Решение № 23700 от 28.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23700 гр. София, 28.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110104793 по описа за 2025 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 59 ЗЗД от О. В. Х. срещу СО с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 130,90 лева, представляваща неоснователно събрана сума по изпълнително дело № 20218380401406 по описа на ЧСИ МБ, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 64315/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба се твърди, че на 28.01.2017 г. на ищцата е съставен акт за административно нарушение № **********/18.10.2016 г. от НН - контрольор в „Център за градска мобилност” ЕАД, сл. № 397, след като последният е констатирал, че ищцата е пътувала на 28.01.2017 г. в 09.50 ч. в град София в ТМ 7 без редовен превозен документ, с което виновно е нарушила разпоредбите на чл. 18, т.1 и чл. 35, ал.1, във. вp. с чл. 34, ал. 3 НРУПОГТТСО. Сочи се, че на 13.02.2017 г., въз основа на съставения акт за административно нарушение е съставено наказателно постановление № 228010/2017 г., с което на ищцата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лв.

Поддържа се, че на 12.08.2017 г. наказателното постановление е влязло в сила. През 2021 г. въз основа на наказателното постановление по молба на взискателя СО било образувано изпълнително дело № 20218380401406 при ЧСИ МБ. Твърди се, че с влязло в сила решение № 5013 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д. 48721/2021 г., по описа на 145 с-в, СРС, е установено, че вземанията на СО по ИД № 20218380401406 по описа на ЧСИ МБ, са изцяло погасени по давност. Сочи се, че процесната сума е събрана от нея и представлява сбор от следните: 106,90 лв. за авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и 24,00 лв. за такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Аргументира, че вземането за глоба в размер на 200 лв. е било погасено по давност към датата на образуване на изпълнителното дело, поради което и било проведено незаконосъобразно изпълнително производство. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от СО, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че всички действия извършени в хода на изпълнителното производство са предприети законосъобразно и преди изтичането на погасителната давност. Аргументира, че дори да е изтекла изпълнителската давност за събиране на процесното вземане, то продължавало да съществува на валидно 1 правно основание – влязло в сила и неотменено по съответния ред наказателно постановление. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието Удостоверение с изх. № 31868/06.04.2021 г., издадено от частния съдебен изпълнител МБ, вписан под рег. № 838 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, в което е посочено, че по молба на взискателя СО е образувано изпълнително дело № 20218380401406 срещу О. В. Х. въз основа на наказателно. По изпълнителното дело е постъпила обща сума в размер на 330,90 лв., която е разпределена, както следва: 200,00 лв. в полза на взискателя СО, 106,90 лв. за авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и 24,00 лв. такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

По делото е прието Решение № 5013 от 21.12.2021 г., постановено по гр.д. № 20211110148721/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 145 състав /влязло в сила на 24.04.2023 г./, съдът е уважил предявения от О. В. Х. срещу СО иск по чл. 422 ГПК, вр. чл.

55, ал. 1 ЗЗД, като е признал за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 200 лв., представляваща неоснователно получена сума вследствие на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20218380401406, образувано след изтичане на изпълнителската давност. В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление, с което е наложена глобата, е влязло в сила на 12.08.2017 г., че двугодишната изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1 ЗАНН е изтекла преди образуването на изпълнителното дело през 2021 г., както и че липсват доказателства за предприети действия от страна на административно-наказващия орган, които да са довели до прекъсване на давността.

По делото е прието Решение № 2057 от 24.04.2023 г., постановено по в.гр.д. № 20221100501732/2022 г. по описа на Софийски градски съд, въззивен II-В състав, съдът е потвърдил изцяло първоинстанционното решение на Софийски районен съд, като е приел, че правилно и законосъобразно е уважен искът на О. В. Х. срещу СО за сумата от 200 лв.

Въззивният съд е направил подробен анализ на института на изпълнителската давност по чл.

82 ЗАНН, като е приел, че към момента на образуване на изпълнителното дело е изтекла както двугодишната изпълнителска давност, така и абсолютната тригодишна давност, поради което предприетото принудително изпълнение е било недопустимо. Съдът е приел, че събирането на сумата след погасяване на възможността за принудително изпълнение поражда право на длъжника да търси връщането като неоснователно получена по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което е потвърдил решението.

От правна страна съдът намира следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим.

