети с косо действие и широка повърхност.
Разпечатката съдържа 28 от 112 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/78f73d86-5835-411b-ba38-ee8ac207d38b