Решение № 277 от 10.05.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. Разград, 06.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. Д.А като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330101733 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоначалният предявен иск е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП, вр. с чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с 10, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12, т. 20 и ал. 2 от ЗПК.

Предявен е насрещен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД.

С искова молба от Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. Цар Калоян, обл. Разград, ***, чрез пълномощника му адв. Д. М. при АК - Пловдив, съдебен адрес: гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В.а Д.а и Д.а В.а Н., се моли съдът да приеме сключения между страните на 17.08.2022 г. че Договор № 1189056 за предоставяне на потребителски кредит за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В условията на евентуалност се сочи нищожност на клаузата на чл. 5 от договора, въз основа на която е сключен договор за гаранция/поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП.

Ищецът по първоначалната искова молба сочи, че на 17.08.2022 г. между страните е сключен Договор № 1189056 за предоставяне на потребителски кредит, с който не ищеца е предоставен заем в размер на 2500 лева. Съгласно договора ищецът се задължил да върне на ответника на 18 погасителни вноски сумата от общо 3375 лева, при лихва 875,00 лева, ГПР 49,55 % , ГЛП 35%. Твърди се, че съгласно чл. 5 от договора ищецът се задължил да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“, с цел обезпечаване на договора за потребителски кредит. По сключения договор за гаранция ищецът се задължил да заплати сумата от 2475 лева. Ищецът сочи нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК, вр с чл. 11 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а в условията на евентуалност – на клаузата на чл. 5 от договора, предвиждаща сключване на договор за гаранция/поръчителство на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП. Твърди се неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, поради което недействителност на договора, поради непосочване на условията за прилагането на ГЛП; както и дали ЛП е променлив или фиксиран за целия срок на договора; непосочване на общия размер на дължимата по договора възнаградителна лихва и съотношението и с главницата, с таксата за гаранция; непосочване на условията за издължаването на кредита, включително несъдържащо се описание в погасителния план за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти; непосочване на начина на изчисляване на ГПР. Твърди се с оглед разликата между процентите на ГЛП и ГПР, че не става ясно на какво се дължи разликата от над 15 процента, поради липсата на методика за формиране на ГПР. Твърди се нищожност и на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. с чл. 22 от ЗПК, доколкото сумата на гаранцията не е включена при формирането на ГПР и ГЛП. Сочи се, че евентуалното и включване ще означава нарастване над десет пъти, та дори и повече на подлежащата на връщане сума. Изтъква се, че това е въвело в заблуждение ищеца относно стойността на разходите. Твърди се, че клаузата за заплащане на сумата по договора за поръчителство заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото събирането на такива разходи по кредита са дейност по управление, поради което следва да бъдат включени в ГПР. Сочи се, че съгласно ЗПК общия разход по кредита са включва всички разходи по него, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ищецът сочи, че поради това сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждана като елемент от общия разход по кредита, доколкото е пряко свързана с договора, известна е на кредитора и е предвидено заплащането и от потребителя. В този смисъл се твърди заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че посочването на друг ГПР, а не реално прилагания представлява заблуждаваща търговска практика по ЗЗП, поради което е налице извод за неравноправния характер на клаузите по смисъла на чл. 143 и следващи от ЗЗП. Твърди се, че нищожността на отделните части, влече недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК, доколкото клаузите относно определянето на ГПР не могат да бъдат заместени от повелителни норми. В условията на евентуалност се твърди нищожност на клаузата на чл. 5 от договора на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, чл. 143, ал.1 и чл. 146 от ЗЗП, доколкото сключването на договора за поръчителство се явява условие за отпускането на кредита. Твърди се нееквивалентност на насрещните престации, поради което и накърняване на добрите нрави, тъй като по договора за поръчителство възнаграждението е в размер на 60% от отпуснатата сума по кредита. Твърди се нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Изтъква се нищожност и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, доколкото не е налице 2 индивидуална уговорка между страните, а представлява част от стандартни и бланкетни условия на договора.

В осигуреното право на отговор се изразява становище за неоснователност на твърдението за липсата на избор. Твърди се, че при е избор на всеки потребител дали да сключи договора за гаранция с поръчител с цел обезпечаване на задълженията си или да посочи избран от него поръчител.