Предмет на спора е сума от 130, 90 лв., която е образувана от два вида такси. Първата е в размер на 106, 90 лв. – представляваща сбор от авансови такси, а втората е сума в размер на 24 лв., представляваща пропорционална такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Макар и уредени в една тарифа, тяхната цел е различна. Авансовите такси целят да обезпечат разходите по извършването на изпълнителните действия, които следва да извърши съдебния изпълнител, а пропорционалната такса е възнаграждението за сумите, които той вече е събрал. Първият вид такси може да бъде заплатен предварително от взискателя, но може и да бъде събрана директно от длъжника в полза на ЧСИ. Вторият вид такса се събира от длъжника и отива в полза на взискателя.

От предоставеното Удостоверение № 31868/06.04.2021 г. от ЧСИ с рег. № 838 се установява следното: по негов опис е било образувано изпълнително дело № 20218380401406 с взискател СО за събиране на сума в размер на 200 лв. – главница.

Длъжникът по делото е О. В. Х.. Установява се, че по делото е постъпила сума в общ размер на 330, 90 лв., от която е разпределена сума в размер на 200 лв. в полза на СО; 106, 90 лв. – авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и 24 лв. за такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

С Определение № 24305/03.06.2025 г. съдът е указал на ищцата, че по предявения от нея иск, който съдът е квалифицирал по чл. 59 ЗЗД същата следва да докаже, че удържаните по 2 изпълнителното дело суми са довели до обогатяването на ответника СО, явяващ се взискател по изпълнително дело № 20218380401406.

Въпреки така разпределената доказателствена тежест ищцата не е доказала, че сума в общ размер на 130, 90 лв. е преведена на взискателя СО. Приетото по делото и двукратно вече цитирано Удостоверение № 31868/06.04.2021 г. доказва, че по изпълнителното дело е събрана сума в размер на 330, 90 лв. Сумата от 200 лв. е разпределена на СО. Известно е, че разпределението не е равнозначно на превеждане на разпределената сума по сметка на взискателя. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 462, ал. 2, изр. второ ГПК, в което е посочено, че едва след стабилизиране на разпределението съдебният изпълнител предава разпределената сума.

До тогава събраната сума е по специалната сметка на съдебния изпълнител по изричното разпореждане на чл. 24 ЗЧСИ. Докато тази сума не бъде предадена на взискателя не може да се твърди, че тя е довела до неговото обогатяване. По делото липсват каквито и да доказателства, че а/. сума в размер на 106, 90 лв. е разпределена в полза на СО /в удостоверението е посочено, че сума в размер на 200 лв. е разпределена на СО, но за останалите две суми подобно уточнение не е направено/ и б/. сумата е преведена по сметка на СО.

Предвид направеното по-горе разграничение между двата вида такси, съставляващи сумите по исковата претенция, следва да се посочи, че липсват доказателства за предварително заплатена авансова такса от взискателя, което да доведе до нейното възмездяване с вече събраната сума. Същата може и да е получена от ЧСИ при събирането й от длъжника и тогава тя отива в неговия патриамониум, а не в този на взискателя.

По отношение на сума в размер на 24 лв., дължима по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се посочи, че същата явявайки се пропорционална такса отива в полза на съдебния изпълнител и нейното събиране от длъжницата-ищца не води до обогатяването на СО, тъй като тя никога не получава тази сума.

Предвиди изложеното предявеният иск за заплащането на сумата от 130, 90 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан.

При този изход на спора право на разноски има ответникът СО, който е направил искане за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК от О. В. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р“ № 165, ет. 2 иск за признаване на установено, че СО, БулСтат ****** с адрес: гр. София, ул. „М“ № 33 й дължи на основание чл. 59 ЗЗД сума в размер на 130, 90 лв. /от която 106, 90 лв. – авансови такси и 24 лв. – пропорционална такса по чл. 24 ТТРЗЧСИ/, събрана от нея неоснователно по изпълнително дело № 20218380401406 по описа на ЧСИ с рег. № 838, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 37135/24.11.2024 г. по ч. гр. дело № 64315/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 175 състав.

ОСЪЖДА О. В. Х., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. София, ул. „Г. С. Р“ № 165, ет.

2 да заплати на СО, БулСтат ****** с адрес: гр. София, ул. „М“ № 33 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

4