Сочи се, че това не е задължително условие за сключването на договора и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер при предлаганите от кредитора условия. Сочи се, че именно ищеца е избрал поръчител в лицето на Фератум Банк (Малта). Твърди се индивидуално договореност на чл. 5 от договора. Поради това се оспорва твърдението за заблуждаваща търговска практика. Твърди се неоснователност на твърдението за нарушение по чл. 143 от ЗЗП, доколкото именно ищеца е избрал опцията за поръчител. Сочи се, че услугата по договора за гаранция се предоставя от различно лице от кредитодателя, поради което не представлява разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че необходимостта от обезпечение се е наложила, поради извършената оценка на кредитоспособността на ищеца и имала за цел единствено да гарантира финансовия риск, носен от ответника. Изтъква се още, че ответникът е предоставил законово определената информация във връзка с определяне размера на ГПР и начина на формирането му. Твърди се индивидуална договореност, доколкото е посочена сумата на отпуснатия кредит, размера на възнаградителната лихва и общо дължимата от ищеца сума. Изразява се становище, че размера на ГПР е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се също, че ищеца е разполагал с правото по чл. 29 от ЗПК да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни от сключването му без да дължи обезщетение или неустойки, което той не е упражнил.

Предявен е насрещен иск като се моли съдът да осъди ответника (ищец по първоначално предявения иск) да заплати на „Фератум България“ задълженията си по договор Договор за потребителски кредит № 1189056/17.08.2022 г. в общ размер от 3 355,00 лв., които в вследствие на неизпълнение от негова страна са станали предсрочно изискуеми на основание чл. 13 от Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Моли се съдът да присъди на ищеца по насрещния иск обезщетение в размер на законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на подаване на НИМ до окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.

Ищецът сочи, че на 17.08.2022 г. е постъпила кандидатура за кредит от Н. Д.

И. с ЕГН **********. На същата дата кандидатурата е разгледана и въз основа на извършени проверки е установено, че че кредитоискателят отговаря на минималните изисквания за отпускане на кредит, поради което е одобрен за кредит в размер на 2 500,00 лева. Твърди се, че страните са уговорили кредитополучателят да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 броя вноски. Между страните било уговорена възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 35,00 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.66 %, а уговорената обща дължима за връщане сума е в размер на 3375,00 лева. Твърди се сключването на договора на валидно правно основание. Сочи се, че сумата е наредена по каса на Easy pay по искане на клиента. Твърди се изискуемост на вземането от 16.09.2022 г. Сочи се, че до момента длъжникът е направил само една вноска на 24.10.2022 г. в размер на 200 лева без да 3 погаси оставащите му задължения по кредита. Твърди се, че са дължими и 180,00 лева, представляващи разходи за напомнителни писма по просрочените вноски. Сочи се, че задълженията на Н. Д. И. към момента възлизат на 3355,00 лева, в която сума се включва лихва и главница. Твърди се изпадане на забава на кредитополучателя и настъпване на условията на предсрочната изискуемост на основание чл. 13.1 от ОУ по договора. Сочи се, че кредитополучателя бил надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на 17.08.2022 г. по посочения ред в ОУ, а именно чрез изпращане на СМС.

Съдът, преценявайки събраните доказателства, приема следното от фактическа страна:

Не е спорно обстоятелството, че на 17.08.2022 г. постъпила кандидатура за кредит от Н. Д. И. с ЕГН ********** към ответника по иска и ищец по НИ.

На същата дата кандидатурата е разгледана и въз основа на извършени проверки е установено, че Н. Д. И. отговаря на минималните изисквания за отпускане на кредит, поради което е одобрен за кредит в размер на 2 500,00 лева. Страните уговорили ищеца Н. Д. И. да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 броя вноски. Съгласно договора ищецът се задължил да върне на ответника на 18 погасителни вноски сумата от общо 3375 лева, при лихва 875,00 лева, ГПР 49,55 % , ГЛП 35%. Съгласно чл. 5 от договора ищецът се задължил да сключи договор за гаранция с „Фератум Банк“, с цел обезпечаване на договора за потребителски кредит. По сключения договор за гаранция ищецът се задължил да заплати такса гаранция в размер от 2475 лева. Не е спорно обстоятелство, а и съгласно приложените доказателства ответникът по първоначално предявения иск извършил превод чрез EasyPay в полза на ищеца по първоначалния иск в размер на 2500 лева. Не е спорно обстоятелството, че ищеца е заплатил само една вноска на 24.10.2022 г. в размер на 200 лева. Според предоставения погасителен план, последната погасителна вноска следва да се заплати на 08.02.2024 г. Ищецът по НИ твърди настъпване на предсрочна изискуемост на основание чл. 13.1 от ОУ по договора , поради изпадане на забава на кредитополучателя. Кредитополучателят бил надлежно уведомен за настъпването на предсрочната изискуемост на 17.08.2022 г. по посочения ред в ОУ, а именно чрез изпращане на СМС. Ответникът по НИ не възразява.

СЪДЪТ като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235 от ГПК, обсъди доводите и исканията на страните, прецени следното от правна страна: